Изтъкнатият икономист проф. Ричард Вернер ще ръководи нова магистърска програма по международно банкиране и финанси във Висшето училище по застраховане и финанси в София
- Добре дошъл в България, проф. Вернер. След "Принцовете на йената" да очакваме ли нова книга "Принцовете на лева"?
- Благодаря ви за топлото посрещане. Огромна чест и удоволствие е да бъда в България. В момента съм в процес на завършване на научна книга на тема "Принцовете на паунда", изучаваща основите на модерния капитализъм, с моя колега и бивш докторант д-р Пламен Иванов. След като приключим с тази книга, може да се посветим и на изучаването на задвижващите сили в българската монетарна система след освобождаването на държавата от османско владичество с по-дълбок анализ на след-комунистическия период.
- Какви са плановете ви в България, защо сте тук?
- Ще бъда програмен ръководител на нова магистърска програма по Международно банкиране и финанси с помощта на моя колега д-р Пламен Иванов във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) в София. Програмата е много иновативна, тъй като ще бъде предоставена от международни учени, много от Обединеното кралство, но на много по-достъпни такси. В програмата ще предоставим най-новите прозрения от академични и емпирични изследвания на студенти от България и чужбина. Искаме да помогнем за превръщането на ВУЗФ в бастион на свободното икономическо мислене на Балканския полуостров и извън него и се надяваме в този процес да можем да помогнем на политиците да оптимизират потенциала за икономически растеж на вашата красива страна, разпределяйки справедливо икономическите ползи на производството и консумацията в цялото общество и по този начин да се изгради солидарно общество. За да направим това, ние искаме да обучим следващата поколение социално ориентирани банкери, които да положат основите на едно ново "златно десетилетие" на българската икономика, каквато е била видимо през промеждутъка на двете световни войни. И доколкото разбирам, отново този растеж е бил генериран по немски модел на стопанисване.
- Ако бяхте съветник на нашата централна банка, какво бихте препоръчали за ограничаване на галопиращата инфлация, като се има предвид, че сме отворена икономика и сме във валутен борд? Засега инфлацията се оказва пречка пред влизането на България в еврозоната.
- Има няколко механизма, чрез които инфлацията може да бъде овладяна. Най-подходящият инструмент, който може да бъде използван от българските централни банкери, е да ограничат създаването на кредит за потребителски цели от търговските банки.
Заедно с това,
банките трябва да
бъдат окуражавани
да отдават кредити за
покачване на производствения
капацитет в индустрията,
земеделието и енергийните сектори в контекста на „зелената трансформация" на икономиката. По същество преобразяването на състава на активите от банковата система и дистанциране на икономиката от прекаленото разчитане на чуждестранни вериги на доставки, които са повлияни негативно от „охотната" монетарна политика на ЕЦБ. Тази комбинация ще намали инфлационното напрежение върху българската икономика. Разбира се, че и фискалната политика може да окаже позитивно влияние, но при тези големи неравенства на доходите в местното общество този инструмент е вероятно да бъде неефективен за икономическото благоденствие на мнозинството.
Относно присъединяването на България към еврозоната и връзката с инфлацията, ще е по-добре държавата да се изолира от чуждоземната инфлационна политика. Това ще е вярно, ако държавата има собствена валута и в идеалния случай валутата не е прикрепена към валутен борд. От тази гледна точка силно
подканям да се обсъдят
позитивите и негативите
от отказването от
собствена валута
в полза на използването на чужда.
- У нас се водят разгорещени дебати по предимствата и недостатъците на това ключово решение за интеграцията ни в ЕС. Вашата гледна точка?
- Такива въпроси винаги имат две гледни точки - политическа и икономическа. Аз ще фокусирам отговора си върху втората, но в крайна сметка това решение ще бъде взето от политическата класа, тъй като разбирам, че няма да има демократичен референдум относно това важно решение за нацията и нейното бъдеще. Това ми напомня на ситуацията в Германия. Там по подобен маниер хората не бяха питани дали искат да се откажат от местната немска марка и да приемат чужда валута - еврото, въпреки че мнозинството - около 70% по някои изчисления, са били против. Всъщност, тези хора са били прави и проектът за евро валута е един огромен провал от икономическа гледна точка, както българско-американският икономист Павлина Чернева наскоро отбеляза в нейна статия.
От чисто икономическа гледна точка България няма причина да приема еврото, тъй като държавата има възможността да организира и поддържа собствена счетоводна система. Това е същността на парите и банките. Те са счетоводен инструмент, където плащанията с пари в брой са редки и в малки деноминации, формиращи нищожен процент от целия оборот от плащания в икономиката. В развитите икономики в периода след пандемията парите в брой съставят по-малко от 1% от всички пари в обръщение. С други думи, повече от 99% от парите са електронни, произведени от частните търговски банки като част от процеса на отдаване на кредити, както първата емпирична научна статия на тази тема доказа. Това е моята статия, озаглавена „Могат ли търговските банки да създават пари от нищото?".
