- Заради бездействие на институциите дори не си "пуснахме фиша"
- Даже влязохме в сив списък като рискови за противодействието
България е единствената държава-членка на ЕС, която няма европейска агенция на своя територия, но пропусна изключителния шанс да бъде домакин на новата Европейска агенция за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AMLA).
Причината не е отказ на институциите у нас, а пълното им бездействие по темата през последните 2 г., но резултатът е един и същ –
пропиляхме отлична възможност
за политическо влияние, за укрепване на доверието в капацитета и компетентността на държавата ни в съответния сектор, както и за реални инвестиции, свързани с дейността на агенцията.
Европа залага големи надежди на новия орган, който ще бъде център на интегрирана система с участието и на националните органи за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Напредъкът в тази сфера е приоритет за ЕС, тъй като генерира повече сигурност в динамична и все по-трудно прогнозируема геополитическа среда, допринася за финансовата стабилност и интегритета на вътрешния пазар и подобрява сътрудничеството и обмена на информация между компетентните органи на държавите членки. Затова неслучайно седалището на AMLA е въпрос и на престиж, за който мнозина от партньорите ни се борят, а ние дори не си “пуснахме фиша” Предложението за създаване на нов орган на ЕС за противодействие на прането на пари и финансирането на тероризма беше внесено от Европейската комисия през юли 2021 г. То е част от законодателен пакет, с който се изпълнява планът за действие, изготвен година по-рано в съответствие с цялостната политика на съюза в тази сфера.
Както всяка нова европейска агенция, така и AMLA трябва да има седалище в една от държавите членки. Като съдокладчик от Европейския парламент повдигнах темата за перспективите пред България и през януари миналата година дори от ефира на една от националните телевизии призовах правителството да си свърши работата и да лобира за кандидатурата на страната ни в Съвета на ЕС, където по принцип се избираха с таен вот седалищата на европейските агенции. Уви, управляващите тогава не предприеха абсолютно никакви стъпки. Докато българските власти останаха безразлични към големия шанс, който се открива пред страната ни,
други държави членки веднага оцениха перспективите
Германия започна активна кампания седалището да бъде във Франкфурт, а Франция претендира да бъде в Париж. Постепенно в надпреварата за град домакин се включиха Рига, Вилнюс, Виена, Мадрид, Рим, Дъблин, Брюксел, Люксембург. Интерес прояви и Нидерландия, макар че впоследствие не издигна кандидатура. Но България мълчеше…
На 14 юли 2022 г. “правилата на играта” се промениха. Повод за това стана решение на Съда на Европейския съюз по съединени дела C-59/18, Италия/Съвет и C-182/18, Comune di Milano/Съвет, по съединени дела C-106/19, Италия/Съвет и Парламент и C-232/19, Comune di Milano/Парламент и Съвет, както и по дело C-743/19, Парламент/Съвет.
На практика съдът постанови, че компетентността за определяне на седалищата на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) или на Европейския орган по труда (ЕОТ) принадлежи на законодателя на ЕС и трябва да съответства на процедурите, предвидени с материално релевантните разпоредби на договорите. С други думи, за избора на седалище на AMLA трябва се приложи обикновената законодателна процедура, при която Съветът и Европейският парламент са законодатели на равни начала.
И така се оказа, че
ЕП има важна роля за окончателното решение
Това можеше да е от полза за страната ни, стига българското правителство да беше предприело стъпки за официална кандидатура.
По стечение на обстоятелствата, ако в началото работих по досието заедно с колегата Луис Гарикано от Комисията по икономически и парични въпроси, то след като той напусна ЕП през лятото на 2022 г. доклада пое друг евродепутат от испанската листа – Ева-Мария Попчева, която има български произход.
Вероятно мнозина биха си казали, че този състав на докладчиците дава сериозно предимство на България, но никой в държавното управление у нас не видя този шанс или си затвори очите за него.
