Решението обаче трябва да е на Градския съвет, казва бившият лидер на БСП в София и настоящ председател на Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ)
Още акценти от интервюто:
- Формирайки този нов ляв фронт, Нинова цели да вземе инициативата, за да не бъде изпреварена. Правилно като тактика, въпросът е какъв ще бъде крайният резултат
- Тези, които говорят, че трябва ново ляво, са същите, които не могат да я преборят вътре в партията. Затова искат да направят нещо, което да конкурира и убие БСП
- По лични карти българите са близо 9 милиона, но в България сме 6,5 млн. Това ясно показва защо демографската политика трябва да е приоритет на всички
- Това са първите избори, при които вътрешнопартийната война не спря по тяхно време, което досега не се е случвало
- Г-н Паргов, Корнелия Нинова ще прави нов фронт - ляво-център-патриотичен, в който ще събира формации, с които БСП си е партнирала на местния вот. Е ли това ход да се изпревари едно бъдещо ново ляво обединение, за каквото упорито се говори?
- Още през 1999-2000 г. беше създадена голяма лява “Коалиция за България”, която включваше социалдемократи, комунисти, земеделци, ляво- патриотични. През 2014 г. Михаил Миков я прекръсти на “БСП лява България” и бяха 12 партии. Когато Нинова дойде, бързо те започнаха да намаляват и днес коалиционните партньори в “БСП за България” са трима.
- Все пак Нинова говори за нов фронт, а не за коалиция?
- Това е по-скоро политическа инициатива, която цели тя да вземе инициативата във формирането, за да не бъде изпреварена. Което е правилно като тактика, въпросът е какъв ще е крайният резултат. Защото механичният сбор на N на брой формации невинаги води до по-голям резултат. А и трябва да се види тези формации каква тежест имат. Тук ми липсват комунистическите партии, които имат своето традиционно място. Друг въпрос е и какво ще прави “Левицата”, която е изключена от този формат. Трябва да се намери пресечна точка и да бъдат затворени личностните противоречия, защото там проблемът е личностен, а не принципен.
- Това подготовка за предсрочни избори ли е, или се прави заради вътрешния лидерски вот в БСП догодина?
- Има отношение и към двата въпроса, защото очевидно БСП се нуждае от нова посока и в случая Нинова се опитва да отговори на това очакване. Но тя прави това и миналата, и по-миналата година, това не е ново като политическо събиране.
- Доколко реалистично ви звучат слуховете за създаването на нов проект вляво? И ако има такъв - в какъв хоризонт го виждате?
- Тези, които говорят, че трябва ново ляво, са същите, които не могат да преборят Нинова вътре в партията, затова искат да направят нещо друго, което да конкурира и убие БСП.
Истината е, че има едни по-широки маси от лявомислещи хора, които на този етап не са достижими за нито една от съществуващите леви формации - нито за БСП, нито за “Левицата”, те не ги разпознават като формации, които могат да ги представляват. Това са млади хора, които определят себе си за леви и които се считат за непредставени. Виждаме резултата на БСП и коалиция, че намалява в последните години прогресивно, и си задаваме въпроса къде отидоха тези леви хора - близо 950 хиляди, които преди години гласуваха за нас.
Но не виждам нещо, което да катализира процеса по създаване на такъв нов ляв проект. Ако резултатът на местните избори беше отчайващ за БСП, със сигурност това щеше да бъде катализатор да се прави нещо ново. Но очевидно, че този сценарий не сработи.
Второ, да се създаде нещо ново, докато БСП присъства на политическия терен - това за 30 г. не се е случвало успешно, а опити много.
- Ваня Григорова ли ще застане начело на този бъдещ ляв проект?
- Очевидно е, че Ваня Григорова не обича да ѝ бабуват, нито различни влъхви да я подтикват към едно или друго действие. Ясно показа, че трудно може да бъде опитомена, както някои си мислят. Нека да я оставим сама да реши. На този етап виждам, че ще е част от групата на “БСП за България” в СОС.
- Ще има сглобка в СОС и ще влезе ли БСП в нея?
