- Малко след паметния ден написах в коментар за "Панорама", че предстои смяна на системата, Луканов после реагира, че съм наговорил повече неща, отколкото самите те са казали
- Желев, Дертлиев, Савов бяха политици идеалисти - никой от днешните не е като тях
На 10 ноември преди 34 г. в България започна голяма промяна - преходът, който продължава и досега.
На партиен пленум ЦК на БКП освобождава Тодор Живков от най-високата длъжност генерален секретар в партията и в държавата, която той заема 35 г. Определят това решение като вътрешнопартиен преврат, други го наричат "тихата революция".
Първите реални икономически реформи са направени 15 месеца след тази дата, а година по-късно е премахната еднопартийната система.
Въпреки това 10 ноември остава в историята като символ на новия път, който България поема след падането на 9 ноември на Берлинската стена, разделяща Източен и Западен Берлин.
На 17 ноември на заседание на Народното събрание, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет. Парламентът премахва от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи критиката към правителството.
На 18 ноември се провежда първият свободен митинг, организиран от КТ "Подкрепа" и "Екогласност", на площада пред храм-паметника "Свети Александър Невски". Ден преди това е митингът, организиран от БСП на площад "Народно събрание".
На 7 декември е учреден Съюзът на демократичните сили, а негов първи председател става Желю Желев.
Премахнат е прословутият чл. 1 от конституцията, регламентиращ монопола на БКП върху властта.
За събитията от онова време разговаряме с легендарния тв водещ Иван Гарелов. Тогава той водеше "Панорама" по БНТ, където се вихреха политическите страсти. Гарелов впрочем продължава да е умел модератор на тези сблъсъци - той водеше изборното студио на "24 часа" на двата тура на приключилите местни избори.
- 34 години изминаха от 10 ноември 1989 година и все сравняваме какво се промени от тази дата. Защо е мерило, г-н Гарелов?
- За мен реалната дата за сравнение е една седмица по-късно, когато беше големият митинг. Защото на 10 ноември всичко си беше един вътрешнопартиен преврат. Бяхме готови да очакваме от БКП да продължи да управлява, както се и опита. Но митингът пред “Св. Александър Невски” очерта някои контури на зараждащата се вече опозиция, също и личностите в нея. Макар в лозунгите и в речите им да нямаше заявки за власт, в средите им този подтекст вече се появяваше.
А сравнението с 10 ноември се прави, защото тогава поехме по нов път. Спомням си много добре, че 10 ноември беше петък - един ден преди “Панорама”. Тогава бяха ни сложили двама водещи да се редуваме и не се падаше на мен да я водя. Дежурният колега имаше в “Панорама” само едни 5-7 минути отзиви на комсомолски стопански дейци и още някакви много незначителни неща. За следващата седмица обаче вече аз бях този, който трябваше да изнесе темата. И понеже подозирах, че Андрей Луканов е замесен в цялата история, го открих на едно място, а той ми каза:“Айде бе, може ли така да се излагате?”. Написах в коментара си в началото на “Панорама”, че това, което сега предстои, е смяна на системата като цяло. Ще имаме пазарна икономика, което ще повлече след себе си и нова партийна система”. А по-късно той реагира:“Ти наговори повече неща, отколкото ние самите сме казвали!” Това е моята прогноза, казах му, и вие ще стигнете дотам. Факт е, че промяната започна, за едни неща дойде доста бързо, за други - не.
- В кое успяхме?
- Бързо се създадоха институциите на демокрацията, копирахме ги от други места, но така или иначе започнаха да функционират - многопартийна система, избори на всеки 4 г., хората получиха свободата да казват мнението си.
Другото, за което може да се каже, че успяхме в известна степен, бе, че се разреши частната собственост. Това ограничение падна не по най-добрия начин, но така или иначе се задейства.
- Кое не ни се удаде?
- Да тръгнем към изграждането на съвременна, западноевропейска страна. За тази цел трябваше да променим манталитета си в икономиката. В това не успяхме.
