Държавата с бюджет и Радев без служебна власт, когато Шенген не е вече мираж - аргументи на враговете до тази неделя да станат пак партньори
Затваря се кръгът. Може да не е дума на годината, за каквато у нас вече се спряга сглобка, но определено има връзка с нея, с тези местни избори, с тази политическа есен и с горещата политическа зима, която предстои.
Става дума за няколко различни цикъла, огневи линии и кръгови обсади и отбрани, които чертаят политическата геометрия и препозиционират ядра, отделни играчи, тил и авагарди в тази сложна и много интересна позиционна война.
А куриозно е, че тези битки водят към мир, колкото и зрелищни да са престрелките. Или поне пакт за (временно) примирие. И това е отговорът на “А сега накъде със сглобката?”.
Първият голям кръг се затваря с битката за София, като това е извън въпроса кой я печели. Защото Бойко Борисов призова да се гласува за човека на (не)коалиционния партньор. А Кирил Петков го похвали. Най-големият приятелски огън в тази кампания изглежда потушен.
Важно е и кой загуби битката за столицата миналата неделя. Бойко тръгна от София и сега сдава София, като това бе предизвестено (което го прави не по-малко болезнено...). Той дори си призна, че уговарял Петков лично да се кандидатира, а ГЕРБ да не издига претендент. Ясно е, че това нямаше как да бъде прието от “Промяната” и ДБ, но доказва, че исторически един цикъл се е извъртял и Борисов като лидер на ГЕРБ стъпва на нова писта.
Втората очертана на политическото бойно поле окръжност е отмяната на машините на първия тур.
Невалидните бюлетини минаха половин милион. И тази щета беше предизвестена.
Партньорите гръмнаха зарята демонстративно, огънят опърли редиците на ПП и ДБ - пресмятат, че това им отнело десетки хиляди гласове миналата неделя, но в крайна сметка с връщането на устройствата на втория тур враговете пак може да седнат на масата като партньори след края на изборния маратон.
Отделно обаче покрай скандала с машините се видя, че има и един друг капан около Кирил Петков, който май ще щрака след балотажа - сюжетът със заплашвания Йоловски. Министърът на електронното управление е под охрана, семейството му - също. Лидерът на ПП твърди, че изобщо не е разпитван и че е абсурд да заплаши нечии деца. Но при всички случаи прокуратурата има да изяснява този сюжет и какви са тези стотици милиони за обществени поръчки. Впрочем в бюджета на МЕУ няма толкова пари дори ако съберем годишните му средства, откакто министерството бе създадено.
Но най-важният обръч, който Борисов затягаше ловко и последователно през цялата кампания, а и отпреди това, е говоренето за разпада на сглобката. В момента тя не съществува, обяви той в седмицата между двата тура. Което по принцип не значи, че седмица по-късно, когато боят по чуждите кандидат-кметове е приключил, очертанията ѝ няма да се възстановят. Именно в тази посока бе дадената с половин уста и в последната минута подкрепа за Терзиев в София.
Всичко някак логично води до затягане на капана “коалиционно споразумение”, който е напът да щракне около носителите на мандата на правителството.
Ако имаха разписано принципно нещо черно на бяло, половината истерии и изцепки в кампанията (а и преди нея) можеше да се спестят. Част от събитията, които маркират пътя към някакъв вид споразумение, може да е и предстоящото национално съвещание на ГЕРБ, на което партията ще моли лидера да счупи сглобката. Той ще ги чуе и ще се съгласи с аргументите на своите. Но най-вероятно ще обяви готовност за поредната жертва в името на държавата и евроатлантическия ѝ път. Цената обаче вече ще е твърда - да се подпише кой, какво и как ще прави в тази властова конфигурация.
Като най-опитен в политиката от всички днешни играчи Борисов знае, че това е и капанът, след като никой не иска нови избори.
И експрезидентът Росен Плевнелиев тези дни настоятелно препрати към опита от тройната коалиция, когато Доган, Станишев и царят се събираха на съвет един път месечно пред медиите. Правителството да си назначи и говорител, а не акад. Денков да влиза единствен в тази роля и така допълнително да напряга хората на ГЕРБ, бе друг от съветите на бившия държавен глава.
Няма да е чудно, ако нещо в тази посока се предложи като оферта от ГЕРБ към ПП-ДБ. Така и ДПС може (почти) официално да бъде привлечена към управленския формат, в който фактически участва - като се присъедини към такива месечни съвети, на които да се координира например законодателната програма.
Тук трябва да прибавим още една кръгова обсада, която се затваря около президента Румен Радев - искането за смяна на шефа на ДАНС. Вероятно пък това ще е условие откъм ПП-ДБ към ГЕРБ, която досега предпочиташе да няма рокади на върха в спецслужбите.
Или казано накратко, колкото и неприятна за всички страни да беше предизборната кампания с всички обиди в нея, никой от съуправляващите в момента не иска да е посочен с пръст и разпънат на кръст, че пак е тласнал страната към избори.
Най-малкото го желае Борисов. Гласовете на партийците му срещу “Промяната” са му мили, но по-мило му е желанието да се запише в историята не само като държавника, управлявал най-дълго в прехода, а и като балансьора, загърбил дори личния си интерес и този на ГЕРБ в името на стабилността и развитието.
И най-вече разумен политик не може да си позволи да остави отново държавата без бюджет. По общините са на “финансови мускули” от месеци. За какво им е на партиите от сглобката да се тупат в гърдите с победата на новите/старите кметове, ако ги оставят с празни каси пред гнева на народа на прага на зимата. Впрочем Борисов, който пак е с крачка напред, дори вече публично постави част от условията си за бюджета - да се разпишат парите за магистрали и други ключови пътни отсечки, както и за местни проекти.
Да не забравяме и прословутите пари по плана за възстановяване, които няма да дойдат, ако кабинетът падне. Шенген също за първи път изглежда не чак такъв мираж и ще е повече от жалко да се захвърли шансът при всички напъни дотук.
Така че въпросът остава сега ли ще се пипат министри, или при ротацията. Покрай “електронните” и машинните сюжети като че ли в Министерството на електронното управление няма да мине без промени. Ако обаче набързо се реши кризата с чевръстия с телефона си заместник на Йоловски (зам.-министри се сменят само с подпис на премиера), може да се поотложи вкарването в парламента на промени в Министерския съвет. Защото влезе ли ремонтът на кабинета в пленарната зала сега, когато зарядът от кампанията още е твърде висок, ще настане пак такава истерична говорилня и политическа вакханалия, че БСП спокойно могат да спрат да готвят втория вот на недоверие.
Капанът щракна...
