Да чака ли Перперикон за място в Списъка за световното наследство?
През есента на 2023 г. проучвам скалните градове и църкви в малоазийската област Кападокия и по пътя си посещавам древния Перге. Този невероятен античен център се намира на 18 км от центъра на днешна Анталия и е на 12 км от морето на брега на някогашната плавателна река Кестрос (дн. Аксу Чайи). Някога това е давало огромно предимство на града да е пристанище и в същото време да е защитен от пиратски нападения откъм море. По легендата градът е основан от жители на Троя, избягали оттам след края на великата война. Някои учени отдават създаването на селището на хетите, които през ХV в. пр. Хр. го нарекли Парха. Трети пък свързват основаването му с преселването на т. нар. „народи на морето", дошли от островите в Егейско море и заселили се на малоазийското крайбрежие през XII в. пр. Хр.
През VІІ в. пр. Хр. Перге става част от царство Лидия, а след поражението на тази държава от войските на Кир Велики през 546 г. пр. Хр., е завладян от персите. През 333 пр. Хр. градът е превзет от Александър Велики, но не е разрушен, а е обложен с голям данък. След разпадането на неговата кратко просъществувала империя Перге принадлежи на Селевкидите, а в ІІІ в. пр. Хр. става част от Пергамското царство.
Именно по това време в този малоазийски град се ражда най-добрият ученик на Архимед, Аполоний, който е сред тримата велики геометри на древността. Аполоний Пергски е известен с изследванията си върху коничните сечения, оказали влияние на математиката чак до ХVІ-ХVІІ в., както и на астрономията, механиката и оптиката. За читателите е любопитно, че на името на родния му град е кръстен пергелът.
През II в. пр. Хр. Перге става част от Римската империя и достига най-големия си просперитет. А в самото начало на нашата ера градът става важен център за разпространение на християнството, като именно оттук тръгва голямата мисия из Мала Азия на апостол Павел. Според Новия завет роденият в близкия малоазийски град Тарс Павел, или Саул, както е истинското му име, заедно със съратника си Варнава, са посещавали Перге два пъти и като създават тук голяма християнска колония.
През византийския период след края на ІV в. Перге навлиза в дълбок упадък. Поради натрупването на алувиални седименти река Кестрос престава да е плавателна и земите наоколо се заблатяват. А започналите след VІІ в. арабски нападения превръщат някогашният богат град в село, което накрая изчезва напълно.
В наши дни Перге е един от главните археологически обекти в Република Турция, като мащабните разкопки са водени от екипи на Истанбулския университет и започват още през далечната 1946 г. Още с влизането минавам през стадиона който е сред най-значимите в Римската империя. Построен през ІІ в. и е побирал около 12 000 души. Това го нарежда сред най-големите съоръжения от този род в Мала Азия по онова време. Издигнатият в гръко-римски стил театър пък е проектиран за 15 000 зрители. Сцената му се е състояла от множество сводести ниши, украсени с прекрасни статуи на богове и императори. Украсена е с барелефи, изобразяващи сцени от живота на бог Дионис, покровител на винопроизводството и театъра.
Укрепената част на Перге започва с градските врати - външната порта е от късния римски период през ІV в., а на 92 м се издига пазената от две кръгли кули вътрешна порта, която е създадена още в елинистическия период (ІІІ в. пр. Хр.) През ІІІ в. сл. Хр. това фортификационно съоръжение е напълно преустроено, като отвътре на портата е създаден малък U-образен двор с ниши в стените. Разкопките показват, че там някога са стояли статуи на богове, императори и легендарните основатели на града.
През елинистическата порта се излиза на централната улица с дължина около 300 м и отлично запазени колонади от двете страни. От източната страна остава просторния търговски площад, агората, също обградена с високи колони и с кръгъл храм в центъра. Квадратният площад със страна 65 м е заобиколен с магазинчета, където кипяла оживена търговия. На запад остават руините на доста добре запазените римски обществени бани (терми) от ІІ в., които се считат за най-големите в областта Памфилия. Те са имали мраморна украса и са били украсени със скулптури и релефи.
Магазини и занаятчийски работилници се била разположени и край централната улица. От нея тръгва мрежа от прави улици, край които се откриват много останки от жилищни сгради и обществени съоръжения от елинистическата и римската епоха. Строежите са били богато украсени с мрамор и мозайки. Така през 2003 г. археолозите откриват добре запазени елинистически мозайки, изобразяващи бог Океан и Медуза. През 2017 г. пък е открита мозайка, представяща жертвоприношението на Ифигения.
Естествено в Перге е имало много храмове. На особена почит са били водните божества и досега са открити цели шест нимфеума. Най-впечатляващите са Северният, или „Адриановият", построен около 122 г. сл. Хр. и Южният, издигнат на площада на император Септимий Север в края на ІІ - началото на ІІІ в. Нимфеумът на Адриан е украсен със скулптури и статуя на речния бог Цеструс, под който се стичала водата.
Разказвам подробно за уникалния Перге, защото съм буквално втрещен от оплакването на местни специалисти. Въпреки че този паметник е един от най-добре запазените антични градове в света, по необясними причини още от 2009 г. стои в списъка на чакащите за приемане в Листата за световното наследство на ЮНЕСКО. При положение, че напоследък там са вписвани какви ли не много по-незначителни обекти. Това в никакъв случай не намалява значението на Перге в исторически план и за развитието на културния туризъм в Турция. По-скоро този факт показва въпиющите несъвършенства на тази световна организация, която отдавна е престанала да бъде сериозен фактор за оценка на значението на културно-историческите паметници.
Читателите трябва да знаят, че ЮНЕСКО отдавна не е онази организация, която е създадена през 1945 г. към ООН с цел да опазва световното културно наследство. Още през 2011 г. тя е подложена на остра критика от САЩ, Канада, Израел, Полша и Австралия, които спират да внасят средства в бюджета й. А през 2018 г. САЩ и Израел окончателно напускат ЮНЕСКО, като позицията на представителя на Израел в ООН Дени Данон е, че „ЮНЕСКО е орган, който непрекъснато пренаписва историята!".
Много ясно са формулирани проблемите в публикуваната през 2013 г. статия на италианския журналист Марко д'Ерамо в авторитетното британско политическо издание New Left Review. За позицията на автора говори самото заглавие: „ЮНЕСКОЦИД: Как добрите намерения на ЮНЕСКО развалят и съсипват древните градове". Без да се спирам подробно, ще цитирам италианския автор с главното му заключение: „Влизането в Списъка на обектите от Световното наследство на ЮНЕСКО е целувката на смъртта". Всичко това се върши без лош умисъл и с добри намерения. Но резултатите са плачевни и водят до обратен ефект предвид на многобройните бюрократични предписания и забрани при липсата на реално финансиране.
Типичен пример са скандалите около Несебър, избухващи перманентно през последните години. Това е причината да нямам никакво желание да преследвам идеята големия скален град Перперикон да бъде включван в Листата на Световното наследство на ЮНЕСКО. Защото това означава само пречки без някакви истински ползи.
