Двадесет и осмата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата, известна като КОП28, приключи със заключителен документ, определен от председателя й Султан ал Джабер като "исторически".
Защо "исторически"? Защото за първи път споразумението, постигнато сред 198-те страни по конвенцията, призовава за "преход от изкопаемите горива", макар да избягва категоричен ангажимент за "поетапен отказ" или "поетапно намаляване" на изкопаемите горива, както и посочване на конкретна крайна дата, до която това да се случи.
Повече от 100 страни лобираха упорито за категорични послания в споразумението на КОП28 за "поетапно премахване" на употребата на петрол, газ и въглища, които по данни на ООН са източник на близо 90 процента от световните емисии на въглероден диоксид. Те обаче срещнаха силна опозиция от ръководената от Саудитска Арабия Организация на страните износителки на петрол (ОПЕК), според която светът може да намали емисиите, без да се избягват конкретни видове енергия.
Междувременно малките, най-уязвими от промените в климата островни държави бяха сред най-гласовитите поддръжници на поетапното премахване на изкопаемите горива, за което имаха подкрепата на големи производители на петрол и газ като Съединените щати, Канада и Норвегия, както и на страните от Европейския съюз.
Постигнатата сделка призовава за "преход от изкопаеми горива в енергийните системи, по справедлив, организиран и честен начин (...) така че да се постигне "нетната нула" до 2050 г. в съответствие с науката".
Също така се отправя призив за утрояване на капацитета за производство на възобновяема енергия в световен мащаб до 2030 г., ускоряване на усилията за намаляване на използването на въглища и развитие на технологии като тези за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, които могат да помогнат на трудни за декарбонизиране индустрии.
Постигнатото споразумение бе приветствано както от Европейския съюз, така и от Саудитска Арабия, които бяха на двете противоположни позиции в преговорите.
Споразумението ще ускори прехода към по-чиста и здравословна икономика и ще остави света в коловоза за постигане на климатичните цели на Парижкото споразумение, заяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, цитирана от Ройтерс, а подкрепата си за финалното споразумение и за отказа от изкопаеми горива е заявила и германската делегация в Дубай.
Представител на Саудитска Арабия на КОП28 е приветствал постигнатото споразумение, макар да е повторил позицията на страната, че при борбата с климатичните промени парниковите емисии трябва да бъдат намалени чрез използване на всички технологии, според електронното издание "Мидъл ийст монитър".
Според саудитския представител текстът "показва различни пътища, които ще ни позволят да се придържаме към целта (за ограничаване на глобалното затопляне до) 1,5 градуса по Целзий според характерните особености на всяка страна и в контекста на устойчивото развитие".
Тази позиция до голяма степен кореспондира с думите на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, който в последните дни на конференцията призова страните от целия свят да постигнат компромис за поетапен отказ от изкопаемите горива, отбелязвайки, че всяка страна ще може да осъществи тази цел със собствен темп.
Световният фонд за дивата природа (WWF), който вчера разкритикува предишния проект на заключителния документ, призна, че "решението за преход от изкопаемите горива е значим момент". "След три десетилетия на климатични преговори на ООН, страните най-накрая пренасочиха вниманието към замърсяващите изкопаеми горива, които провокират климатичната криза. Този изход трябва да сигнализира началото на края за епохата на изкопаемите горива", заявява Мануел Пулгар-Видал, ръководител на организацията по климатичните и енергийни въпроси и председател на КОП20, на официалната страница на фонда. Все пак екоорганизацията разкритикува липсата на ангажимент за поетапен отказ от изкопаемите горива, както и някои изрази в документа като даващи възможност за използване на "вратички".
След като преговорите по проектодокумента, представен от председателството в понеделник, продължиха вчера през целия ден и късно през нощта, тази сутрин бе представен нов вариант на текста, който в крайна сметка бе приет неочаквано бързо от страните. Въпреки това бе "просрочен" неформално поставеният краен срок – амбицията първоначално бе споразумението да бъде прието на 12 декември, когато се отбеляза годишнината от постигането на Парижкото споразумение за климата от 2015 година.
Сред успехите на КОП28 Саймън Стийл, изпълнителният секретар на Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата, открои договореностите за утрояване на възобновяемата енергия и за удвояване на енергийната ефективност, както и оформянето на Фонда за компенсиране на загуби и щети, причинени от климатичните промени и осигуряването на първите вноски по него. Този фонд трябва да подкрепя уязвимите общности и развиващите се държави, които трудно успяват да се справят с последиците от климатичните изменения като наводнения, суши и горски пожари. Няколко страни обещаха общо 700 млн. д., макар това да е много по-малко от сумата от 400 млрд. д., на колкото се оценяват щетите, нанасяни от климатични феномени всяка година.
За климатично финансиране още през първите дни на конференцията бяха поети ангажименти за над 83 млрд. долара, което също бе посочено сред успехите на преговорите в Дубай, включително от управляващия директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева.
Преговорите в рамките на конференцията обаче приключиха без сделка по друга ключова тема - многостранна схема за търговия с въглеродни кредити под егидата на ООН.
Очевидно е също така изоставането от целите на Парижкото споразумение за ограничаване на повишението на световната температура спрямо прединдустриалната епоха. В момента сме напът към повишаване на температурите с малко под 3 градуса по Целзий, посочи Стийл в изявление, разпространено след приемането на заключителния документ.
КОП28 завърши първата оценка на напредъка по всеки аспект от намаляването на емисиите в съответствие с целите на Парижкото споразумение в рамките на т. нар. Глобална равносметка. Следващият анализ се очаква да бъде направен на КОП33 през 2028 година.
За климатичната конференция КОП29 догодина ще бъдем на етап, когато ще трябва да започнем да мислим за нов пакет национално определени приноси (НОП), каза Джим Скея, председател на Междуправителствената експертна група за климатичните промени (IPCC). Национално определените приноси са цели, които всяка страна обявява доброволно за намаляване на парниковите си емисии, за постигането на които приема вътрешни мерки. Европейският съюз има колективен НОП до 2030 г. да намали емисиите си с 55 процента спрямо 1990г., което се изразява в пакета мерки "Готови за 55".
Сред важните решения, постигнати около конференцията в Дубай, е и въпросът за домакинството на форума догодина – КОП29.
Правилата на конференцията предвиждат догодина домакин да е държава от Източноевропейската група, но дълго време този процес бе в задънена улица. Армения и Азербайджан блокираха взаимно кандидатурите си, а кандидатурата на България или на друга членка на ЕС от Източна Европа бе блокирана от Русия. В крайна сметка обаче Ереван подкрепи Баку, а България оттегли кандидатурата си, подкрепяйки домакинството на Азербайджан.
Приемането на кандидатурата на Азербайджан има особено измерение и принос за процеса на оздравяване на отношенията между тези две страни и евентуалното предотвратяване на военни действия. Подкрепа на кандидатурата в този момент ще е благоприятна и за самия процес КОП, обясни министърът на околната среда и водите на България Юлиян Попов.
На КОП28 България за първи път се представи със самостоятелен павилион, който бе открит на 1 декември от президента Румен Радев. В рамките на 22 събития на павилиона плановете и успехите си в сферата на климатичната политика показаха представители на българския бизнес, държавни институции, неправителствени организации, финансиращи организации и на научната общност, като в дискусиите се включиха и високопоставени чуждестранни гости.
На КОП28 България показа резултати. За разлика от други срещи, на които се говори за бъдещето, целта ни беше да покажем къде се намираме и се оказа, че сме на много добра позиция, обобщи министър Попов.