Докато едни скачаха по митингите, някои си плетяха кошниците,
а икономиката премина преобладаващо в ръцете на бившата партийна номенклатура. Много от тези хора се задържаха и досега. Приватизацията беше извършена по най-безотговорния начин. В нея участваха пак същите лица, действаха в комбинация, намесиха се във втория ѝ етап. В резултат на това имаме едър капитал, който се състои от тия и тия хора. Затова и нашето общество няма формата на общество от истинска европейска страна. У нас и до днес отчасти все още продължава постперестроечната форма, каквато имаше в Русия. Дори обществените отношения се градят на тази база. И в същото време имаме див капитализъм, в който представителите на едрия капитал са недосегаеми. Всякакви промени в страната - закончета, плюсове, минуси, всичко, свързано с икономиката - това не се докосва, защото се казва, че от него зависи нашето развитие. Но по цял свят едрият капитал си носи своите отговорности и участва в развитието на страната. Сега ставаме свидетели как всякакви разпоредби и малки трохички хляб, които се подхвърлят на по-бедните слоеве, се представят като развитие и напредък на нашата капиталистическа държава. Това обаче не е вярно!
- Как повлия на българския капитализъм войната в Украйна?
- Войната в Украйна разкри възможностите и даде начало на една антируска кампания в България. Това се използва за откъсването ни от руското влияние в някакви икономически или чисто ментални форми в душата на българина. Но се извършва доста несръчно! Появиха се хора, които изведнъж решиха, че колкото повече декларации се правят в подкрепа на нашия съюзник срещу вече превърналия се в наш враг - Русия, толкова по-тесни и изявени борци за демокрация са. А това въобще не е вярно! Защото смисълът на демокрацията е свободно да изказваме мнението си. На 10 ноември все пак най-главното беше свободата, нали така? Днес
свободни ли сме да изказваме мнението си? Не съвсем.
Не е забранено, но ако ти изказваш мнение, което противоречи на тази, новата вълна, започват да ти слагат етикети, започват да те гледат накриво или те уволняват от работа, или те махат от длъжност...
Аз например съм от хората, които участваха в създаването на Атлантическия клуб. Първообразът беше сдружение, създадено по време на войната срещу Ирак. Да не мога да си позволя да кажа една лоша дума за американската политика, която следваме в момента! Критична значи да имаш критично мислене. Самите американци говорят критично, а нас ни е страх. Ако случайно публикувам мисъл на Кисинджър за руската агресия и какво трябва да се прави с Русия, сигурно мен ще започнат да атакуват. Тревожи ме отстъплението от еуфорията на свободата, която имахме след 10 ноември.
- Днес, също като на 10 ноември виждаме ново поколение политици. По какво се отличават от десетоноемврийските демократи, които тогава тръгнаха към властта тъкмо от вашата “Панорама”, шеговито наричана “бръснарницата”? С какво помните Желю Желев, тогавашното поколение прогресисти от БСП, сините демократи?
- Той Желев пръв нарече “Панорама” “бръснарницата”, но виждам, че е станало популярно. А по темата за десетоноемврийските демократи съм много пристрастен, защото, освен че съм от това поколение и възрастово, и като симпатии, с някои от тях съм бил в много близки отношения, обичал съм ги и всякакво сравнение е в тяхна полза. Тези хора бяха от поколението идеалисти. От една страна, в Желю Желев виждаш интелектуалеца, минал през марксизма, писал негова критика и сериозни публикации за чистия атлантизъм. А сега има опити и от Желю да се отречем. Спомням си как тогава много мърмореха, че бил неугледен, че изглеждал като селяк... А това му бяха достойнствата - в една опърпана България той беше най-подходящият за държавен глава. Когато за пръв път пътувах с Желев, беше към САЩ. С такова уважение го посрещнаха! Видяха в него интелектуалеца и учения, човека, който представяше България, за която до момента никой не знаеше, че е родила хора като него. И изобщо не ги интересуваше как е подстриган и с какво е облечен.
