Интервю на Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП (S&D), за аудиокаста на „Фокус" „Това е България", 13.12.2023 г.
Как възприемате последните идеи на австрийското правителство: да приемаме афганистански и сирийски мигранти срещу възможност за членство във въздушния Шенген?
Идеята е неприемлива. Де факто тя предлага България да се превърне в мигрантско гето срещу утехата да ни се спестят контроли по летищата. И то при положение, че сме изпълнили всички критерии за членство и няма аргумент да бъдем държани извън зоната. Австрия симулира добра воля, но всъщност ветото ѝ остава непроменено. Но дясната коалиция на премиера Денков има нужда от поне някаква стъпка напред и не бих се изненадал, ако кабинетът в последна сметка приеме сделката, защото сглобката методично жертва националните интереси и с помощта на сервилните медии представя всеки унизителен компромис като свой успех. Достатъчно е да си спомним как беше снето ветото над амбициите на Северна Македония да се присъедини към Европейския съюз.
Има ли реакция в ЕП на идеите на Австрия?
Засега не се забелязват особени реакции, но вероятно в ЕП австрийското предложение ще бъде критикувано. Което нищо не променя, за съжаление.
Защо членството ни в Шенген се превръща в синоним на разочарование от европейското отношение към нас?
Защото българската наивност се сблъсква с политическия реализъм на Европа, в която всеки брани своя интерес, докато ние простодушно се надяваме на критерии, добра воля и солидарност. Всички български правителства са полагали усилия за влизане в Шенген, но в Европа националният егоизъм е във възход.
Австрийците не ни вдигат ветото за Шенген, просто измислиха трик как да се отърват от 50000 мигранти, които се мотаят по улиците им. Има ли подобен циничен аналог в историята на ЕС?
За съжаление, Европа се отдалечава от прогласените си принципи: мир, солидарност, просперитет. Италия се бори сама с миграционния наплив и се оплаква от липсата на солидарност. Съюзът, който е създаден, за да гарантира мира на континента, сега е превърнат в доставчик на оръжие за Украйна и на определено ниво темата се разглежда не като трагедия, а като възможност за индустриите на страните членки.
Въпреки ясната позиция на Австрия и Нидерландия, у нас все още се надяват. Това реалистично ли е? Какво удовлетворително решение ще търсим в тези преговори, както твърди външният министър Мария Габриел?
Не мисля, че е реалистично да се надяваме на пробив, въпреки усилията на българските институции. Но и темата с Шенген не бива да се фетишизира, защото самата зона функционира зле, някои страни-членки възстановиха контрола по вътрешните граници и Шенген очевидно ще трябва да бъде реформиран.
В българския парламент мина на първо четене шестата промяна на Конституцията, която включва: укрепване на независимостта на съда чрез структурна реформа на ВСС, реформа на прокуратурата, реформа на институцията на служебния кабинет, прозрачен избор на независими регулаторни и контролни органи. Каква ще бъде полезността на тази реформа?
Реформата цели укрепването на партокрацията и овладяването на съдебната власт. Тя не отговаря на проблемите ни. Властта у нас няма реална легитимност. Затова партиите търсят да подсигурят своето бъдеще и властта си. Парламентът и кабинетът ни са избрани с гласовете на много малък брой избиратели, но се разпореждат със съдбите ни, защото са формално легитимни. България практически вече загуби своя суверенитет. Думата на посланиците тежи повече от тази на министрите и партийните лидери. Ние нямаме стратегия за развитие, защото в парламентарната република процъфтява колективната безотговорност, а тя се променя според цветовете на всеки следващ мимолетен парламент. Но всички тези драматични проблеми с легитимността, суверенитета и колективната безотговорност не са обект на конституционната реформа, защото тя обслужва користни цели.
Многократно сте твърдели, че изходът от българския хаос е президентската република. Не бе ли изпуснат за това моментът?
И сега съм убеден в това. Ние не можем да изгазим от кризата със сегашната конституция и сегашната политическа класа. Моментът бе изпуснат, права сте, но проблемът остава и не виждам друго решение. Институционалната деградация е в ход и въпросът отново ще се върне на дневен ред, въпреки мимикрията с конституционната реформа в момента.
Все повече гласове се чуват за необходимостта от партия на държавния глава. Като потенциална такава се сочи националното движение „Трети март", което възникна в защита на националния празник. Какви са перспективите пред такава партия?
Необходимост има. И то отдавна. Българите, които се надяваха на оздравителна промяна, бяха измамени. Най-напред от ПП-ДБ, които се подиграха с избирателите си, а после и от „Възраждане", които спънаха Ваня Григорова в кметската надпревара за София и подариха поста на десницата. Нова партия е нужна. Дали и кога не съм посветен.
В София при драматични реакции и стълкновения започна демонтажът на ПСА. Колко ни струват грешките на Историята?
Демонтажът на ПСА е победа на варварите, които лишават града от един от неговите символи, изтриват от паметта една историческа епоха и нейните знаци (Мавзолея, паметника „Тринадесет века България" и ПСА) и де факто реабилитират фашизма. Да не забравяме, че всички антифашистки паметници в страната са надраскани със свастики. Докато режат с флекс скулптурите на Фунев, Далчев и Васка Емануилова, Луковмарш се провежда ежегодно, а орди от запалянковци с нацистки знамена шестват всеки месец в София. Днес тези орди могат да благодарят на либералните НПО-та, които разрушиха паметника, защото те водят една и съща борба.
Разрушаването на ПСА е победа на вандалщината над паметта и културата. Левчев казваше, че бездарието е фашизъм и това днес е буквалната илюстрация на стиха. Изпитвам вина, за това, че не успяхме да спрем настъплението на лумпените, което тласка обществото към насилие.
Най-тревожното е, че украинската трагедия започна през 2014 година с протести на либерални политици и крайнодесни формации. Същото наблюдаваме сега у нас.