България започва да
прилича на западните страни
с организацията на своите
финансови институции
и инициативи, водени от международни компании - например кампанията на VISA „България БезБрой". Според мен богата финтех система в София може да изиграе ключова роля в изграждането на собствена счетоводна система, подходяща за нуждите на потребителите и на индустрията. Бих добавил, че запазването на българския лев ще позволи на страната да е политически независима от чуждоземни политици и институции, включително и бюрократите от ЕЦБ, която оперира абсолютно независимо от каквито и да е демократично избрани институции. Целият дебат около независимостта на централната банка е подвеждащ, както научни изследвания на моя колега от университета на Оксфорд проф. Джеймс Фордър показаха преди повече от две десетилетия - решението да се направи ЕЦБ напълно независима от демократични форуми се базира на манипулирани и неправилно представени данни. Когато тези данни се коригират, то няма никаква връзка между независимостта на централната банка и инфлационните нива. Този факт не е добре известен и не е широко отразен в дискусиите, когато се засяга бъдещето на еврозоната.
Бих добавил, че представянето на независимата ЕЦБ в поддържането на икономиката и осигуряването на ниска инфлация не е чисто като момина сълза, както често се представя в медиите. Трябва да погледнем към икономическото представяне на страни като Гърция, Италия, Испания, Португалия и Ирландия. Всички тези икономики страдаха за много дълъг период, тъй като ЕЦБ и нейната монетарна политика бяха позволили създаването на огромни балони - в имотния пазар, в потребителския, а те от своя страна, водят до огромни банкови кризи и са логично последвани от рецесии с големи нива на безработица. Но даже и днес тези монетарни политики водят до балон - в частност на имотния пазар в Северна Европа, който неимоверно ще се спука заради покачването на лихвените проценти и свиването на доходите на населението като цяло поради инфлацията при потребителските стоки и енергията.
Има и редица други вътрешни фактори защо България да не влезе в еврозоната. Например страната ви има един от най-слабо развитите банкови сектори в Европа, което е предпоставка за икономически растеж, както показва моята емпирична работа. Следователно се нуждае от множество и различни видове банки, които да обслужват финансовите и кредитни нужди на различните общности - градски, селски, християнски, мюсюлмански, диаспора. Тогава въпросът е „Ще получи ли страната това обогатяване на биоразнообразието на своята финансова екосистема"? Вероятният отговор е „не", тъй като
ЕЦБ многократно е
заявявала, че ЕС е
„твърде пренатоварен с банки"
и над 5000 банки под нейно наблюдение са прекратили съществуването си. Тази антибанкова политика би попречила на устойчивия икономически растеж в България, правейки я изцяло зависима от чуждестранните лица, вземащи решения за кредитоотдаването - както на ниво търговски банки, така и на национално ниво, което е много неблагоприятна позиция от гледна точка на икономически растеж, а и финансова стабилност.
- А каква е препоръката ви към нашите бързо сменящи се в последните години правителства и политици – трябва ли да се ограничи държавното финансиране, трябва ли държавата да насърчава вноса или износа?
- Несъмнено българското правителство трябва да приеме стабилна парична и икономическа политика, която насърчава износа, вместо да отваря границите си за преки чужди инвестиции и внос, както гласи традиционната икономическа мантра, даже в сянката на изминалите местни избори. За да процъфтява износът, страната трябва да изгради подходяща институционална среда за финансиране на производството и износа. Разбирам обаче, че има системна липса на финансиране за микро-, малки и средни предприятия. Българската банка за развитие изградена по модела на германската KfW, е била създадена, за да коригира този провал на частния банков сектор и да разшири ликвидността към този основен сектор на българската икономика. Институционалният дизайн на ББР обаче е неподходящ - тя е твърде голяма, за да обслужва в частност микропредприятията дори и след намаляването на кредитния таван до 5 млн. евро от бившия министър Петков. Тези малки предприятия в по-голямата си част не представляват интерес за такива големи банки, дори ако оперират с нестопански мандат, както би трябвало да прави и ББР. Моите изследвания показват, че големите банки отпускат заеми на големи контрагенти, а малките банки отпускат заеми на малки контрагенти. Това е неизбежна икономическа закономерност и си личеше и при ББР. Основният проблем за успешното опериране на банката не са контрагентите сами по себе си, а размерът на банката, който предразполага към такова съпоставяне с големи клиенти. В Германия KfW може да изпълнява добре работата си, защото може да разчита и да си сътрудничи тясно с над 1000 малки местни обществени банки с нестопанска цел, които помагат за инжектирането на кредитите на KfW в икономиката като ефективни местни агенти и подизпълнители, вършейки местната работа. По този начин стотици хиляди малки местни фирми разцъфтяват и поддържат благоденствието на местната икономика. Това е подструктурата, която все още липсва в България, но ще се радвам да помогна за коригирането на това със създаването на този нов тип обществени банки в България.
