В София трябва да водим разговор за политики, несериозно е той да е за личности - Иванчо, Петканчо или Драганчо, казва общинският съветник от ПП-ДБ-СС
- Още акценти от интервюто:
- Паметникът на Съветската армия не е история, а символ с пропаганден характер - мястото му не е там, да отиде в музея
- Колеги мизерстват. Не може да се говори само за пари срещу реформи - едва ли има бранш, който да е претърпял повече реформи от сценичните изкуства за последните 30 години
- И в София, и на национално ниво, а и в цяла Европа вече трябва да забравим, че една политическа сила може да е едноличен собственик на властта
- Г-н Калановски, как ще приключи сагата с демонтажа на Паметника на Съветската армия? Напрежението се увеличава, БСП и “Възраждане” поискаха местен референдум за съдбата му.
- За да се направи местен референдум, би трябвало да има събрана подписка. Да започнат да събират подписи, да внесат искането, както е предвидено по законодателен път, всичко останало са голи приказки за нагнетяване на напрежението.
Що се отнася до паметника - обвиняват, че махането му подменя историята. Той не е история, а символ за историческо събитие и най-често е с пропаганден характер. Мисля, че да се пропагандира тоталитарна власт не е много добре, поне не е в принципите, които ние изповядваме като демократична държава, така че мястото на този паметник не е там. Има си Музей на социалистическото изкуство, редно е да отиде, където му е мястото.
- От БСП казаха, че това ще е червена линия при сформирането на мнозинство в общинския съвет - слага ли край на разговорите с тях?
- Това категорично не отговаря на истината, защото заседанието на партийното и местното им ръководство бе един ден преди да се започне демонтирането на паметника и те още тогава взеха решение, че няма да подкрепят ПП-ДБ и “Спаси София”, така че това е чиста манипулация. Съжалявам, че Иван (Таков) говори такива неща, може би така му изнася повече, но това е манипулация и не отговаря на реалността и на истината.
- Означава ли това, че ГЕРБ и КОД остават единствената възможност за постигане на мнозинство в СОС?
- До края на седмицата нямам желание да обсъждам това, тъй като пречи на възможните разговори. В публичното пространство често се появяват крайни изказвания, защото е изгодно към определен политически момент или позиция, която един или друг застъпва. Така че е хубаво да изчакаме до края на седмицата да приключат разговорите между групите.
- Все пак след цял месец блокаж накъде вървят нещата - възможна или не е сглобката в София, проговорихте ли си извън камерите с колегите от ГЕРБ, вие сте били заедно с част от тях и в предишния мандат?
- Обединението, от което аз се явявам, от събирането ни на първата сесия не сме спирали да ги каним на разговор. Точната дума към настоящия момент е, че от другата страна има бойкот. Не се явяват на тези срещи и отказват да разговарят. Вероятно имат някакъв дългосрочен политически план.
Знам, че ако до 21-и нямаме избран председател на СОС и сформирани комисии, София може да изгуби между 240 и 250 милиона лева. Не знам кой може да поеме политическата вина за всичко това. Опитват се да я вменят на нашата коалиция - че е наше задължението да сформираме управление, защото сме най-голямата група. Ние не сме магьосници, не можем да си изпишем необходимата бройка от още осем човека.
Право на най-голямата група е да сформира мнозинство, но ако всички останали отказват, как да го направи? Алогично е това обвинение към тях.
Аз не съм в контактните групи за преговори, излъчили сме наши хора с кмета и се водят разговори. Това беше и причината да отложим чак за 18-и следващото събиране на общинския съвет, за да има наистина сериозен период за диалози, мислене върху онова, което трябва да се върши в София и обединява всички политически сили. Защото все пак има елементи в предизборните програми, които са много сродни.
Колегите от другите групи излязоха със становището, че излъчването на председател не било въпрос на политики, а на личности. Не мисля, че може да се стигне до такова опростяване, не е сериозно да се говори, че видите ли, с една личност може, ама с друга - не.
Кое е по-стойностното - да изберем компромисната личност (те явно имат визия коя е, за да ни предлагат това), или да водим разговор за политики и неща, които искаме да постигнем и да работят за града? А дали ще бъде Иванчо, Драганчо или Петканчо, е несериозно да бъде водещо в такива диалози.
- Борис Бонев ли е все още вашият кандидат за председател на СОС?
- Не сме предлагали друг освен Борис Бонев. Единия път изтеглихме кандидатурата, за да може след като толкова не са съгласни, да се съберат останалите, те имат мнозинство, и да си изберат, но те явно и помежду си не искат да контактуват. Доста фрагментиран състав, но това е била волята на гражданите на София.
