- Г-жа Йовчева и Явор със скарата го доказаха
- Уви, шуменката стана първа новина не с успеха на своите 50 отличници, а с телефона на премиера Денков, който ѝ помогна децата да се приберат
- 40 минути след шоуто в енергото в Калипетрово пускат тока. Значи спасителните действия и на двамата са успешни
- Още 50-има българи са търсили Министерски съвет, отблъснати преди това от тези, които вземат заплати, но не работят
Този текст можеше да е посветен на лидера (засега само на депутатите на ДПС) Делян Пеевски и всекидневните му препирни с “Продължаваме промяната” как се управлява правилно. Особено след неделния спор с премиера Николай Денков как се чисти сняг, проведен през медиите. Но не е.
В крайна сметка и двамата политици са вече големи, възрастни и могат да се оправят сами в живота. Оказа се обаче, колко е готов Денков или Пеевски да рине сняг или да управлява държава, няма значение. По-важно е да се оправяш
като Барон Мюнхаузен, който се изтегля за плитката
Така, както направиха преподавателката Бисерка Йовчева и Явор Петров от Калипетрово.
Странно, общественото мнение ги превърна в атракция, вместо да се опита да разбере защо всъщност им се наложи на двамата да действат нестандартно.
Особено Явор, който, притиснат от нуждата да сготви на децата си, нахлу в енергото и си включи скарата, след като 36 часа в дома му нямаше нито светло, нито топло.
Дали заради тази демонстрация, или тогава му е дошло времето, но в дома му токът се появи 40 минути след необичайния протест. Значи шоуто на Явор си е заслужавало!
Г-жа Йовчева пък се озова на Централната гара в София с 50 умни деца, за които носи отговорност. Които няма как да прибере при родителите им, защото някой в БДЖ не е пожелал да си свърши работата. И поставената в безизходица преподавателка се сеща, че всъщност с министър-председателя Денков са приятели и му праща есемес. Като преди това опитва с помощ от БНТ, но влакът си стои, а снегът си вали.
След 30 минути проблемът е разрешен и влакът е композиран. След няколко часа децата са при родителите си.
Естествено, по рефлекс, останал от комунизма, всеобщата реакция беше, че очевидно
хората, които нямат телефона на премиера трудно ще оцелеят
Което не е честно нито към преподавателката, нито към Денков, нито към хората, които въпреки лошото време си вършеха работата съвестно - електротехници, бедежейци, почистващи фирми, полицаи. Да добавим и тези, които работеха на спешните телефони. В Министерския съвет например са получени над 50 сигнала от бедстващи хора. Част от тях също на телефона на Денков, повечето на дежурни телефони или на номерата на хората от кризисния щаб.
А да звъниш в Министерския съвет при бедствие вместо на 112 или дежурен телефон на ведомство, община или пък енергото, със сигурност не е първи избор.
И очевидно учителката с приятел министър-председател не е прецедент на човек, който се е блъснал в стената.
Да, притеснително е, че в крайна сметка, за да си оправиш проблема, е хубаво да имаш важни номера. Но така беше и при Борисов, и при всички министър-председатели преди него. Ще продължи и след Денков. Защото в крайна сметка “търсенето на връзки” се налага поради една-единствена причина - някой чиновник не желае да си свърши работата.
Дали това ще е служителката на гарата, която равнодушно съобщава на г-жа Йовчева, че влакът ще бъде отменен и да си намерят друг превоз за децата, дали ще са телефонистките на енергото, които не вдигат. Всъщност тези
ледени професионалисти, които спазват точките и запетайките без никакъв опит за човещина,
композират и карат влака в България. Независимо какво си мислят Денков, Борисов, Петков или Пеевски и колко готов за премиер е всеки от тях. А всъщност редно е други хора да определят кой влак кога да тръгне и накъде да поеме. Примерно тези деца, които заедно с Бисерка Йовчева бяха зарязани на гарата да се оправят както намерят за добре.
Или тези вече над 230 деца, които за 7 години влязоха в клуба на “24 часа” “Отличниците на България” - световни шампиони във всяка една област на науката, изобретатели, предприемачи. Те също са готови за министър-председатели, но за съжаление, много от тях вече не са в България. Но пък е много по-яко да имаш техния телефон, отколкото на премиера Денков или дори на Делян Пеевски.
