Съветвам кандидат-студентите да гледат внимателно тенденциите в рейтинга при подреждане на желанията си
Още акценти от интервюто:
Готови сме с мерки, с които в следващите месеци започва истинска трансформация в образованието
Облекчаваме обременяването на децата с факти не заради PISA, а защото светът е друг и трябва да ги подготвим за него
Има направления във висшето образование,които се открояват с наистина впечатляваща реализация. На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход имат завършилите информатика и компютърни науки в Софийския университет "Св. Климент Охридски" –6469 лв.
Разработваме правила как смислено да се използват електронните устройства в клас
Висшето образование е единственото, в което качеството е свързано с финансирането - заслужава си да пренесем този опит в други сфери
С министъра на образованието разговаря Ярослава Прохазкова
- Проф. Цоков, какви са вашите изводи след обявените резултати PISA - как да обърнем тренда и излезем от дъното на класацията?
- Изводът за мен е един и той се налага още от първите изследвания PISA - нужна ни е промяна. Защото всъщност ние не надграждаме резултатите си. Устойчиво стоим на едно място. Периодично това се превръща в голяма новина, но после като общество я забравяме.
В последното изследване на PISA всъщност масово държавите понижават резултатите си, и то тези от тях, които сме свикнали да посочваме като успешни - Нидерландия, Норвегия и др. На този фон ние стоим устойчиво, но с един изключително незадоволителен резултат, който ни подрежда на последните места по брой точки от всички държави в ЕС.
Затова и казвам, че е нужно да говорим за промяна, но тя трябва да надгражда това, което имаме. Защото в българската образователна система има много положителни примери и много учители, които всеки ден дават всичко от себе си. Нужни са по-скоро едни фини настройки, така че да подобрим именно тази практическа подготовка и да подготвяме децата за живота.
Изследването показва също, че социалната среда оказва много силно влияние на представянето на учениците. Децата, в чиито домове има повече от 16 книги, показват по-високи резултати над критичното първо ниво и по четене с разбиране, и по математика, и по природни науки.
Тревожна е и тенденцията за влошаване на дисциплината. 46% от българските ученици се разсейват с дигитални устройства в клас, докато средният процент за страните от ОИСР той е средно 30%. Затова сега разработваме правила как смислено да се използват електронните устройства. Учениците да си служат с тях не за чат и игри в клас, а да боравят с дигиталната раница и с други образователни ресурси. В много училища има практика телефоните да се поставят на специални места и да се раздават само ако трябва да се търси информация в интернет за целите на обучението. Тоест може би има нужда от регламентация на централно ниво и, разбира се, да се разработят устойчиви правила за използване на електронните устройства в класната стая и училището.
Казвам всичко това не за да оправдавам ръководената от мен институция, а за да подчертая, че това е проблем за цялото ни общество и само заедно можем да го преодолеем. Ключово в този процес е доверието - между всички нас, че българските учители и българските училища могат да дадат една истинска практическа подготовка на децата ни.
- Какви конкретни мерки все пак планира МОН след резултатите от PISA?
- Всъщност от първия ден, в който с екипа ми сме в МОН, подготвяме серия от промени именно в посока по-практическо обучение и намаляване на фактологическата обремененост на учебните ни програми. Правим това не заради очакваните ниски резултати от PISA, а защото като държава изключително забавяме тази трансформация. Всъщност предизвикателството пред образователните системи в света е да предвиждат бъдещето и да подготвят децата за него. На този фон ние все още се опитваме да догоним настоящето.
Затова и вече сме готови с пакет от мерки, който ще разгърнем в следващите месеци и който искаме да постави началото на истинската трансформация в образованието ни. Разработихме визия за Стандарт на качеството, което е един от най-чаканите инструменти за оценка на училищното и предучилищното образование.
