И аз съм бил слаб и "неизвестен". Помня всички протегнати ръце в живота ми, казва известният журналист
- Много хора знаят, че съвременният образ на Дядо Коледа, който гледаме на снимки и във филми, е създаден от художника на компанията Coca-Cola през 30-те години на миналия век. Днес обаче - за предстоящите празници, фирмата изненадващо издига нов слоган, като твърди: "Един Дядо Коледа не стига". Какво значи това, г-н Кънчев?
- Значи, че наистина един Дядо Коледа не стига. Че той и елените му, шейната и подаръците му, а отскоро и камионите на Coca-Cola са само искрата, която ни трябва. Че тази искра трябва да запали все повече и повече елхи у нас самите. Кръгът на доброто, както аз го наричам, да се разширява все повече и повече.
Знаете ли, една от най-незабравимите ми случки от училището беше нагледният урок на другаря Спасов по физика в 6-и клас някъде за това какво е електричеството и как се създава. Той беше умен човек, неговият внук Владимир Спасов сега е един от най-добрите ни бизнес мениджъри. Та другарят Спасов ни показа в класната стая един ротор, който се въртеше бързо с една дръжка и на 5 метра от него имаше нещо подобно. Каза: "Деца, сега ще ви покажа как се произвежда електричеството! Я да дойдат ето тези от последния чин, непослушните". И ние четиримата излизаме малко наперени. Дава ни той указания: "Я се хванете за ръце тип хоро!". Хващаме се ние, а първият от веригата трябваше да се хване за въртящия се ротор. Пак нищо, ние се хилим на даскала. Тогава той каза на последния от веригата: "Я ти хвани другия ротор", демек с подтекст "Затвори веригата". Той хвана и ние наистина заиграхме право червенобрешко хоро, защото ни разтресе...
Изводът – за всичко в този живот трябва верига
Трябват хора. Лидери имаме и ще намерим. Но хората правят промяната. В България много обичат тази дума „промяна" и я използват често, дори не визират политическия й смисъл. Аз бих наблегнал на това да не си променяш възгледите, позицията, ценностите през няколко години. Мисля, че Coca-Cola повече от 130 години правят и продават едно и също нещо. И май успяват.
- По Коледа стават чудеса и това отдавна не е само приказна сентенция. Вие самият обаче сте пример, че една коледна кампания никога не е достатъчна, за да се прави добро. Напротив, това трябва да се случва всекидневно и по всяко време на годината. Защо?
- Коледа наистина е само Искрата. Чудно време. Подсещане за живот. Подсещане, че още сме тук. Че ни има. Време за равносметка. Добри ли сме, лоши ли сме?
Имам и късмета да съм роден на Коледа, което сякаш още повече отваря рецепторите ми за живот. Животът обаче ме научи, че за Доброто трябва да се работи постоянно. Болката, лошото не чака да мине Коледа и да се появи, идва си когато й е кеф. И ние трябва да сме готови за срещата с нея. Солидарно като общество, като съседи, като общество. Какво по-голямо нещо от това да помогнеш на непознат човек?
- Какво повече обаче може да даде една коледна кампания? Как ни учи да "споделяме доброто"?
- Коледната кампания може да даде много. "Дарик благотворителният търг", който правя с колеги повече от 12 години, показа на хората две неща – че могат да дарят за добри каузи и че могат да си купят нещо суперско за Коледа. Имаме уникални дарения и тази година. И от ЦСКА, и от „Левски", и от Стоичков, и от Стилиян Петров, и от писатели, художници, бизнесмени.
Кампанията на Coca-Cola ти дава възможност да играеш и да помогнеш. Хем забавлява, хем възпитава. Какво повече да искаме?
- Защо трябва да се говори за доброто? Много хора стават благодетели, без да шумят около това, предпочитат да даряват, но без да се знае. Кое е правилното?
- А това е страхотен библейски въпрос. Господ си е казал мнението, че едната ръка не трябва да знае какво прави другата, че не трябва да се пъчим, а да сме скромни. Абсолютно съгласен. Но вече имаме и съвременно свето писание – фейсбук и другите социални канали, където можем да покажем и който има очи, да види. Който няма, нека не му се сърдим. Той е на друга вълна, зает, бачка, може да е обиден, огорчен от живота, да го мързи. Но тези, които виждат, те са нашите братя и сестри от други майки и бащи. Те виждат, оценяват, и казват: "Ще помогна! Ще даря! Ще отида събота и неделя да поработя там или там за тази кауза". Без да търсят облаги и хонорари.
