Инфлацията ще падне - вероятно дори до 4%, казва старши изследователят на Института за пазарна икономика
Още акценти:
- Местните налози се променят през първата година от мандата, никога през 3-ата или 4-ата година
- Предлагаме по-справедливо разпределяне на субсидиите за общините
- Дебатът за финансовата децентрализация ще се отпуши с нова енергия
- Господин Ганев, има сравнително ново правителство и до голяма степен подменена местна власт. Според вас това достатъчно основание ли е да очакваме промени в начина на финансиране на общините и какви би трябвало да са те?
- Местната власт не е толкова волатилна като изпълнителната и обикновено изкарва целия си 4-годишен мандат. Това винаги дава енергия за промяна, независимо че голяма част от старите кметове всъщност остават. Но пък има промяна в трите най-големи общини.
Затова по-скоро очаквам промени, на първо място по отношение на местните данъци и такси. Ще има увеличение на тези налози, това е ясно, независимо дали от идната година, или от по-следващата. Обикновено тези данъци се променят в началото на мандата на местната власт и никога през третата или четвъртата година. Най-вече ще се промени данъкът върху недвижимите имоти, и то не през промяна на данъчната ставка от общинските съвети, а през промяна на закона и на данъчните оценки.
- Точно това се случва – финансовото министерство по предложение на Сдружението на общините дава нова формула, която вдига данъчната оценка.
- Да, предложението е такова, но нека видим първо дали ще мине точно в този вид през парламента.
- Каква беше причината според вас толкова време никое правителство да не смее да пипа данъчните оценки? Моят спомен е, че минаха десет години от последната им корекция.
- Над 10 години те не са променяни сериозно. През това време тук-там нещо се пипаше във формулата, по която се правят данъчните оценки. Но значима промяна, която да засяга базисната стойност и коефициента за местоположение, не е правена. В тази формула на практика няма никакъв пазарен елемент, изцяло административна е. На експертно ниво отдавна беше постигнат консенсус, че трябва промяна, но това не се случваше.
Сега се прави нещо такова. Има формула, по която се определя данъчната оценка на имота, и тя представлява умножаване на базисната оценка по коефициента за местоположение и по още няколко коефициента в зависимост от вида на имота, на кой етаж се намира и т.н. И тъй като става дума за умножаване, който и коефициент да промениш, това води до увеличение.
Предложението сега е всяка година на база на промяна на стойността на жилищата, която се изчислява от НСИ, да се увеличава един от коефициентите. Но трябва да се прецизира самият текст и вероятно ще има спорове.
- Така или иначе нещата отиват към увеличение на данъка за недвижимите имоти. Което може би е добре за общините, но гражданите едва ли ще са възхитени.
- Така е, но вече над десет години големите данъци в България не се пипат. Това са подоходният данък, корпоративният и ДДС с изключение на някои стоки. В същото време някои малки данъци и такси се пипат всяка година. Дали ще е максималният осигурителен праг, дали ще е някой акциз или местен данък, дали ще е винетката, която поевтиня само през последната година, но преди това поскъпваше.
Когато се увеличава данък, това не е добра новина за хората, особено когато става дума за такъв, който не е свързан автоматично с доходите или с потреблението. Много по-лесно се плаща ДДС, който никой дори не забелязва, или подоходният данък, който работодателят ти удържа и внася в хазната, преди да ти плати заплатата. За имотите се налага да бръкнеш в джоба си и да извадиш пари, за да платиш данъка.
Но все пак през последните години се промени примерно налогът върху имотните сделки – почти навсякъде е вече 3%, което е максимумът по закон. Промени се и моделът, по който се облагат автомобилите.
- Данъците за колите не са ли като една обърната пирамида – все още повече се облагат новите возила, докато собствениците на старите минават по-тънко.
- Данъкът върху автомобилите не е чак толкова висок, пък и днешният автомобилен парк видимо е много по-нов, отколкото това, което имахме преди десетина години.
Има, разбира се, зелена политика, която се стреми да докаже, че старите автомобили трябва да се облагат повече. Не съм убеден, че това е най-добрият подход, за да се отървем от тях. Ако ще подновяваме тотално колите, това става най-добре чрез забогатяване, през стимулите за притежаване на електрически коли. Които не е нужно непременно да са данъчни - само възможността да спираш безплатно в синя зона е нещо значително.
Облагането не е просто начин да събереш един финансов ресурс. Казвам го по повод предложението на транспортния министър да се събират едни 500 лева за вноса на всяка употребявана кола. Въпросът е дали тази нова такса ще постигне някакви резултати и дали се приема от тези, които облагаш. Тя по-скоро ще ограничи правото на значителна група от населението, която няма финансови възможности, да притежава автомобил. Стимулите според мен работят повече, отколкото изкуственото оскъпяване и забраните.
- Как очаквате, че ще реагират общините на увеличението на данъчната оценка на имотите, а оттам и на самите данъци, както и на всяка следваща промяна на налози?
- Тъй като става дума за повече приходи в общинските бюджети, те ще я приветстват. Още повече че в случая политическата отговорност ще се носи от парламента и финансовото министерство, тъй като се променя закон. Макар че самото предложение за обвързване на данъчната оценка с пазара на имоти дойде от общините.
Местната власт винаги избягва да увеличава данъци и такси и предпочита това да се прави от изпълнителната власт.
