Кризата на легитимността, за която писах по-долу, е съпътствана и със сигурност захранвана от катастрофална криза в образованието. Искам да отделя две заключения, които са показателни за обществените нагласи, довели до тази ситуация:
В България социалните неравенства се трансформират в дълбоки образователни неравенства - влиянието на социално-икономическите фактори върху академичните постижения на учениците продължава да бъде силно изразено. Тези неравенства се задълбочават и от съществените разлики между резултатите на учениците, групирани според вида на училището, в което учат.
Тоест, фетишизирането на неравенствата, включително от интелектуалци, политици и публични фигури в последните трийсет години, доведе до фатално накърняване на обществената тъкан.
Българските ученици с най-облагодетелствано социално-икономическо положение постигат среден резултат по математика, който е значително по-нисък от резултатите на учениците със сходен социално-икономически произход в най-добре представящите се европейски страни (например Естония).
Тоест, изглежда парадоксално, но общия срив води до срив в представянето и на онези, които са привилегировани в българския контекст. С други думи, в образованието поединично спасение няма, нито пък е възможно да създадеш работещи гета за богати.
Ето това е храна за размисъл.
(От фейсбук)