През юли Европейският парламент и Съветът
постигнаха съгласие относно критериите,
които ще послужат за оценката при избор на седалище на AMLA. Според споразумението на съзаконодателите местоположението трябва да позволява на новия орган да изпълнява напълно своите задачи и правомощия, да наема висококвалифициран и специализиран персонал, да предлага подходящи възможности за обучение относно дейностите за борба с изпирането на пари/финансирането на тероризма. Целта е да се поддържа тясно сътрудничество с институциите, органите и агенциите на ЕС, както и да се сведе до минимум репутационният риск. Той се оценява от гледна точка на ефективността на съответната държава да противодейства на прането на пари и финансирането на тероризма въз основа на публично достъпна, подходяща и сравнима информация, каквато предлагат например докладите от Специалната група за финансови действия (FATF).
Сред факторите за окончателното решение за седалището са още: датата, на която AMLA може да започне да функционира на място след влизане в сила на регламента; достъпността на локацията; наличието на адекватни учебни заведения за децата на персонала на агенцията; подходящият достъп до пазара на труда, социално осигуряване и медицински грижи за децата и съпрузите на работещите в агенцията; географският баланс.
На 28 септември 2023 г., по искане на ЕП и Съвета, Европейската комисия отправи покана за подаване на заявления до държавите членки. България не беше сред тях.
Бездействието на правителството ни, в лицето на министър-председателя и на финансовия министър, изигра ключова роля за липсата на българска кандидатура, но всъщност не е единствената причина, тъй като през последните години
страната ни изостава с приемането на ново законодателство
в подкрепа на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. През май 2022 г. Службата за борба с прането на пари към Съвета на Европа (MONEYVAL) представи доклада си, в който оценява как България изпълнява препоръките на групата за финансови действия (FATF), очертани при посещение у нас през септември 2021 г. В доклада се настоява българските власти да подобрят законодателството и приложението на мерките за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Основните констатации се отнасят до ниската ефективност, която страната ни показва в области, свързани с използването на финансовото разузнаване, разследванията и наказателните преследвания за пране на пари, отнемане на незаконно придобито имущество, целенасочени финансови санкции и др. Отчита се още, че у нас има разбиране за основните заплахи, свързани с изпирането на пари, но относно финансирането на тероризма то е ограничено.
В доклада се препоръчва България да предприеме по-цялостен подход за разследване на финансирането на престъпленията, свързани с тероризъм, да подобри националния механизъм за прилагане на финансови мерки и да изготви по-всеобхватна оценка на уязвимостите от финансирането на тероризма в областите с нестопанска цел и пр. Въпреки някои технически и процедурни ограничения страната ни обаче предоставя навременна помощ по искания за международно сътрудничество, включително правна взаимопомощ. От всичко това можем да заключим, че имаме капацитет, но
липсват ресурси и политическа воля,
за да сме в крак с последните законодателни тенденции в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма.
През декември 2022 г. служебното правителство все пак прие план за изпълнение на препоръките на MONEYVAL, в който се включва и Национална стратегия за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. През тази година пък се приеха промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. Прие се и актуализирана Национална оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, както и първата Оценка на риска от финансиране на тероризъм в сектора на организациите с нестопанска цел. И макар че се направиха стъпки в правилната посока, изоставането оказа своето въздействие и на 27 октомври стана ясно, че FATF
е добавила България към своя “сив списък”
на страни, за които е необходим засилено наблюдение. Държавите в този списък страдат от “стратегически недостатъци” в усилията си да противодействат на изпирането на пари и финансирането на тероризма, затова са обект на засилен мониторинг и поемат ангажимента бързо да преодолеят установените проблеми.
А междувременно срокът за кандидатстване по процедурата за избор на седалище на AMLA изтече на 10 ноември 2023 г.
А държавите - членки, които подадоха кандидатури, са Белгия (Брюксел), Германия (Франкфурт), Австрия (Виена), Ирландия (Дъблин), Испания (Мадрид), Италия (Рим), Латвия (Рига) и Литва (Вилнюс). България не е сред тях.
Скептиците, които се питат кой ли пък ще ни даде агенцията за борба с изпирането на пари, може и да са прави, но България дори не се пробва в тази надпревара. Умишлено или не пропуснахме своя шанс, а можехме да го използваме дори като лост за политическо влияние по теми, за които се нуждаем от по-силна европейска подкрепа.
За съжаление, през последните 3 г. на кризи и сътресения държавата ни пропиля редица потенциални възможности – даже не с действие, а по-скоро с бездействие. За успешните ходове обаче, както е известно, важи максимата: Който играе печели, който не играе...
