Медсестрите са най-дефицитни - вместо по три, както е по предписание на СЗО, на доктор у нас се пада по-малко от една
Не ни достигат и 1000 джипита, 460 психиатри, 2000 акушерки*
15 милиона медици няма да достигат през 2030 г. в света според прогноза на Световната здравна организация (СЗО) и България е част от тази тенденция. Макар днес броят на лекарите на всеки 100 хиляди души население у нас да е малко по-висок от средния за Европа, те са неравномерно разпределени.
Резултатите показват, че в България броят на лекарите на 100 хил. души население през 2021 г. е по-висок от изчислената за европейските държави медиана (429,6 срещу 402,5). Въпреки това открояваме два специфични дефицита: недостиг от приблизително 1000 общопрактикуващи лекари и недостиг от 460 психиатри.
Най-сериозен обаче е дефицитът на медицински сестри - 29 000. По предписание на СЗО на лекар трябва да се падат по три медицински сестри, докато у нас статистиката е печална - по-малко от една е. Само за територията на София - град са необходими над 8 хиляди медсестри.
Акушерките също са с 2000, или 60%, по-малко, което е проблем.
Извънреден труд, ниски заплати и липса на признание
са сред причините за недостига на медицински сестри. Дефицитът става все по-остър и в самия ЕС, от който България е част, тъй като отделните държави се конкурират в задържането на специалистите.
През последните десетилетия с нарастващия брой на населението, увеличената продължителност на живота, скока в хроничните заболявания, с технологичното развитие в медицината и още много други фактори търсенето на здравни услуги и на добре подготвени медици расте. Обучението им обаче е продължително, с висока степен на стандартизация и изисква повече средства.
Независимо че в развитите световни икономики тези проблеми и решенията им са добре осъзнати и отразени в насърчаващи обучението на медици политики и финансирането им, глобалното търсене на лекари, сестри и други здравни специалисти надвишава значително предлагането им.
Някои големи икономики предпочитат да избягват увеличаването на публичните разходи, като го заместват с привличане на специалисти от чужбина. Ефектът от това е, че засегнатите държави често се принуждават да намаляват инвестициите в обучението на медици, защото се страхуват, че конкуренти може да ги откраднат - нарича се
ефект на бракониерството
Ако тази тенденция продължи, към 2030 г. недостигът от медици по света ще стигне около 15 млн. Например недостигът на лекари в САЩ се очаква да надхвърли 54 хил., ситуацията в ЕС е сходна.
Дефицитът е все по-осезаем там, където заплащането на труда на медиците е ниско. Ковид пандемията допълнително изостря проблема, защото след огромното физическо и психическо натоварване мнозина в сектора споделят намерение да напуснат медицинската професия или да се пенсионират по-рано.
Може да се очаква, че предимство ще имат държавите и регионите с по-високо заплащане, по-добри условия на труд и възможности за кариера. Важна роля в това отношение вероятно ще играят и официалните езици, на които се практикуват професиите.
В контекста на европейските трудови пазари България е сред страните с относително по-ниско заплащане на служителите на Хипократ, а това е фактор за изтичането им от страната. Минус е, че българският език като основен за работа на медиците ни в страната пречи за привличането на специалисти от други държави.
Колко големи са дефицитите в България спрямо европейските държави?
Само в 5 области броят на лекарите на 100 хил. души население е по-голям от средния за Европа - София, Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора. Недостиг на медици има във всички останали, най-голям е в Благоевград, Кърджали и Хасково.
Единствено в Плевен общопрактикуващите лекари сякаш са относително достатъчно, а дефицит на психиатри няма само в Ловеч.
Над половината лекари се намират в шест от всички 28 области в страната. Между 1/3 и 1/5 от медицинските специалисти са позиционирани в София-град и София-област. Другите са в Пловдив, Варна, Плевен, Стара Загора и Бургас. В центровете на тези области се намират и медицинските университети в България. Като цяло там за последните 20 г. се наблюдава увеличение на броя на лекарите по дентална медицина, а като цяло - в половината области в страната.
Акушер-гинеколози, психиатри и акушерки бележат слаб ръст едва в 6 до 8 области.
