Две са причините, заради които избирателната активност между двата тура спада. От една страна, след първия тур е приключило гласуването за общински съветници. От друга страна, на балотаж отиват само двама от всичките кандидати.
Трябва да има специален мотив, който да изкара избирателите да гласуват на втори тур. Голяма част от партийните електорати си остават вкъщи. За да се вдигне активността, това означава, че някакъв много голям залог има при двамата на балотажа.
Залогът спада, когато си убеден, че един от кандидатите е почти сигурен победител. Тогава хората са по-малко мотивирани, защото смятат, че нещата са решени. При сегашните местни избори обаче смятам, че няма да действа точно този мотив. Напротив - тъй като предизборната среда стана много агресивна, по-скоро една част от хората ще са силно мотивирани да не допуснат техният кандидат да загуби, друга част ще са мотивирани от това да не е изборът, който им се “налага”, а трета - от чисто протестен вот да покажат, че ще е иначе, а не както им е “подготвено” от партиите.
По принцип активността в София винаги е била по-ниска, затова е нормално е отливът да е по-голям от средния за страната.
Трябва да имаме предвид обаче, че кметският пост в София не е толкова местен. Сега имаме и една специфика - националните проблеми изместиха вниманието от местните. След като 5 пъти политиците караха хората да излизат на национален вот, за да им кажат как точно да се разпредели властта, сега на местните избори, особено в София, хората казаха, че няма да им решат техните проблеми и караници.