Ще ви кажа едно и го запомнете добре: В България има много такива хора! Пълно е с такива хора.
Ето ви един пример от това лято. Седим и пием коктейли в уникалния Синеморец с моята духовна сестра Ваня Ананиева от езиковите училища „Интелект". Нейната фондация с Жоро Малчев „Предай нататък" от години помага на дома за стари хора в село Угърчин, Ловешко. За последно са им купили кухня, сменили са я и прочее. Та Ванчето ми разправя по на коктейлче: "Там, Ники, се запознах с леля Николинка, самотна, изоставена от децата си жена". Избухва „искрата от първите ви въпроси" между Николинка и Ванчето, почват да се чуват всеки ден и така, и така. Абе, няколко дни Николинка не звъни. Ванчето сама звъннала в дома и оттам й казали: "Ами тя, леля Николинка, почина! И да ви кажем, няма кой да я погребе!". И насред лятото, вместо да се излежава на плажа в Синеморец, Ваня Ананиева, нейният съпруг Петко, приятелката им Мариела и абсолютната непозната Даринка, която научила по неин си начин, се вдигат четиримата и отиват до Угърчин и погребват леля Николинка. Кажете сега, че в България няма добри хора с Големи сърца?
- Вие го правите непрекъснато - всеки ден намирате време да опишете в социалните мрежи как някой конкретен човек се е включил лично да помогне на дете в нужда. Защо го правите?
- Защото някой има нужда. Защото някой е по-слаб в момента. Защото и аз съм бил слаб и „неизвестен". Помня всички протегнати ръце в живота ми – как излязоха първите ми статии, първите ми командировки, първите ми интервюта. Това е един цял свят преди „Стани богат", за който хората дори не подозират. Моите първи журналистически трепети, публикации. Купувах по десетина вестника сутрин от репа. Ха-ха-ха-ха!
- Водите ли си отчетност на колко деца и родителите им сте помогнали с вашата ангажираност, която заразява не само приятелите ви, но и хилядите ваши последователи, които не ви познават лично, но ценят усилията и добротата ви?
- Не, не, не съм счетоводител, без да обиждам тази прекрасна професия. Не си водя архив и статистика. Вълната е голяма и всеки следващ неин порив буквално идва след предишния. Има много територия, на която можем да бъдем добри. И сме добри хора. Аз си измъдрих мой си лаф, така да се каже:
„Не е важно да даваме хиляди, а да сме хиляди"
- Как си обяснявате социалната ангажираност на бизнеса - и у нас, и по цял свят, която се случва през последните години? Защо капиталистите стават добри, а младите вече определено търсят само компании, които "връщат на обществото", а не мислят само за собствената си печалба?
- Да, хванали сте точната тенденция. Лошите капиталисти, без да отричат природата на труда и заплащането, защото без нея ние ще се сринем и ще върлуват бандите на по-силните и по-мускулестите, тези капиталисти осъзнаха, че няма как да не връщат на обществото, което създава техния продукт. И не го правят според мен лицемерно. Те го правят от сърце, наистина искат всички да са оки. А тези „отворени" млади хора ще стават все повече и повече.
Тези хора ги виждам и в България и те трябва да изискват от работодателите си още и още за социално-корпоративната отговорност. Виждам чудесни примери за български предприятия, които се грижат за общността си. В тях един обяд от „първо, второ и трето, че даже и салата" все още струва 5 (пет!!!) лева, в които има лекар и ако ти прилошее, няма нужда да пътуваш един час до болницата.
- Вършите толкова много сам или с най-близките си приятели, а от известно време и дъщеря ви се включва активно. Представям си обаче каква сила и помощ ще е, когато големи компании и корпорации се включат да вършат добро. Вероятно заради това и Coca-Cola ще дари средства на "Операция "Плюшено мече" - най-мащабната коледна кампания за сбъдване на детските мечти. Как всеки от нас може да се включи в събирането на тези средства?
- Това, че Coca-Cola е избрала „Мечетата", е супер. Плюшените мечета вече 7 години имат менторска програма „Скритите таланти на България", през която са минали 53-ма младежи, лишени от родителска грижа, сираци, деца с проблеми. 13 от тези младежи вече учат във висши учебни заведения, демек, поели са по пътя си с помощта на „Мечетата". Едно вече пораснало мече - Минка Кирилова - Мони, издаде книгата си „Моят свят: Дневник на мечти". Под патронажа на програмата са реализирани и три големи изложби.
Можете да научите повече за това как да помогнете в Coca-Cola app.
Помогнете на плюшените мечета!