Работим и по промяна в три основни насоки. Учебните програми да бъдат по-рамкови и компетентностно ориентирани. В тази връзка стартира и работна група в МОН за изработване на визия за такъв нов тип учебни програми, които ще бъдат насочени към изграждане на умения за живота и ключови компетентности. Това не означава, че учителите ще трябва да изработват индивидуални програми на всеки ученик, а в процеса на обучение да се вземат предвид възможностите и интересите на всяко дете, включително чрез електронни инструменти. Нещо, което и днес много учители правят. В процеса трябва да включваме и нови форми на работа, включително по-голяма персонализация чрез дигитални инструменти като дигиталната раница.
На второ място е оценяването - да бъде насочено към установяване на умения, не към възпроизвеждане на знания. Да се използват методи на формиращо оценяване и промяна на тестовите задачи към такива с по-голяма практическа насоченост.
И разбира се, още нещо важно - подготовката, подкрепата и квалификацията на учителите за проектно базирано обучение, формиращо оценяване и развитие на лидерските им компетентности.
В тези теми обаче не трябва да забравяме и ранното детско развитие, защото това е основата, на която се надгражда всичко останало. Затова трябва да има много повече педагогическа и психологическа грижа за децата от най-ранна възраст.
Работим за промяна на учебните програми, променяме формата на националните външни оценявания. Заедно с това разработихме нов модул, по който през 2024 г. чрез национална програма ще има допълнителна квалификация на учителите. Те ще се учат да изготвят задачи от типа на PISA тестовете - практически задачи, за решаването на които са нужни определени знания, но се изискват най-вече умения за тяхното прилагане.
Такъв тип задачи ще бъдат включени и в тестовете за входно ниво в 9-и клас, които ще бъдат въведени от началото на следващата учебна година. Те ще са по математика, български език и природни науки.
При посещението ми във Финландия имах възможност да разговарям с Андреас Шлайхер, директор на дирекция “Образование и умения” и ръководител на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) на ОИСР. Говорихме, че те могат да ни помогнат с допълнителни анализи - специално за България, за реформиране на оценяването в образователната ни система.
Ще подкрепим и учителите, и училищата. Много дебело искам да подчертая - ние не искаме да подготвяме децата специално за PISA тестове. Искаме да калибрираме образователната ни система така, че децата да завършват съответния клас или етап на обучение с овладени компетентности, които да могат да прилагат на практика. А резултатите от изследването на ОИСР е още едно доказателство, че това е нужно и дори закъсняло.
- Какво означава по-практични задачи по модела на PISA?
- Такива задачи има и в момента, дори в изпитите от националните външни оценявания. Тук говорим за разширяване на дела им, но и много по-голямо използване на такива задачи в целия период на обучението. В момента има много деца, които успешно се справят с тях. Има обаче и много, които не успяват.
Затова трябва да сме наясно, че пред нас стои именно това предизвикателство - да затворим тази ножица в образованието ни между много успешни деца и такива, които са под критичния минимум.
Да се изгради умение за справяне с такива задачи у всички български ученици.
От една страна, като се засили акцентът в учебните програми именно върху уменията, те да станат по рамкови и компетентностно ориентирани. От друга, като на учители се предоставят повече инструменти да работят за изграждането им. И от трета, като на изпитите се засили още делът на такива задачи и се включат и теми от други предмети, които да проверяват по-широк спектър от практически умения.
Честно е да се каже, че не по всички предмети акцентът и при обучението, и при оценяването е върху практически умения. Все още доста научна теория се изисква от децата и това не само намалява времето за упражнения в час, но и предопределя изпитите, в които преобладават задачи за възпроизвеждане на наученото. Именно това е промяната, за която говорим, и затова са толкова важни и учебните програми.
В заключение нека подчертаем, че не говорим за някакви “революции”, а за развитие и надграждане на база на постигнатите резултати и традициите в българската образователна система.
- Кои са най-важните трендове, които се виждат от 13-ото издание на рейтинга на университетите в България?