Както и в цяла Европа и на национално ниво, трябва да забравим, че в близко бъдеще някоя политическа сила ще бъде едноличен собственик на властта.
- Мнозинството в парламента се похвали, че бюджетът за култура за 2024 г. е рекорден, след протеста на актьори и музиканти в понеделник им се отпуснаха допълнителни 68 млн. лева за заплати, в сряда - и още средства за фонд “Култура”. Знаете ли точно за колко пари става дума и как ще се разпределят?
- Увеличението на фонд “Работна заплата” е абсолютно наложително за всички творци в България. Нивото на заплатите е много по-ниско от средната заплата в държавата, дори бих казал, че колегите ми в голямата си част мизерстват, трудно връзват двата края. Ако се насочат натам средствата, е добре. Когато говоря за култура, нямам предвид само моите колеги актьори, положението е трагично и по отношение на библиотечните и музейните работници, музикантите. Ако един актьор посвещава целия си живот на сцената и има предварителна подготовка преди института, то при музикантите вложеният труд за обучение е в пъти повече. Те започват от най-ранна детска възраст с инструмента, ноти, солфежи, отдават младостта си на образование, за да постигнат професионализъм. А държавата се отнася с тях като че ли са доведени деца, като с ненужни.
Отношението към творците, независимо от кой бранш са, е цялостно отношение към културата на България.
Ако въпросът е само икономиката ни да е процъфтяваща, без значение дали и културата е, то тогава няма никакъв смисъл да се наричаме българи и да съществува България. Ако работим само за просперираща икономика - ами германската е по-добра от нашата, тогава да се влеем в Германия.
Това, че днес се наричаме българи, е именно благодарение на културата, която сме съхранили през килийните училища, вярата в църквата, читалищата - този европейски феномен, народното творчество, езика, който също е плод на съхранение и развитие през годините. Това ни прави българи.
- Тази сума ще стигне ли, или браншът би излязъл отново на протест?
- Почти съм убеден, че няма да са достатъчни, но все пак крачката напред вдъхва надежда, че може би догодина ще бъдат още повече. Дано!
- Къде е най-голямото недофинансиране?
- Почти във всички сфери на културата. Вярвам, че протестът ни стана повод за разговор.
При нас в общинския съвет нещата са значително по-лесни и желанието ни за развитие на културата в Столичната община е ясно и категорично заявено. Ще има покачване и на заплатите, и на програма “Култура”, и на културния календар, изобщо парите в цялата сфера. Разбира се, това е в период на разработване, защото общинските бюджети се приемат след държавния, т.е. това е предмет на разговори и стратегии все още.
- В бюджет 2023 парите за култура бяха 0,4% от БВП, а в този на Столичната община - 3,4%. Как същите партии в СОС решиха да заделят повече средства?
- София има и делегиран бюджет, който идва от държавата и се преразпределя към културни единици, например парите за читалища, за заплати на библиотеката, затова не е редно да се прави директен паралел. Да, парите в София за културни институти са повече, в столицата обаче са концентрирани най-много културни институти в страната и е логично и средствата да са повече.
Но има и друго. Столичните културни институти са вторичен разпоредител на бюджетни средства, т.е. всичките приходи остават в тях и те сами ги разпределят, както намерят за добре. На държавно ниво уж е така, но те се пренасят в един фонд СРЕБРА и принципно остават на конкретния институт, само че се вземат при поискване.
Една от тезите на г-н Асен Василев и изобщо на икономистите е, че трябва да има реформи, за да се покачи финансирането в тази област. Но реформите така или иначе би трябвало да бъдат инициирани от администрацията и Министерството на културата - какво са виновни работещите в културните институти, че няма някакъв вид реформа? Едва ли има друг бранш като сценичните изкуства, който за последните 30 г. да е претърпял повече реформи.
Изкуствата са нещо, което се възприема субективно. Има чисто комерсиално изкуство, предназначено за масова консумация, а държавата трябва да защитава по-елитарно изкуство, за да може да възпитава хора в афинитет към него. Това, което разбирам от министъра, е, че се търси изгодата чрез повече оборот или по-малко краен резултат като култура. Именно там би трябвало да се намеси държавната власт, т.е. да дава насоките за развитие на един или друг жанр. Всеки жанр има специфична публика, но когато става дума за класическо или експериментално изкуство, което изисква средства, но не гарантира приходи, би трябвало да бъде подпомагано от държавата, защото понякога така се раждат красивите, големите неща, които задават тенденция, развиват я и тя става не само национална, но и европейска и световна. Ние имаме режисьори, които са добили такава публичност, и няколко актьори.
- А как е решен въпросът в чужбина?