Симпатиите ми бяха към старите политици отпреди 9 септември, които се върнаха в политиката. Те заемаха особено място в живота ми - например Петър Дертлиев. Страхотна личност! Мечта ми остана. Много уважавах Стефан Савов - демократ, стабилен, сериозен. Имаше и цяла група минали през затвори, лагери и репресии. Като Милан Дренчев. Оставях ги да говорят, да си изплачат душата, нарушавах всякакви времеви лимити в “Панорама”. Помня, че веднъж бай Милан Дренчев говори 40 минути.
Такива истински идеалисти като тях днес не виждам. Хора, които даваха душата си и живота си за своите идеи. Вчера прочетох коментар на Петко Симеонов във фейсбук, че Ваня Григорова му напомняла старите седесари. Тя прилича на тях по автентичността си - те говореха каквото мислят, изказваха свободно мнението си, отнасяха се толерантно към другите. Докато ние загубихме тази свобода. И не чрез формални закони, а вътрешно. Започнахме да се страхуваме да изказваме мнението си.
- Младите политици днес такива ли са?
- Те научиха шаблоните на политическото говорене, не можеш да разбереш какво мислят, сред тях има едно-две изключения, но като цяло са ми
скучни безкрайно
Онова, което искат, не смеят да го кажат. Гледат на политиката като на професия за получаване на власт и добри доходи. Сред тях почти няма хора като десетоноемврийските политици.
- Май сред тях няма идеалисти... Защо обаче българинът в тези 34 години демокрация все избираше нови лица и партии? Тласкан от разочарование от старите или от наивност и идеализъм?
- Според мен тук си противодействат две тенденции. Едната са старите партии, които са лидерски и си имат твърди ядра. Те с всички свои действия поддържат политическата система така, че генерално да няма интерес към политиката. Защото тогава твърдите ядра отиват, гласуват и те винаги печелят. А силната политизация на обществото, каквато например е в Гърция, но там народът просто си е такъв, у нас просто се избягва. Резултатът е ниският дял гласували.
Другата тенденция е, че старите партии си правят партии бастуни. Създават някаква модерна патриотарска формация, която да им служи да си направят мнозинство и да имат лице, че са коалиция. След като я използват, я изхвърлят настрани.
- Помня, че на изборите през 90-те имаше навалица. Докато сега шестите избори за 2 г. - за кмет, завършиха при небивала до момента ниска активност - на балотажа едва до 36%. Като цяло падна с 10% в сравнение с други избори. Чувам оценки, че връзката между политици и избиратели е похабена и скъсана?
- Забелязвате ли, че при големите партии лидерът е този, който обикаля страната? И това пак е в посока да се гласува само за партията, която оглавява. Това подкрепя тезата, която вече ви изложих - че са заинтересовани да няма висока активност. Затова и на тези местни избори всичките стари партии се представиха сравнително добре. Отдавна подхвърлям идеята първата партия или коалиция на избори да получава бонус да управлява самостоятелно като в Гърция. Това означава поне да се групират в една голяма дясна партия онези формации, които имат еднакви цели, но различен път. Избягват го обаче, защото искат своето царство да си имат.
Има и друго - всеки опит да поддържаш преки отношения с хората, както впрочем направи Ваня Григорова, се нарича демагогия и популизъм. Когато говори за работещи хора, на това се гледа снобски. В последно време забелязвам една парвенющина в цялото общество, което тълкува откровения ни прозападен курс, едва ли не, че са днешната аристокрация. За обикновените хора се говори като за “селяците”, което се смята за изискан вкус. И го наблюдавам при червената аристокрация, която отново е в настъпление, защото вече не са със старите си, фирми.
- “Малките” хора, които защитаваше Григорова, повече ли станаха в София, за да се изравни почти резултатът ѝ на балотажа с този на Терзиев?
