Финландия избра второто и имаше успехи, но в момента също пропада в световните класации
Незавидните резултати на България на международния тест PISA, който измерва образователните умения на 15-годишните деца по света, разтревожиха много хора. Не само родители, които дават хиляди левове за частни уроци, останаха в ступор от последните места на страната ни по четене и математика в Европа, но и представители на 25 бизнес организации настояха в открито писмо да се направи нещо по въпроса, за да се оттласне страната ни от дъното.
Масовата тревога е разбираема. В днешния глобален свят не стига един гол патриотизъм, за да си успешен. Миграцията е толкова голяма, че е въпрос на време и българските фирми да започнат да разчитат на специалисти от Азия, както го правят вече западните компании. Ако не вярвате, просто погледнете последните данни за миграцията във Великобритания. Тя напусна ЕС с идеята да се спаси от безконтролното влизане на чужденци на своя територия, а в момента те са повече от всякога, и то най-вече заради
наплива на азиатски
студенти в английските
университети
И няма сила, която да ги спре, тъй като те показват далеч по-добри резултати на приемните изпити.
Проучването PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие също потвърждава техните успехи. Докато класацията ѝ за образователни постижения се оглавява от Сингапур, Япония и Макао, европейските страни преживяват безпрецедентен спад в нея. Само Естония и Финландия намират място в първата десетка, и то с доста по-ниски резултати спрямо предишни години. Спадът в уменията за учене е световна тенденция заради пандемията, довела до месеци онлайн обучение, но този в Европа е значително по-сериозен. Затова анализаторите на организацията смятат, че коронавирусните прекъсвания на обучението в клас са само част от причините. Съществуват и други като липса на достатъчно подкрепа от учители и родители и ресурси за учениците. По тази причина те съветват отделните нации да не се взират прекалено много в класацията, а да се съсредоточат върху това
как отделните
образователни
системи работят,
за да предизвикат положителни промени. Или както обичат да казват във Финландия: “Или децата ще се подготвят за живота, или за изпити. Ние избрахме първото”.
Когато финландската образователна система започва да се реформира в края на 70-те години, тя се фокусира върху равенството, достъпността и благосъстоянието на подрастващите. Стресиращото непрекъснато изпитване е премахнато, изискването всички деца да знаят определен учебен материал - също. От учебниците е изхвърлено излишното и е оставено само това, което би послужило в живота на човек.
Създадени са стандарти, които да гарантират, че независимо дали живееш в голям град, или малко село, ти получаваш еднакво ниво на образование, без да трябва да правиш изтощителни домашни или пък родителите ти да плащат за допълнителни частни уроци. Почти всичко по пътя към знанието е оставено в ръцете на учителите, които са добре обучени и платени. Има обща учебна програма за всеки клас, но преподавателите преценяват как да я реализират, за да бъде тя по-приемлива за децата. Няма дишащи във врата им инспектори и външно оценяване. Правят се тестове при завършване на даден образователен етап, но те не са публични, за да се създават класации на успешни училища.
Не гоненето на високи оценки, а предизвикването на интерес у децата за учене е основна задача. Учителят не може да ги задължава да правят нещо, което те не искат. И учениците са в правото си да се оплачат, ако бъдат подложени на заповеди.
Още в първи клас им
се обяснява, че те са
самостоятелна личност
с право на мнение
и тази основополагаща нишка продължава през целия образователен процес.
Затова във Финландия се смята за нормално подрастващи, които нямат абсолютно никакъв интерес или способност за учене, да се ориентират от малки към по-практична и полезна за бъдещето им професия, вместо да бъдат стресирани със заучаването на сложни неща. Също така никой не отписва от възможност за добра житейска реализация тези, на които се налага да повторят клас. Причината е, че във всяко училище има щатен специалист, който целенасочено работи с децата как те виждат своето бъдеще. Той ги учи на самостоятелност и че всеки труд е достоен и необходим. Така не само се парира родителската амбиция да станат нещо конкретно, и то на всяка цена, но и се избягва безцелното учене в университет, което в България е особено популярно.
Дълги години този либерален подход на Финландия бе сочен за положителен пример. Особено след като страната оглави класацията PISA през 2000 година, редица правителствени делегации, включително български, се насочиха към Хелзинки, за да черпят опит как може да се постигат високи образователни резултати без строго регулирана система от тестове и проверки на процеса. Още тогава някои експерти предупредиха, че даването на пълна автономия на училищата и на свобода на учениците е утопия. И няма как да се превърне в устойчива алтернатива на образователните модели на бързоразвиващите се икономики в Азия, известни не само с мъчително дългите часове на обучение, но и с големите си инвестиции в знание.
Последната класация на PISA показва, че са били прави. Резултатите на финландските 15-годишни по четене и по математика бележат спад. Освен това делът на учениците с незадоволителни математически познания сред тях е скочил от 7 процента през 2000-та година до 25 на сто през миналата година. Намалели са и тези с отлични резултати. Така връстниците им от Канада, Естония, Ирландия, Швейцария и Нидерландия имат вече по-висок резултат по математическа грамотност.
Финландското министерство на образованието определи резултатите като изключително смущаващи и нуждаещи се от задълбочен анализ. То съобщи, че ще бъдат инвестирани 200 млн. евро допълнително в основното образование в страната. Учениците от първи и втори клас ще имат по два допълнителни часа седмично по литература и роден език, а тези от трети до шести клас - по още един час по математика. Ще се помисли и дали да не бъде направена промяна по отношение на използването на дигитални устройства, които са изключително застъпени в обучението, тъй като 41 на сто от учениците са признали, че те ги разсейват по време на повечето часове. Един от положителните изводи е, че
финландските деца
са показали по-малка
тревожност в сравнение
с другите,
участвали в класацията. Те се чувстват подкрепени от учителите си. Растат самоуверени, внимателни и щастливи.
“Изглежда, че нагласите на учениците са се променили предимно в положителна посока, но това не се отразява в нивото на уменията им. Низходящата тенденция на Финландия в общата класация продължава. Разликата в представянето между учениците се разшири и ефектът на домашната среда върху резултатите от ученето също нараства. Момичетата продължават да превъзхождат момчетата, а учениците от имигрантски произход имат по-слаби умения от другите”, коментира финландският министър на образованието Анна-Мая Хенриксон. Тя подчерта, че гледат на ерозията в резултатите на Финландия в глобалната класация изключително сериозно, макар тя да не дава изчерпателен отговор каква част от нея се дължи на пандемията и каква на други фактори. А това е изключително важно, защото може да е следствие на обществени промени и да има дълбоки последици върху живота на младите хора като цяло, който се очертава да бъде в глобален и много конкурентен свят.
