Партньорите ни от Института за пазарна икономика ще анализират по новия си доклад – ускорено развитие при обединение по клъстери
Успехът им зависи от работа на три нива:
1. Буквално от днес те трябва да се захващат да работят за решенията на най-наболелите проблеми на съгражданите си.
2. Важно е различните райони на България да се развиват балансирано. Затова решението на проблемите до голяма степен е в добрата комуникация между общините. Важно е да се гледат местните решения, но и общата картина на регионалното развитие.
3. Диалогът на централната власт с местната е ключов, за да могат кметове и общински съвети да планират добре финансите и ресурсите си.
Затова “24 часа” стартира нова информационна кампания “Общините - перспектива 2027”, която ще събере на едно място новоизбраните кметове и председатели на общински съвети с изпълнителната власт и бизнеса. На откриващото събитие ще дискутираме какви са перспективите за новия мандат на местната власт в България, проблемите и възможните решения.
Правим го в партньорство с Института за пазарна икономика, който предстои да представи резултатите от най-новото си национално проучване “Регионални профили - показатели за развитие 2023” - пълна и актуална картина по голям брой показатели.
Проучването ясно сочи необходимостта от създаване на местни клъстери, които ще помогнат за по-бързия растеж на всяка от участващите общини. Създаването на общински клъстери на географски принцип ще повиши благосъстоянието на всяка от участващите общини - нещо, което би било далеч по-трудно, ако отделните участници се конкурират помежду си за ресурсите - финансови, човешки и др.
Новото проучване на Института за пазарна икономика анализира областите по 73 показателя
Новото издание на изследването “Регионални профили: показатели за развитие 2023” включва 73 показателя, разпределени в 12 категории за икономическото и социалното развитие на областите, съобщиха от Института за пазарна икономика, който подготвя това проучване всяка година.
28-те български области изначално имат огромни различия по характерните си базови показатели. Столицата е най-многобройната с население от близо 1,3 млн. души, което е двойно повече от това във втората област (Пловдив с 634 хил. души) и цели 17 пъти - от последната (Видин със 75 хил. души). Последните области в класацията по население - Видин, Смолян, Габрово, Силистра и Търговище, вече са с по под 100 хил. души и са по-малки и от някои общини в страната, което поставя въпроса за административно-териториална реформа не само на общинско, но и на областно ниво.
Разликите в площта на областите също са значителни. Най-голямата област - Бургас, е около пет пъти по-голяма от най-малките - столицата и Габрово. София и Благоевград също са сред най-обширните области.
Област Габрово се отличава в почти всички основни показатели. Освен сред най-малките по площ и население тя е втората с най-много населени места (след Кърджали) и едновременно с това е третата област с най-висок дял на градско население (след столицата и Варна). Обяснение за това може да се търси във факта, че Габрово е първенец сред областите с абсолютно обезлюдени населени места (61 от общо 167 в страната). За сравнение, Кърджали е областта с най-голям брой населени места (468 от общо 5257 в страната) и най-нисък дял на населението в градовете (41,8% при среден 73,6% в страната). Разград пък е сред областите с най-малък брой населени места (103) и най-ниско градско население (47,8%).
Тези базови показатели за областите предопределят и редица аспекти на икономическото и социалното им развитие като възможностите за трансформация на икономиката и инвестициите, доходите и бедността, достъпа до образование и здравеопазване, културния и туристическия потенциал, спецификите на инфраструктурата, осигуряването на ред и сигурност, качеството на околната среда, пишат от ИПИ.