- Надявам се да няма сглобка като тази на национално равнище, а да има ясна коалиция, която да оформи управляващи и опозиция.
- Мястото на БСП?
- БСП има два варианта. Първо, да повтори пътя на националното ръководство и да влезе в коалиция с ПП-ДБ (СС), с които доскоро в София заедно бяхме опозиция, а на национално ниво - съуправляващи в коалиция. Или да бъде т.нар. конструктивна опозиция, каквото и да значи това, тъй като няма управляващо мнозинство.
- Вашият наследник в БСП - София, Иван Таков заяви, че няма да влиза в сглобка.
- По-скоро искам да чуя мнението на Градския съвет. Това е меродавното, а председателят е един измежду членовете на този партиен орган. И моят съвет към него е да се възползва от правото си час по-скоро да го свика, за да може той да му даде политическата насока.
- Смятате, че Таков греши, като отказва да влезе в сътрудничество с Терзиев и екипа му, така ли?
- Не казвам това. Но когато политическият орган вземе решение за политическо поведение - например: участваме в избора на председател на СОС и търсим място да участваме в управлението под една или друга форма, или - не, това е неприемливо, твърда опозиция сме, тогава нещата са по-ясни.
- Вие сте били дълги години общински съветник - какво щяхте да посъветвате сега колегите си - да подкрепят ли Борис Бонев за шеф на СОС?
- Не бих ги посъветвал да подкрепят Борис Бонев. Цялата ситуация около него ми прилича на детска фикс-идея. Може да се намерят по-приемливи фигури от Бонев.
- Нинова предложи да се следва моделът “Рашидов” от парламента, но в момента доайен на СОС е тъмносинята Грети Стефанова, която е и основен радетел за премахването на Паметника на Съветската армия например. Това удачен вариант ли е?
- Екзотична идея. Още повече че 48-ото НС с председател Вежди Рашидов просъществува едва три месеца. Избирането на председател на СОС е знак, че е сформирано управляващо мнозинство на базата на общи цели, задачи и приоритети. Това е разковничето.
- Може ли патовата ситуация да принуди ПП-ДБ(СС) да отстъпят и сглобката на национално ниво да се пренесе и в София?
- Има вариант да си направят официална коалиция ГЕРБ с ПП-ДБ, да си разпределят властта. И да е ясно кой е управляващ и кой опозиция. Със сигурност и сред останалите ще има такива, които ще подкрепят или ще се включват в едни или други решения. БСП ще остане опозиция заедно с “Възраждане” и ще се повтори ситуацията от парламента. Въпросът е има ли мегдан да се търси възможност БСП за първи път да управлява, макар и с 9 съветници в Столичната община. И дали това е приемливо за градската организация. Пак казвам - това е решение на политическия орган – Градския съвет. Кой взе решението БСП да участва в коалиция с ПП и ДБ? Националният съвет. Там имаше дискусия и различни аргументи “за” и “против”, след това се правиха работни групи по политики и т. н. Дали беше успешно това управление, е тема на друг разговор.
- Тушира ли се след вашето оттегляне напрежението между “Леге” и “Позитано”?
- Това напрежение дори избуя с нови сили покрай местните избори и кандидатурата на Ваня Григорова за кмет, подреждането на листата. Повтори се сценарият от 2019 г. с Мая Манолова. Което означава, че, за съжаление, тази история няма да приключи и тя е пагубна за всички - и за градската организация, и за БСП като цяло. Така че, в името на БСП това напрежение трябва да се тушира.
Ще кажа още нещо, което ми направи впечатление - това са първите избори, при които вътрешнопартийната война не спря по тяхно време. Конфликти винаги е имало - между Станишев и Овчаров, между Жан Виденов и Александър Маринов и т.н. Но дойде ли време за избори и битка, всички застават като един и вътрешните боричкания спират, докато не приключи голямата битка. Този път в кампанията продължаваха ударите под пояса.
- Само в София или и в страната?
- И в страната го наблюдавах на определени места, но в София бе най-отчетливо.
