Вчера завърши важното държавно посещение на вицепрезидента на Република България г-жа Илиана Йотова в Република Молдова. Аз имах честта да съм част от официалната делегация на Република България и да участвам в срещите с всички най-важни лидери на тази държава – президента г-жа Мая Санду, премиера г-н Дорин Речан и председателя на Парламента г-н Игор Гросу. И да подкрепя българската страна с позицията на историците, чиито представител съм аз.
Разбира се, едно от най-значимите събития при визитата на г-жа Йотова бяха срещите с българската общност в Кишинев и българския район в Молдова с център град Тараклия. Също така – откриването на паметници на Ботев и Левски по тези места. Но не по-малко важно бе да се обясни на молдовската страна защо и как България е играла изключително важна роля в цялата тяхна история.
Защото това влияние далеч не се изчерпва със заселването по тези земи на десетки хиляди българи през XVIII-XIX в. То идва още от VII-XI в., когато територията на днешна Република Молдова е била неразривна част от Първото българско царство. Продължава през по-голямата част от XIII в., когато това са земи на възроденото Второ българско царство. А в края на XIV в., вече след поробването на България, в оцелелите Влашко и Молдовско княжества намират убежище стотици видни български книжовници, пренесли там знания и култура. Достатъчно е да се споменат само имената на родените в българската столица Търновград Киприан, станал по-късно „патриарх Киевски, Литовски и на цяла Русия", и Григорий Цамблак – киевския митрополит, написал прочутото житие на своя учител, патриарх Евтимий Търновски.
Вече е доказано, че тези две средновековни княжества на територията на днешните Румъния и Молдова продължават българските държавни традиции. Техните владетели и високи аристократи носят старите български титли, а чак до края на XVI в. официалният език е българският. А корените им са в старите български царе и боляри, което признават самите те. Така в края на XVII в. молдовският господар Димитрий Кантемир заявява тържествено, че всички владетели на Молдова произхождали от „Йоан, брат на Асен". Става дума за цар Калоян, брата на вожда на антивизантийското въстание от 1185 г., цар Асен I. През 1868 г. това е потвърдено и от един от основоположниците на молдовското Възраждане – писателя-хуманист Георге Асаке.
На някои от тези моменти обърнах внимание и аз в разговорите с най-видните държавници на днешна Молдова. Днес ръководството на тази република има огромно желание тя да бъде приета в Европейския съюз. А в нашите срещи нееднократно бе подчертано, че се търси българската помощ това да се случи възможно най-бързо. Ето защо молдовската страна отхвърли ширещите се напоследък слухове, че българският район край Тараклия ще бъде съединен с други области и по този начин българското малцинство ще бъде асимилирано. Беше изцяло потвърдено и правото на българите в Молдова да говорят и учат на своя роден майчин език.
Това показва за пореден път една очевидна максима. Когато става дума за националните интереси, българите трябва да загърбят всички партийни или някакви други противоречия. Същото се отнася и за други болни въпроси, като, например, темата за Северна Македония. Нека се поучим от нашите съседи, гърците, които могат да правят милионни митинги на партиите си на площад „Синтагма" в Атина, но когато става дума за националните интереси, са изцяло сплотени като мощен юмрук.