- Най-важното е може би това, че през годините рейтинговата система не само се утвърди, но и продължава да се развива и надгражда. Разбира се, нас като екип не може да не ни радват и положителните тенденции, които се открояват през настоящата година. Вижда се подобряване на реализацията на завършилите на пазара на труда, повишаване на дела на чуждестранните студенти в България и увеличаване на броя и влиянието на научните публикации на българските висши училища.
Добре е да споменем някои данни, защото те показват най-добре и постиженията на българските висши училища. Делът на регистрираните безработни сред българските граждани, завършили през предходните 5 г. висше образование в страната, се задържа до рекордно ниско равнище от около 2%. Най-ниска безработица (под 1%) се наблюдава сред завършилите професионалните направления “Медицина”, “Фармация”, “Стоматология”, “Военно дело” и “Математика”, а най-висока - сред завършилите “Социални дейности” (3,4%).
Най-висока степен на приложение на придобитото висше образование - над 90%, се наблюдава сред завършилите “Медицина”, “Стоматология”, “Фармация”, “Военно дело” и “Теория и управление на образованието”, а най-ниска е сред завършилите “Туризъм”, където около 1/4 от студентите прилагат знанията си в практиката.
С други думи - завършването на висше образование е предпоставка за реализация на пазара на труда. Заедно с това делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, спада до рекордно ниско равнище от 14% през 2023 г. - това е почти двоен спад в сравнение с 2014 г. А делът на наетите висшисти, които през първите 5 г. след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до над 59% през 2023 г.
Всичко това се вижда и в доходите на висшистите. Отчита се сериозен ръст, особено ако сравняваме с данните от 2014 г. Оказва се, че средният облагаем доход на завършилите нараства над 2 пъти за тези 9 години и достига 2200 лева през 2023-а. Има обаче направления, които се открояват с наистина впечатляваща реализация като “Информатика и компютърни науки“ и “Военно дело”, където средният облагаем доход достига над 4 000 лв. На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход имат завършилите “Информатика и компютърни науки” в СУ “Св. Климент Охридски” - 6469 лв. Важно е да се отбележи, че тези резултати се постигат въпреки негативните икономически ефекти, свързани с войната в Украйна.
- Откроявате ли проблеми обаче от рейтинга през 2023 г., или наблюдавате само положителни тенденции?
- Въпреки положителните тенденции новото издание на рейтинговата система за поредна година показва, че съществуват големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование на дипломиралите се в зависимост от завършеното професионално направление, както и в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление.
Всъщност едно от най-големите достойнства на това изследване е, че то не се стреми да скрие проблемите. Напротив - то предоставя абсолютно цялата информация за ползване на цялото общество. Нещо повече, всеки човек или всяко семейство може да направи собствена класация на университетите на база собствените му предпочитания.
- Изненада ли ви нещо в данните?
- В самите данни не мога да кажа, че съм бил изненадан от нещо. Приятно изненадан бях обаче от публичния отзвук на данните от изследването. Защото една добра новина за българското висше образование, отчетена в различните категории, бе централна новина по много медии. А аз самият си спомням времето, когато това изследване показваше повече проблеми, отколкото положителни тенденции. Затова и за мен е подход, който трябва да приложим и в средното обучение – трябва ясно да показваме и доброто, и негативното и съм сигурен, че така ще стимулираме положителна промяна. Да не забравяме, че висшето образование е единственото, в което качеството е свързано с финансирането. Това също е пример, който не трябва да пренасяме механично, но който си заслужава да опитаме да пренесем като опит и в други сфери.
Ако се върна към висшето образование, трябва и да обърна внимание на още една тенденция, която се вижда в рейтинга. В последните години последователно усилията се насочват за увеличаване на студентите към професионални направления и специалности, към които има недостиг на пазара на труда, чрез различни механизми - при изготвянето на план-приема, както и с освобождаването от такси в приоритетни и търсени специалности на пазара, има възможности за договори с работодатели, които плащат за обучението на студентите и така си осигуряват кадри. Става дума за специалности в областта на педагогиката, компютърни науки и др. Така че мисля, че това е една държавна политика, от която виждаме положителни резултати, в това число в годишната рейтингова система.
