Едно проучване разкрива тревожна "геополитика на емоциите", а европейците са изправени пред две много различни, но взаимосвързани войни*
“Никой не вярва в нашата победа така, както аз”, заявява украинският президент Володимир Зеленски в интервю за списание “Тайм”. И е прав. Изправени пред мрачната реалност на спряната контраофанзива и след кървавата атака на “Хамас” срещу Израел и неговия съкрушителен отговор, много наблюдатели се питат дали Западът все още има жизнеспособна стратегия за руската война в Европа”, пише политологът Иван Кръстев в статия за списание “Файненшъл таймс”. И обръща внимание на проблема с анексираните от Москва украински региони.
“Кой наистина вярва, че Киев може да си върне анексираните от Русия територии през следващата година-две, след като дори шефът на украинския генерален щаб Валерий Залужни заявява, че “най-вероятно няма да има дълбок и красив пробив”? И кой освен най-големите оптимисти сред нас смята, че президентът Владимир Путин е готов на каквито и да било смислени преговори година преди президентските избори в САЩ, след като неговият фаворит Доналд Тръмп води в проучванията?
Всъщност по отношение на Украйна
и ястребите, и гълъбите започнаха да изглеждат опасно откъснати от реалността”,
обяснява Кръстев.
И допълва, че неслучайно обществените нагласи и в Украйна, и на Запад се влошават. Според автора подкрепата на Запада за Украйна не може да се приема за даденост на фона на съпротивата на републиканците в САЩ срещу допълнителното финансиране на военните усилия на Киев, както и на пренасочването на вниманието към Близкия изток. Сега европейците са изправени пред две много различни, но взаимосвързани войни, които
застрашават не просто сигурността на Европа,
но и политическата идентичност на европейските общества.
“И в двете войни са замесени ядрени сили, и двете са от голямо символично значение. Войната между Израел и “Хамас” не само измести фокуса на общественото внимание към Близкия изток и създаде конкуренция за ресурси, но и отслаби схващането, че има нещо изключително в характера на руската агресия.
Когато Русия прекъсваше енергийните доставки за градове в Украйна, тя беше обвинявана в извършване на военни престъпления. Израел лиши Газа от енергийни и водни доставки.
Готови ли са Украйна и Западът да нарекат това военни престъпления?",
пита Кръстев.
Той цитира ново проучване на Европейския съвет за външна политика, проведено непосредствено преди войната в Газа, по отношение на “геополитиката на емоциите”. То разкрива тревожна, макар и неизненадваща, тенденция - че в големите незападни държави общественото мнение се интересува повече от това кога, а не как ще приключи войната.
“Публиката разглежда Запада и Украйна, а не Русия като основна пречка пред мира. Повечето хора от т.нар. Глобален юг очакват, че през следващите пет години Москва ще надделее, и виждат конфликта като заместител на конфронтацията между САЩ и Русия”, обяснява Иван Кръстев.
Затова според него истинският въпрос е може ли Западът да триумфира, ако собственото му население не вярва, че трябва да воюва, докато повечето други вярват?
И припомня, че в първите месеци на конфликта Кремъл е бил в плен на заблудата, че неговата “специална военна операция” ще приключи за няколко седмици и че руските войски ще бъдат посрещнати в Украйна като освободители.
“Но агресивната война, която Путин започна през 2022 г., не е тази, която се води в момента. Много коментатори не отчитат, че днес
Путин разглежда конфликта в Украйна като част от един вид “вечна война” със Запада
Неговата цел вече не е да създаде проруска Украйна, а да покаже, че една прозападна Украйна не би била нещо повече от провалена държава и че при всички случаи западната подкрепа за Украйна в крайна сметка ще се изпари”, пише Кръстев. И допълва, че в тази нова обстановка предизвикателството, пред което е изправен Западът, поразително прилича на това, пред което някога били изправени САЩ в Западна Германия (особено в Западен Берлин) в първите години на Студената война.
Западът трябва да докаже, че Украйна е място, в което инвеститорите са готови да вложат парите си, преди войната да е приключила.
“Тя трябва да бъде и страна, в която големият брой украинци, живеещи в момента извън родината си, са готови да се завърнат. И накрая,
преговорите за присъединяване на Украйна към ЕС трябва да започнат
дори когато войната продължава да бушува.
Най-поразителният извод от проучването на Европейския съвет за външна политика обаче е, че мнозина в незападните страни, които смятат, че Русия ще надделее в Украйна, също така вярват, че ЕС няма да съществува след 20 години. Това трябва да накара европейските лидери да осъзнаят факта, че залогът тук не е само украинският суверенитет”, заключва Иван Кръстев във “Файненшъл таймс”.
* Цялото заглавие на статията е "Докато всички погледи са вперени в Близкия изток, има ли Западът жизнеспособна стратегия за Украйна?"
