Най-правилно бе да се каже истината и България и Унгария да играят пред публика
Мачът България - Унгария трябваше да се играе пред публика и така всичко щеше да бъде избегнато. Но на никого не му стисна да каже истината - нито на БФС, нито на полицията.
След като има някакви данни за готвени безредици, най-елементарното бе да излезе представител на БФС, ако ще и охранителят пред входа, и да обяви - готви се това и това, ще се нахлува на терена, ще се вдигат свастики и заради това ви казваме, че ние не носим отговорност за това. Всичко го правят онези лошите. Викайте си срещу нас, колкото искате, но да знаете, че всичко е приготвено предварително. И днес БФС, дори при най-тежкото стечение на обстоятелствата, щеше да е в бяло, а не в кървавочервено.
Защото стадионът дава сигурност. На всеки вход можеха да се проверят феновете, а не да внасят цял арсенал на протеста. Не че не се случва и на мачовете от първенството, но все пак всичко можеше да се ограничи.
С един полицейски кордон на пистата срещу нахлуване на терена и всичко минава тихо и кротко. Със скандирания за оставка.
Сега вече всичко отиде по дяволите. И да се търси вина в някого, е просто губене на време. Защото в такава ситуация няма как да има невинни. Нито в БФС, нито в полицията, нито у феновете, нито на случайно преминаващите. Вина имаме и журналистите, шефовете на клубове, треньорите, всички.
Кръвта по улицата крещи, че трябва да има промяна. На всички нива.
Държавата също има вина. Защото за 30 и кусур години не намери сили да направи поне един стадион в България, на който всичко да му е наред. Да е лесен за влизане, за пикаене, за охраняване.
Нали разбирате, че няма как да сме единствената държава в Европа без нормално съоръжение. По дяволите, Северна Македония, която е държава от броени години, има. Косово строи, Черна гора строи. А в една държава, членка на ЕС и съществуваща вече 14 века на картата, няма политическа воля за стадион.
Иначе може да харчим за какво ли не. За щяло и нещяло. Все някъде има закътани няколко милиона лева.
Нека политиците в неделя да седнат пред телевизорите в 16 часа и да гледат мача от стадиона в Лесковац. Този на третодивизионен отбор в Сърбия и на който ще играем евроквалификацията с домакините. Надявам се да потънат в земята от срам. Там, където пратиха българския футбол за 30 години след “Парк де Пренс”.