В 12 от областите лекарите по дентална медицина не достигат,
но общият недостиг представлява едва 3,1% от наличностите към 2021 г.
Подобно е положението при акушер-гинеколозите. Недостиг има в 13 области, но той е едва 2,6% от общия им брой.
Макар педиатрите също да стават дефицитни, към 2021 г. само в 9 от областите се наблюдава недостиг.
В абсолютни числа най-голям недостиг на лекари има в столицата - приблизително 200, Бургас - над 100, и Пловдив - над 70.
Най-остър е дефицитът на психиатри в столицата и София-област
- над 90, следвана от областите Пловдив - около 50, Благоевград, Бургас и Варна - по над 30.
В над 20 области в страната не достигат акушерки. Най-съществен е дефицитът им в област Велико Търново (близо 40), Благоевград и Бургас (с по над 20).
Най-неблагоприятна е ситуацията при обезпечеността с медицински сестри. Само за област София (столица) са необходими над 2500 медицински сестри. В област Пловдив не достигат почти 1400, а в област Варна - близо 1500. Ако се заложи на изискуемо съотношение между медсестри и лекари 2:1, то тогава в област София (столица) недостигът би възлязъл на над 8000 медицински сестри. В област Пловдив той би достигнал близо 4000, а в област Варна - над 3000 медицински сестри.
Вътрешното разпределение на медици във всяка област поотделно също е свързано с концентрация в областните центрове, а в по-малките населени места достъпът до медицински услуги е затруднен в значително по-висока степен.
В България попълването на броя на медицинските специалисти става почти изключително по линия на новозавършили студенти в български медицински университети. Повечето са български граждани.
Според НСИ 20,1% от практикуващите лекари днес са на възраст на и над 65 години, а 33,8% са между 55- и 64-годишни.
За да се справим с този дефицит предлагаме мерки като приоритизиране на обучението на медицински специалисти, включително и чужденци, обратно привличане на българските специалисти от чужбина и значително подобряване на условията на труд и на възможностите за кариерно развитие.
Как се движиха загубите на медици през годините
След приемането на България в ЕС динамиката на броя на лекарите е устойчиво положителна, но темпът на нарастване е значително по-нисък от този през 80-те години на ХХ в. Към 2021 г. броят на лекарите достига 30 хил. при малко под 22 хил. през 1980 г.
Броят на зъболекарите ни през XXI в. бавно, но устойчиво се увеличава до около 7,5 хил. срещу 4,8 хил. през 1980 г.
Броят на акушерките в България намалява от началото на 80-те години на ХХ в. до началото на XXI в. От 2007 г. насам се колебае в диапазона 3,2-3,3 хил. срещу почти 7,9 хил. през 1980 г.
Най-негативна е тенденцията при медицинските сестри. В началото на 80-те години на ХХ в. наброяват около 45,4 хил., като през 1990 г. достигат историческия си максимум от 53,8 хил.
След кризите от 90-те години на ХХ в. броят им се колебае, а от 2000 г. рязко спада с почти 14 хил. до около 31,5 хил. Причините са заради преобразуването на лечебните заведения в търговски дружества. Поради недостатъчния финансов ресурс и опита да оптимизират разходите чрез съкращаване на персонал медсестрите се оказват най-лесният вариант. Голяма част от тях са принудени да потърсят алтернативна заетост, включително и в чужбина. Другият фактор е, че през 2000 г. е приет Кодекс за задължителното обществено осигуряване, с който се предвижда увеличаване на възрастта за пенсиониране. Това създава стимул част от медицинските сестри да предпочетат по-ранно пенсиониране съгласно старите правила. През 2001 г. се наблюдава вторично по-малко намаление на техния брой - с около 1,7 хил. До проявлението на ефектите от световната икономическа и финансова криза в България през 2009 г. е налице известно възстановяване на броя на медицинските сестри - през 2008 г. той възлиза на 32,3 хил.
От 2009 г. до днес динамиката на този брой е почти неизменно негативна (с изключение на 2012 и 2013 г.). Към 2021 г. медицинските сестри наброяват 28,8 хил.
*Двамата икономисти преподават в Стопанския факултет на СУ. Анализът им бе публикуван от Съвета за икономически анализи към Министерски съвет и представен неотдавна там.