- Как ще се използват тези данни за реформиране на системата на висшето образование? Например установеният дисбаланс на Северна и Южна България по отношение на професионални направления? Или направленията с по-неблагоприятен профил от гледна точка на реализацията на пазара на труда?
- Рейтинговата система се превърна в устойчив инструмент за формиране на държавната политика в сферата на висшето образование. На базата на обективни индикатори държавата определя броя на приеманите за обучение държавна поръчка студенти и докторанти и финансира висшите училища, както и финансира допълнително висшите училища спрямо постигнато качество в определени професионални направления. Много важно е, че тази класация подпомага и определянето на националната политика по отношение на развитието на профилната и териториална структура на висшето образование, която е залегнала в Националната карта на висшето образование в България.
МОН си сътрудничи и с други министерства и институции, които също използват данни от системата на висшето образование и реализацията на завършилите студенти. Другата седмица ще имаме именно такава среща с други институции, за които данните ще са от съществено значение и при водената от съответното отраслово ведомство политика.
От страна на държавата ние правим съответните изводи от представените данни, но трябва да кажа, че от своя страна висшите училища също трябва да насочат усилията си към определени професионални направления и области, в които да се стремят да постигнат по-добри резултати и да привлекат повече студенти. Както и да бъдат активната страна в диалога с бизнеса по региони, за да преценяват какви точно специалисти трябва да подготвят, за да помогнат на местната икономика. Не само това – самите семейства и кандидат-студенти също трябва да гледат с внимание тенденциите при подреждане на своите желания.
Ще ви дам пример - от рейтинга ясно се вижда кои са най-масовите професионални направления - “Икономика”, “Педагогика”, “Медицина”, “Администрация и управление”, “Педагогика на обучението по …”, “Комуникационна и компютърна техника”, “Информатика и компютърни науки” и “Право”. В тях се обучават над половината студенти в национален мащаб. Това е важна информация за нас, когато планираме политиките, но и мисля, че е важна информация и за всеки млад човек, който да помисли къде и как да се насочи, за да се реализира успешно след това.
- Как ще се извърши преходът образованието да подготвя не по-евтина и неквалифицирана работна ръка, а добре квалифицирана и с умения и по-скъпоплатена?
- Чрез предвидените реформи с промени в Закона за професионалното образование и обучение, който предстои да бъде гласуван от парламента. Зелените умения - устойчивост на околната среда, ще бъдат развивани в обучението по всички професии, а дигиталните умения ще бъдат включени в обучението по всяка професия, като отчитат нейната специфика. Така ще се придобият модерни професионални умения, съответстващи на технологичния напредък и на устойчивото развитие. Но нека не забравяме, че най-важната задача е да формираме добри хора, които имат знанията и уменията да се реализират успешно.
- Ще помогнат ли да се изкачим в класациите тази и другите мерки, които обявихте в понеделник - промяна в задачите за външното оценяване, входно равнище за 9-и клас, промяна в учебните планове и т.н.? Защо догодина и защо в 9-и клас?
- Не става въпрос за класациите, а какво умеят учениците и полезно ли им е това в живота. И да, надяваме се всички мерки, в тяхната цялост и допълняемост, да помогнат. Постоянно развиваме изпитите те да установяват в все по-голяма степен умения и нагласи на децата не само заради международните изследвания, а заради нашата образователна система, която искаме да е конкурентоспособна. Входно равнище има и в момента. Това, което ще се опитаме да направим, е да предложим на училищата единен инструмент с практически ориентирани тестови въпроси за провеждането му. Това не значи нов национален изпит. Иска ни се да имат подготовка за формата на изследването и за начина на задаване на въпросите.