- Журналист впрочем попита не се ли обиждат, че Григорова ги нарича “малки”. Аз пък си мисля, че под “малък човек” се разбират три неща: първо, нисък на ръст, второ - беден, трето - малък по душа, свит, плах. Кое от тези неща или и трите заедно обижда? Под “малък човек” в литературата се разбира обикновените хора.
- Олевяла ли е столицата?
- Е, как да не е? Цели квартали са.
- Към тях очевидно трябват политики, но май демокрацията у нас се сведе до “едни европейски пари, които трябва да усвоим”, скокове и спадове на цени на продукти от базова необходимост и данъчни политики, не мислите ли?
- Като говорим за икономиката, да не я смесваме с идеологията. В икономиката корупцията е на всякакво ниво. Организацията на
корупционната система е по-стройна от държавната система.
Там всеки - от пъдаря до големите върхове, си знае своя дял. Тя затова и работи толкова добре и всеки в тази система е доволен. Само че за държавата не остава нищо.
Тази система обезсърчава предприемчивостта. Средствата за производство са в ръцете на старата и една нова номенклатура, в която пак са почти същите хора. Заради това и нямаме средна класа.
- Около местния вот въпросите се въртяха все около живота на сглобката. Борисов поиска предоговарянето ѝ и цялата парламентарна група на ГЕРБ не се яви на първото след изборите заседание на НС. Докога ще издържи (не)коалицията?
- Ще издържи най-малко до март. ГЕРБ натиска за повече постове, за повече министри. Без да сте ме попитали, ще намеся и връщането на Доган, за да хване юздите на ДПС. Четох най-различни предположения. Но според мен е много възможно Ахмед Доган да окаже известен натиск да не се стига до крайност по отношение на руските интереси в България, на съществуващите икономически връзки на България с Русия. Трудно би било да остане равнодушен и да започне и той да лицемери.
- Вчера намерих “проблясъци” като този във фейсбук: “Датата е 10 ноември 1989 г. - #Той гледа безнадеждно, всички сме обнадеждени. Датата е 10 ноември 2023 г. - #Той гледа обнадеждено, всички сме безнадеждни”. Открих и виц за положението в бъдеще: “Българи задават въпрос на радио “Ереван”: “Кога ще станем по-добре?” От радиото отговарят: “ Вече бяхте”. Колко ни дели от майтапа до истината?
- Нали знаете приказката за султана? Вдигнал данъците, а хората започнали да протестират. Наредил: “Вдигнете ги още!”. Излезли по площадите, а той пак: “Вдигнете ги още!”. Когато след поредното вдигане на данъците попитал какво правят хората, му отговорили: “Разправят си вече вицове за султана!”. Тогава изплашено наредил: “Ейййй, сваляйте веднага данъците!”.
Та така - когато хората започнат да се шегуват, за властта е най-лошо. В последните си години в управлението на държавата Тодор Живков беше герой на много вицове.
CV
Иван Гарелов е роден на 6 февруари 1943 г. в Пазарджишко
Завършил е журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”
През 1972 г. започва работа в БНТ като репортер. По-късно става водещ на седмичното предаване за политика “Панорама”. Докато работи в БНТ създава и публицистичното предаване “Екип 4”.
От 2000 до 2001 г. е шеф на “Новини и актуални предавания” в Нова тв. От 2004 до 2006 г. е водещ на тв играта “Вот на доверие” по бТВ. Основател е на “Кръг 11”, който организира годишните награди за тв журналистика “Свети Влас”. Носител на приза V.I.P. перо.
През 2012 г. създава интернет проекта garelov.com, а между 2013 и 2014 с Елена Йончева е водещ на “Оригиналът” по ТВ7.
Медиен съветник в правителството на Огнян Герджиков (2017). Сътрудник на председателя на Комисията по културата и медиите в XLVII народно събрание Тошко Йорданов (2022)