- В Европа практиката е да има 1-2-3 национални института и останалото е предимно на издръжка на общините. Има и частни формации, както и в София, Пловдив, Варна, Бургас. През 90-те години бях член на комисия за субсидиране на театрални проекти на конкурсен принцип, така че и частни формирования да могат да кандидатстват и да получават средства. Сега това го има в програма “Култура” в Столичната община, но, за съжаление, тази програма от 2012 г. досега е на едно и също бюджетно ниво. А знаете инфлационните процеси от тогава досега какви са. Тази година имаме желание с новия бюджет средствата да бъдат завишени.
Това е един от начините за подпомагане на частната инициатива, която не е под шапката на дадена община или на държавата.
Ако говорим за Бродуей или Лондон, там нещата са малко по-различни. Дори ако приемем, че активното население в един град, което се интересува от театър, да речем, е 20-30%, при милион и половина население в София изчислявате колко души могат да запълнят салоните. И колко пъти. Съвършено различно сигурно е в един 12-13-милионен град. Още повече, че когато една постановка стане легенда, идва и публика от чужди страни. Аз съм ходил да гледам Лондон “Фантомът на операта” на 25-ата годишнина от премиерата му, половината в салона бяха чужденци. Да не забравяме и езиковите специфики. В театър “София” имаше представления със субтитри на английски за чужденци.
Някъде бях чел изследване за средно голям провинциален град в Германия. Управата решила, че трябва да развие града, защото нямало съвременен бизнес, младите хора все повече се изнасяли в по-големи градове. Хрумнало им и направили оперета. Само за 5 години младите започнали да се връщат и да си прехвърлят бизнеса. Помислете си да живеете в такъв град, в който я няма екстрата, наречена култура - след работа да отидете и да се забавлявате. Ходите на заведение, но на човек му писва, иска да се докосне до нещо друго. И те им го дават - дават им театър.
Ще ви дам пример с един прекрасен български град - Карнобат. Преди известно време играхме там, имаше прекрасен салон в реновирано читалище, беше топло и осветено. Салонът беше пълен и попитах шефката на читалището защо не правят повече, като имат условия. Тя ми каза: “Изчислили сме, че имаме възможност да напълним два салона с публика на месец. Всичко останало е загуба на средства и енергия.”
- Харесва ли ви коледната украса в София?
- Притеснявам се, че напоследък прекалено много изкуствоведи се навъдиха във фейсбук. Не можело да има коледен базар до храма. Хора, разходете се из цяла Германия, Австрия или Италия да видите къде са коледните базари - винаги в близост до катедралата. Не трябва да сме по̀ католици от папата. Едното било духовното, другото - материалното. Остава още малко да ми цитират как Христос изгонил търговците от храма.
Площадът е публично пространство и е предназначено именно за тези живи контакти между хората и усещането на коледния дух, особено след като стана пешеходна зона. Някаква по-специфична душевност или църковна духовност ако се търси - влезте в храма, той е отворен.
Украсата в София никога не е била “уау”, или аз поне не помня. Вероятно по бюджетни причини, но при всички положения се разполага с бюджет, който е приет в предишния мандат на общинския съвет и ръководство на Столичната община. Голяма част от украсата е спонсорирана от конкретни фирми - банки, мобилни оператори и други такива. Да, има какво да се желае, но хайде да спрем да критикуваме, да се правим на разбирачи от всичко. С тези прословути арки, които вече ги няма - съобрази се общината с общественото мнение и ги махна. Любопитно ще е да си спомнят хората какво е било отношението на парижани към Айфеловата кула, когато са я построили, без да правя сравнение между едното и другото.
Никой творец не е застрахован, че ще постига само успехи, но това не е повод да ги линчуваме или да ги убиваме с камъни. Понеже споменах преди малко Христос - ако има някой, който се чувства безгрешен, нека първи хвърли камъка, ако е съграждал само шедьоври през живота си. Аз не познавам такива хора. Нищо фатално няма да се експериментира. Без експеримент няма прогрес, но някой не е казал, че всеки експеримент ще е успешен.
Визитка
- Роден на 14.01.1957 г. в София.
- Завършил актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Енчо Халачев през 1985 г. Работил е в театрите в Благоевград и Шумен, както и във “Възраждане” в София. От 1991 г. е на свободна практика. Зам.-предедател на “АртистАутор” от 2011 г.
- Има стотици роли в театъра, киното и телевизията. От 40 г. се занимава и с дублаж, гласът му звучи в култови филми като “Междузвездни войни”, “Шрек” и “Ледена епоха”
- Сред учредителите на “Да, България”, водил е листи в Благоевград и Враца. Член на Изпълнителния съвет на ДБ
- Има 4 деца
