Червен светофар за политиците: Тийнейджърите мислят за чужбина
Повече въздух, зеленина, повече площадки за игра, да се премахнат грозните сгради и повече ваканция.
Това иска детският щаб на “24 часа”. В него участваха Ава - I клас, Поли - III клас, Виктор - IV клас, Ивайло - VI клас, Евелин - VIII клас и Андреа - IХ клас, или както казват социолозите, имаме представителна извадка от всички поколения малки софиянци. А допитването бе направено лице в лице в заседателната зала на “24 часа”. Те са мъдрите и непредубедени малки копия на своите майки и бащи - част от екипа на “24 часа”.
Допитахме се до тях преди втория тур на изборите, за да си сверим часовника какво мислят и очакват децата ни всъщност. Те, макар и на различна възраст, показаха изненадваща зрелост в желанията си. Децата бяха категорични, че дори да им обещаят фонтан от шоколад пред Народния театър, това не стига - май и на тях им е писнало от помпозни обещания, каквито обичат да дават българските политици.
“Най-много ме дразни неконсистентната архитектура”, категорична бе най-голямата Андреа, която определено има влечение към тази професия. “В нашия квартал, като се разхождам, може да видя 5 различни стила. Това не е добре”, категорична бе тя. Явно презастрояването дразни и малки, и големи. Липсата на зеленина и места за игра също се усеща като проблем от малките жители на града. Децата категорично искат и по-чист въздух.
Най-фаталният извод за големите, от които (засега) зависи бъдещето на столицата и на цялата държава, е, че единствено Поли смята да остане в София, когато порастне.
Дори 7-годишната Ава е решена да се изнася към морето, но поне ще е на българското, а не на гръцкото. Всички останали гледат твърдо към чужбина.
Евелин бе най-категорична, че ще напусне България, само да завърши гимназията. И заради това бързаше да мине и теста по испански веднага след участието ѝ в тв клуба “24 часа” Джуниър” - да не пропусне шанса за добра оценка. И, разбира се, получи шестица. Еви смята, че единствено извън България може да се реализира пълноценно в арт сферата, към която се е насочила. Тя ходи на модерен балет и тренира волейбол. Андреа твърдо мечтае да учи архитектура във Виена или друга немскоговоряща страна. След това да се върне, евентуално.
12-годишният Ивайло също гледа към държава, където да има по-висок стандарт на живот. И Виктор, макар и едва на 10, има точно начертан план за бъдещето си - първо Американският университет в Благоевград, след това направо към държава, където говорят английски.
Тези думи на децата са най-сериозната присъда за политическата класа в България. В крайна сметка дори децата, които не са стигнали до гимназията, не смятат да продължават у нас. Или ако се съди по думите им, бъдещето не е никак розово.
Преди всеки вот в България се говори за това, че младите трябва да бъдат задържани и какви мерки да се вземат за това. Явно нито една не работи, щом още от тийнейджър мислиш как да напуснеш родината си. Повечето от участниците в джуниър клуба не разбират точно какво работи кметът.
Може би тук най-точна бе оценката на Андреа, че всичко си зависи от човека. Ако е добър стопанин, ще помогне на града да се развие, но можеш да попаднеш и на късата клечка и тогава идва трудното. Поли обаче бе с най-тежката присъда на въпроса какво работи кметът - категоричен отговор “нищо”.
Като бъдещ архитект Андреа има доста радикално виждане за бъдещето на града. Според нея може би трябва да се стигне и до събарянето на цели квартали, за да се отвори повече зеленина.
Ивайло смята, че поне още един просторен парк е задължителен за столицата ни. Всички искат зеленина, катерушки. И да се спрат колите, които фучат около децата!
Иначе като цяло София почти им харесва с изключение на забележките им.