Но всичко това не премахва основния дебат - дали има нужда непрекъснато да правим дребни промени в местните данъци и да измисляме нови, вместо да променим напълно структурата на финансиране. Мисля, че сега има условия за финансовата децентрализация или поне дебатът за нея да се отпуши с нова енергия.
- През пандемията темата сякаш заглъхна и я позабравихме. Идеята все още ли е 2% от подоходния данък да остава в общината по местоживеене?
- Не беше само заради пандемията, а и наближаваше краят на мандата на местната власт, а дълго време имаше политическа нестабилност. Няма как да направиш финансова децентрализация, когато нямаш редовно правителство.
Данъкът остава 10%, но част от приходите – една пета от тях, т.е. близо 900 млн. лв., се разпределят между общините. А това е чувствително повече от всички приходи от местни данъци, които общините събират към момента.
- Добре, но изследването на ИПИ за икономическите центрове показа, че има значителна мобилност на работната сила, страшно много хора, които пътуват всеки ден до друго населено място, за да работят. Да не ви припомням собствените ви примери, но справедливо ли е приходът да отива в една община, в която човекът се прибира само за да спи?
- Тъй като е още на ниво идея, финансовата децентрализация всъщност предлага много варианти. Единият е тези 2% да отиват в общината по местоживеене, но може и да отиват в общината, в която се полага трудът. И двете са постижими, тъй като подоходният данък при трудовите договори примерно се плаща от работодателя и е лесно да се превежда в общината по регистрация на фирмата.
Но ми се струва по-справедливо да отива в приход на общината по местоживеене. Защото това ще насочи повече пари към по-бедните общини. Общините, в които има големи компании, по принцип печелят.
От друга страна, има много случаи, в които някой дълго време е пътувал всеки ден примерно до столицата, за да работи, но в един момент става неин жител, забравяйки да промени адресната си регистрация. Такъв човек сега не вижда смисъл да променя личната си карта заради адресната регистрация освен по отношение на колата си евентуално. Но вече има стимул да направи избор дали е жител на столицата и иска 2% от неговия данък да остават в нея. Или предпочита тези пари да отиват в родното му място.
Разбира се, винаги ще има някакво изкривяване, но моделът би бил значително по-честен от сегашния. Защото сега всичко се изсмуква от региона и чрез различни механизми държавата прави трансфери към общините.
- Разпределянето на почти 1 милиард лева е доста голяма хапка. Но това няма ли да промени и делегираните бюджети?
- Почти сигурно е, че ще доведе до промяна във финансовите трансфери. Такъв ресурс позволява повече корекции при изравнителните субсидии, т.е. много по-малко общини ще получават такива субсидии и те ще може да се насочат към тези, които действително имат нужда от тях. В момента почти всички 265 общини получават такива пари.
Ще промени и субсидиите за капиталовите разходи, тъй като много общини вече ще имат възможност сами или съвместно с европейски фондове да изграждат инфраструктура, вместо да чакат държавата. Всичко това ще позволи изравнителните субсидии да се насочват към малките, бедните и обезлюдяващите се общини, вместо както е сега - дори областните центрове да получават такива пари.
- На дневен ред сега е бюджетът. Може ли според вас дефицитът да бъде и по-нисък от 3%?
- От една страна, е факт, че той може да е по-нисък, и то още за тази година. Но от друга, заради политическата нестабилност бюджетът е по-напрегнат от обикновено. Нека не забравяме, че тазгодишният бюджет беше приет много късно, и то с мотива, че вече няма накъде. Но политическата сглобка заяви, че бюджетът за 2024 г. определено ще демонстрира политики, т.е. ни очакват сериозни дебати. Инфлацията намалява, но няма почти никакъв растеж, приходите се събират по-трудно и по всичко личи, че бюджетът за 2024-а ще е по-напрегнат от тазгодишния.
- Защо така инфлацията у нас не се стопява толкова бързо, колкото другаде? Все още е 7,5% и сякаш виждаме как еврозоната ни се изплъзва.
- В еврозоната инфлацията е под 3%, а има няколко държави, в които се появи дори дефлация. Там се получи един класически разказ – рязко вдигане на лихвите, смачкване на инфлацията, но почти нулев ръст на икономиката. Докато в България виждаме, че лихвите по ипотечните кредити са останали почти на миналогодишните си равнища, инфлацията пада много по-бавно, но има все пак някакъв ръст, макар и минимален.
Тези тенденции ще продължат и инфлацията у нас ще падне може би под 5 и дори около 4%.
- Тоест ще трябва ли да се молим Еврокомисията да направи компромис за нас по този показател за приемане на еврото? Тъй като по този начин не покриваме изискванията.
- Ние много трудно ще изпълним това условие, дори ми се вижда невъзможно. Още повече че критерият за ценова стабилност се гледа една година назад във времето, считано от юли догодина, когато ще се прави прегледът. А няколко месеца от този период вече минаха. Разбира се, винаги има и някакъв политически разговор, пък и има известно време за вземане на решението. В момента по-належаща е темата за Шенген, около която ще има новини през декември.
За еврозоната ще знаем през май или юни догодина, т.е. след ротацията. В непосредствен политически и икономически план обаче водеща в следващите 4-5 седмици безспорно ще бъде темата за бюджета.
