"Господин Директор, с мен родителите ми не говорят, никой не говори с мен. Може ли да идвам при Вас да си говорим..."
Гледах го втрещен!
Той е ученик в 6-ти клас.
С добро семейство. Добре облечен. Скъп телефон.
Бяха го изгонили от час, за да го "наказвам"... Това е глаголът, който продължава да се използва разговорно.
След много години на промени у нас, продължава да се смята, че директорът на училището е санкционираща институция.
Дали обаче това е така?
След много разговори с родители и учители, продължава да се приема, че училището е рестриктивно, санкциониращо...
Родителите на част от учениците спряха да си говорят с тях. Всеки си има причини.
За голяма част от децата училището е единственото добро място. Място за разговор, среща и добрини... или за агресия.
Според преценката.
Родителите, семейството на част от децата е... тишина, телефон...
Почувствах се страшно.
А как ли се чувства това дете...
Новата мисия на учителя...
(От фейсбук)
