Преди няколко дни бе финализирана археологическата кампания на античния и средновековен град Мисионис край днешния Търговище. На специална пресконференция в Шумен бяха представени най-забележителните находки от злато и сребро, открити през този сезон. Те за пореден път показаха, че именно това е важният град, за който научаваме от съчинението на живелия през ХІІ в. арабски географ Ал-Идриси. Ще припомня неговото сведение относно Мисионис - „значителен стар град, който лежи до подножието на една височина във водна и превъзходно положена страна и извлича голям доход от търговията". Освен съвременна информация, арабинът използва и по-стари данни, извлечени главно от римски автори.
След започнали още през 60-те години на ХХ в. разкопки, днес вече имаме доста ясна представа за развитието на този важен древен център. Още през ІІ-ІІІ в. на 7 км западно от днешния град Търговище и в подножието на първото възвишение във веригата на Предбалкана се появява значително селище. При зачестилите след ІV в. варварски нашествия в Римската империя, жителите на Мисионис решават да преместят града на близкия природно укрепен хълм. И през V-VІ в. те наистина успяват да направят невъобразимото – изграждат истински град в суровите планински условия.
По невероятен начин архитекти и строители създават правилна мрежа от прави улици, водели към централния площад на града. Всички пространства са били отводнявани чрез съвършена канализационна система. Край улиците се издигали величествени жилищни и обществени сгради. Жилищните постройки са с дължина до 20 м и се извисявали на два и повече етажи. Досега са разкрити и три големи християнски базилики, като една от тях е епископска катедрала. През 2020 г. до нея е открита и проучена разкошната резиденция на епископите на Мисионис, представляваща пример за късноримската дворцова архитектура.
С различни преустройства и почти без прекъсване градът съществува до края на ХІV в., когато след тежка обсада е превзет и изгорен от османците. По времето на Второто Българско царство Мисионис е преименуван със звучното българско име Косово и е бил важен център на търговския път между столицата Търновград и главното пристанище Варна. Закономерно от ХІІІ-ХІV в. са най-многобройните и красиви находки – монети на царете Константин Тих, Иван Александър, Иван Шишман и др., златни и сребърни болярски колани, дамски обеци, пръстени и др.
Доскоро се знаеше сравнително малко за периода между ІХ и ХІІ в. Още при проведените през ХХ в. разкопки от проф. Димитър Овчаров е установено, че в древната византийска крепост се установява български гарнизон, пазещ подстъпите на намиращата се само на 16 км втора столица на Първото Българско царство – Преслав. Но в последно време бяха открити множество находки, свидетелстващи за бурен живот, както през този период, така и в столетията на византийската власт – ХІ-ХІІ в. Става дума за монети, накити и прекрасни произведения на ювелирното изкуство.
Една находка от това лято обаче буквално изуми археолозите. При разкопките на бял свят се появи отлично изработен и запазен масивен накрайник на ножница за меч от бронз. От двете му страни се виждат човешки лица, вместени сред ефирни флорални мотиви, изпълнени в ажурна техника. Изящното изделие впечатлява само по себе си, но е още по-важно, че е било част от ножницата на меча....на виден вожд на викингите.
Широката публика е силно впечатлена от подвизите на храбрите северни воини, показани в нашумели сериали като „Викингите" и „Последното кралство". Но малцина знаят, че през Х-ХІ в. същите герои са се подвизавали и по българските земи. Находката от Мисионис е ясно материално свидетелство за това. Според специалиста по средновековно въоръжение проф. Валери Йотов апликацията е красяла меча на виден викингски вожд и е била изработена на територията на днешна Швеция в края на Х или началото на ХІ в. На нея е изобразен човек-вълк – една от персонализациите на свирепия Один – главния бог на скандинавската митология.
Но как се е озовал този меч в Мисионис? След като в продължение на два века са всявали ужас с набезите си из целия тогавашен свят, през ХІ в. страшните викинги започват да усядат и създават свои държави - Дания, Швеция и Норвегия. Мнозина обаче избират да продължат воинската си служба, но вече като наемници. Особено предпочитана била Византийската империя. През първата половина на ХІ в. от викинги била формирана императорската гвардия, като всеки северен воин получавал огромното възнаграждение от 30 златни солида месечно.
Тогава се появява името на един от най-големите герои на скандинавския епос - Харалд Сигурдсон, останал по-известен като Хардрад (Суровия). Често го наричат „последния викинг", продължил традициите на легендарния Рагнар Лодброк. Още като дете аз бях вдъхновен от сагите за него, записани от норвежкия скалд (летописец-поет) Снори Струрлсон. Заедно със своя отряд, Харалд се наема на византийска служба в края на 30-те години на ХІ в. А през 1040-1042 г. на него е възложено потушаването на голямото българско въстание на Петър Делян, син на цар Гавраил-Радомир и внук на цар Самуил. Викингският вожд успява да спре устрема на българите към свобода, за което през 1065 г. исландският скалд Тиодолф Арнорсон го нарича „Опустошителят на българите (Bolgara brennir)". А византийският писател Йоан Кекавмен пише, че викингът „извърши дела, достойни за неговото благородство и храброст."
Но кариерата на Харалд Хардрад не приключва на Балканите. Той се отправя към великия Киев, където се жени за Елисавета Ярославна, една от дъщерите на великия княз Ярослав Мъдри. През 1045 г. викингът се връща в Норвегия, заема кралския трон и основава днешната столица Осло. Цели 16 години той води поход след поход с цел да завоюва съседна Дания. Участва и в нашествието в Англия от 1066 г., където загива в знаменитата битка при Стамфорд Бридж, пронизан в гърлото от стрела.
През последната четвърт на XI в. норвежките воини в императорската гвардия в Константинопол са изместени от други потомци на викингите - норманите, идващи от превзетата от Вилхелм Завоевателя Англия. Вероятно с тези нови северни бойци е свързано едно слабо известно събитие, случило се по времето на император Алексий I Комнин (1081-1118). Става дума за заселване на нормани в Северна Добруджа в края на XI в. Те нарекли тази земя New England, но през следващите векове изчезват от картата, вероятно претопени в българския народ.
Но е забележително, че свързаните с войнствените северни народи находки се откриват основно в Североизточна България. Така намереният в Мисионис накрайник за ножница на меч е пети екземпляр от същия тип. Очевидно в тези територии през ХІ в. са били базирани голяма част от викингските контингенти, наети на служба във византийската армия. И в това няма нищо чудно, защото това е времето на големите варварски нашествия от втората вълна на Великото преселение на народите. Добре познати са нападенията на печенеги, узи, кумани и други номадски варварски племена.
Именно срещу тях ромеите използвали наемническите части, набирани тогава основно от викинги и нормани. В друг стих на Тиодолф Арнорсон той славослови Харалд Суровия, че по време на службата във Византия спечелил 18 свирепи битки, в една от които обагрил с кръв ноктите на „кафявия орел". Съвсем сигурно е, че някои от тях са се водели срещу напиращите през Дунав варвари. А защо великият скандинавски воин да не е бранил със своите храбри викинги стените на древния Мисионис?