- Как се отрази всичко това на представянето на БСП на местните избори и защо месец след тях все още няма направен анализ? “Позитано" се тупна в гърдите с брой кметове, но повечето са с коалиционна подкрепа, а пък реалната тежест на партиите се мери през листите за съветници.
- Нека кажем първо, че резултатите от местните избори не са отчайващи. Те обаче не са и повод за огромна радост, затова нека бъдем малко по-смирени. Радостта идва от това, че можеше да бъде и по-зле, съдейки по резултатите от парламентарните избори. Но очевидно тук е сработил един местен вътрешнопартиен механизъм за самосъхранение, който даде по-висок резултат като гласове за общинските листи спрямо националните парламентарни. Това е червена лампа за ръководството при следващите парламентарни избори да търси по-подходящи хора по места, които ще привлекат повече гласове от досегашните.
- Новият кмет на София Васил Терзиев нямаше и 100 дни толеранс, снегът го “зарина” буквално. Каква е оценката ви, гледайки го отстрани, като жител на столицата?
- Оценявам го като човек, който няма опит, защото едно е да управляваш частна компания, друго е да управляваш столицата. А той допусна една грешка, специално със снега - трябваше да упражни контрол и влияние върху отговорните структури.
Но очевидно, че и администрацията подведе новия кмет. А това означава, че той още няма авторитет сред нея. Тоест - самият Терзиев трябваше да упражни малко повече воля, сила, настояване, за да накара тази администрация да се съобрази и да свърши това, което е вършила години наред.
- Смятате, че администрацията сега го бойкотира?
- Смятам, че проблем е и в администрацията. Ролята на кмета не е да лови снежинки или да се разхожда на снегорина, а по-скоро да създаде организацията. Защото големият проблем на България е, че администрацията е на ГЕРБ. А администрацията беше приучена, че нейното оставане да работи, да се чувства добре и заплатите ѝ зависят от политическата конюнктура. В един момент имаме смяна и новият градоначалник е този, който трябва да ги мотивира.
- Кажете ми - защо темата за демографията стана толкова актуална напоследък? И вие, със СИНПИ, акцентирате на нея, и Сергей Станишев имаше серия от срещи по темата.
- Преди година и половина, когато създадохме СИНПИ, си поставихме за мисия 9 милиона българи. И поставихме в центъра демографската криза, която е хоризонтален проблем, минаващ през всички сектори на обществено-политическия живот. Демографията не касае само прираста - раждамеост и смъртност, а всички сектори и най-вече усещането на средностатистическия българин за качеството на живота - дали е добро или лошо, дали му дава перспектива. Тоест - това е комплексна политика, която не може да бъде сложена вертикално в едно министерство или ресор, а трябва да бъде цел и задача, които минават през всички министерства и сектори. Раждаемостта, продължителността на живота и смъртността са причините, но факторите са политическата нестабилност, социалното разслоение, регионалните диспропорции...
И не на последно място - с миграцията. Направихме проверка в ЕСГРАОН колко са издадените български лични карти. Оказа се, че по документи за самоличност ние сме близо 9 милиона. Но по население, което живее в България, сме 6,5 милиона.
Друга важна тема, свързана с демографията, е образованието и ние ще я поставим скоро, на 4 декември. Извеждаме образованието на първо място, тъй като се оказва, че в последните десетилетия то произвежда функционално неграмотни хора. И ние го виждаме по качеството на работната ръка - навсякъде, без значение какво равнище, включително в администрацията. Промяната в образователните модели не доведе до по-образовани хора, които умеят да мислят и разсъждават, да разбират и анализират променящия се свят. Всеки четвърти в България е с висше образование, но това не ни прави по-умна нация.
ВИЗИТКА
- Роден е на 13 юли 1977 г. в Пловдив
- Завършил е международни отношения в УНСС. Магистър е по европейска интеграция и доктор по финанси
- Председател на Градския съвет на БСП - София, от 2013 до 2022 г.
- Член е на Националния съвет на БСП
- Четири мандата общински съветник. От 2015 до март 2022 г. беше председател на групата общински съветници от БСП в Столичния общински съвет
- Председател е на Управителния съвет на Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ) от 6 юни 2022 г.
