Ще се предприемат ли мерки, кога и какви, за спиране на обезбългаряването на българското образование - призив на един конституционен съдия
До Министъра на образованието и науката
Уважаеми г-н Mинистър,
В началото и на вашия мандат преди три месеца отправих ясни послания за драматичните проблеми в българското образование. Оттогава имахте множество заседания на Министерския съвет и множество интервюта. Не споменахте и дума за това, за което ви бях призовал и за което говоря от две десетилетия…
Вместо това чухме да говорите за промени, като: “Ще се намалят домашните”, “Под игото” ще се премести от 10-и в 9-и клас”, от програмите ще отпадне изучаването на понятието “сложна лихва”… Но констатацията си остава проста: в българското образование има огромен проблем! Или по-скоро България има огромен проблем с образованието!
Българският народ е народ с изключителни качества и не заслужава продължаващата съсипия на българското училище. Доказателствата са много – от все по-конфузните ни резултати в Програмата за международно оценяване на учениците PISA до драматичното ни изоставане в почти всякакви престижни класации.
Все още имаме прекрасни деца, които с изключителните си лични качества и с усърдна извънкласна (!) работа на своите учители
все още побеждават целия свят на олимпиадите по природни науки
Но от днешното българско училище излизат и недопустимо много неграмотни социопати, чийто мироглед започва с “води ме в някоя квартална кръчма”. Изначално съсипани млади хора, които:
- трудно съставят цели изречения и не могат да пишат без емотикони;
- пушат и пият, защото алкохол и цигари се продават свободно навсякъде около училищата;
- вземат наркотици, защото наркотиците са им подръка навсякъде, включително в сградата на училището!;
- се бият и се снимат, защото от години отвсякъде им се налага, че мускулът и силиконът са ВИП.
Да, не всички деца са такива! Но много, абсурдно много и все повече!
А българското министерство на образованието продължава и да нарушава Закона за предучилищното и училищното образование. В неговия чл. 5, ал. 1 са закрепени основните цели на предучилищното и училищното образование, сред които на второ място “съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност и българското национално самосъзнание”.
Тази законова повеля не е изпълнена в нито една одобрена от МОН учебна програма и в нито един одобрен от МОН учебник!
Изучаването на българската история в българското училище е направено така, че накрая детето да не знае нищо…
Няколко министри поред обещаваха
преработване на учебните програми. През април се проведе и национална кръгла маса по проблемите на патриотичното образование. И нищо!
Учебните програми остават пагубно лоши – и съответно лоши са написаните по тях учебници: пълни с излишна информация, която убива устойчивото знание, а значимите събития и личности са представени кратко и крайно бездушно.
В резултат на това повечето ученици не знаят дори кога “се е сбъднал Златният век” (цитирам един учебник!)… За “положението на българите под османска власт” учат, че “българите били в неравностойно положение, защото не можели да се обличат с красиви дрехи, да строят големи къщи и високи църкви” (пак цитат от одобрен от МОН учебник!).
Християните “преминавали към исляма”.
За Бенковски в 7 (!) реда четат, че “повел чета (дори не се споменава “Хвърковатата”), с която обикалял страната” – като с туристическа агенция…
А Апостолът – той “се борил срещу законната власт” и накрая “бил заловен и обесен край София”, като обикновен престъпник…
Затова си позволих да напиша, че българските учебници са подложени на баташко клане (самото то също не се изучава). В нито една учебна програма – от 1-ви до 12-и клас! –
не се споменават нито веднъж думите “родина” и “отечество”
Дори в учебната програма по “Родинознание”! Няма израз “историческа памет” в нито една учебна програма.
Учебниците, написани по тези учебни програми, са пълни с …празноти. В тях “глухо и страшно дрънчат окови” - за да се окаже, че “тоз, който падне в бой за свобода”, там си остава – където е паднал. В учебниците място за него няма, нашите учебници са истинска “епопея на забравените”…
След като подхванах инициативата “Да върнем България в българското училище”,
ми писаха или ми се обадиха много учители от цялата страна
И без да се познават помежду си, ми разказаха горе-долу една и съща история: по семинари – “методологични”, за подготовка на учебната година ги инструктират да не говорят за робството, да не наблягат на въстанията, на кланетата, на бунтовете, да не говорят за еничарството, за да не се, цитирам, “насажда омраза”…
И това не е нито от вчера, нито само по един учебен предмет! Това е прокарвана от поне 2 десетилетия отродителна политика. В нито един български учебник
няма да намерим дори съдбовното послание на Ботев
(от писмо до Иван Драсов): “От всички добродетели на света най-първа добродетел остава любовта към Отечеството!”…
Затова ви призовавам, г-н министър на образованието, незабавно да оповестите:
- Ще се предприемат ли мерки, кога и какви, за спиране на обезбългаряването на българското образование и изпълнение на изискването на закона – специално по предмети като “История”, “Български език и литература” и „География”?
- Ще се предприемат ли мерки, кога и какви, за значително ограничаване на продажбите на алкохол и цигари на ученици?
- Ще се предприемат ли мерки, кога и какви, за ликвидиране на разпространението на наркотици сред учениците?
Призовавам всички българи, които споделят този призив, да изразят подкрепа – очевидно е необходима принуда за връщане на българската историческа памет в българското училище!
И не, не е вярно – и не може да бъде!, – че българските учители са против променяне (и всъщност очовечаване) на учебните програми, защото това “щяло да им отвори нова работа” или “да им усложни живота”… Българският учител е пръв апостол на българския просветен патриотизъм и не разсъждава така! Той все още поддържа огънчето на националната свяст – въпреки министерството на образованието…