В България, където по-голямата част от предприятията са микро - с 1-2-ма служители, или малки - с по-малко от 10, със скромен оборот и печалби, трябва да се създадат множество градски банки с малка капитализация - 5-10 милиона евро, с „надстопански мандат" подобно на германските публични спестовни или кооперативни банки.
Освен печалба, трябва
да се търси и социален елемент
в инвестирането,
за да се насърчи финансовото включване на тези предприятия в „новата зелена и кръгова икономика" при разумни лихвени проценти и ниски транзакционни разходи. Такъв подход е възприет от германското правителство в средата на 40-те години на XIX век, когато германските държави се борят със същите проблеми като съвременна България: бедност, глад и слаби институционални условия. Местните банки овластяват местното население, позволявайки му да изгради устойчив Mittelstand (разцъфтяващи от икономическа гледна точка малки, семейни предприятия - бел. ред). Германия забогатява в резултат на тази мъдра институционална политика и е в момента с голяма средна класа за разлика от поляризираните общества, които виждаме в много развиващи се страни - например САЩ, Великобритания, които се характеризират с шепа свръхбогаташи и мнозинство от бедни агенти. Създаването на редица малки, локализирани банки за развитие може да се извърши под шапката на ББР, но е необходима нова визия за нея.
- Независимо дали националната валута е лев, евро, или друга, обикновените хора продължават да се тревожат за инфлацията. Битката с нея май е обречена, тъй като лихвената политика изглежда безсилна да я овладее. От друга страна, повишаването на лихвените проценти вреди на възстановяването на икономиката в периода след COVID-19 и може да се окаже „пряк път" към рецесия. Вашето мнение?
-Неотдавнашните повишения на лихвените проценти са естествения резултат от повишаването на растежа на номиналния БВП, което централните банки в много страни, водени от Федералния резерв на САЩ, направиха чрез паричните си политики от март 2020 г. В няколко скорошни статии показвам, че лихвените проценти винаги следват икономическата активност в същата посока – това е в твърд противовес с убеждението, което централните банки са приели като своя Библия: а именно, че по-ниските лихвени проценти водят до по-висок растеж, а по-високите проценти водят до по-нисък растеж. Реалната икономическа картина показва обратното: икономическият растеж е този, който води, а лихвените проценти следват в положителна корелация между двете променливи. Така че
по-високият растеж води
до по-високи лихвени проценти,
а по-ниският растеж води до по-ниски
лихвени проценти. Следователно повишаването на лихвените проценти е просто отражение на реалността, че икономическият растеж е бил стартиран от разширеното банково кредитиране за потребителски нужди, което е причинило инфлацията. Ефикасният начин за справяне с инфлацията е да се ограничи количеството пари и кредити, циркулиращи във всеки широк икономически сектор, и особено да се ограничи кредитът за потребление. Ако централните банки гарантират, че банковият кредит се предоставя главно за продуктивни бизнес инвестиции, внедряване на нови технологии и повишаване на производителността, тогава това ще доведе до по-висок икономически растеж, създаване на работни места и просперитет – без инфлация.
- Но ние виждаме също, че централните банки продължават да печатат пари и правителствата с радост харчат тези нови пари в икономиката. Размиването на паричните и фискалните граници не води ли до повишаване на инфлацията?
- Да, инфлацията се поддържа от неразумните разходи на централните правителства по света след кръговете на количественото облекчаване (QE) от 2020 г. - концепция, която разработих и измислих в Япония в средата на 90-те години. Измислих този термин, за да привлека фокуса върху количеството на създаването на кредити, и да отклоня тамошната икономическа дискусия от цената на парите, т.е. лихвените проценти, тъй като те не са решаващия фактор върху макроикономиката на страната.
Още тогава подчертах, че новите пари, използвани за преследване на същото количество стоки и услуги, ще доведат до инфлационен натиск. Банката на Япония принуди банките да увеличат кредитите за покупки на имоти през 80-те години на миналия век, причинявайки балон на имотите и последвалата банкова криза от 90-те години, което доведе до две десетилетия на рецесия. Това беше напълно ненужно. Грешката беше повторена от Фед и много централни банки, които следваха политики, подобни на Банката на Япония от края на миналия век. С тази разлика, че създаваха кредит за потребителски стоки и услуги, което доведе до инфлацията 18 месеца по-късно, както предупредих още в началото на ковид кризата. Нека накратко обясня механиката на днешната инфлация - например 1 на всеки 4 паунда беше отпечатан от банката на Англия по време на пандемията, които след това бяха канализирани от правителството чрез вариант на универсален основен доход, така наречената схема за отпуск, до джобовете на домакинствата и малките и средни предприятия, които да харчат в работещите големи вериги за търговия. След това тези големи вериги отчетоха рекордни печалби - например най-големият магазин за строителни материали във Великобритания отчете повече от 1 милиард паунда печалби. Тази погрешна политика на количествени облекчения, известна днес като модерна парична теория, беше и е възприета от правителствата, тъй като те я виждат като евтин начин за финансиране на своите политики и за постигане на целите си. В действителност този тип количествено облекчение, подкрепено от правителството, води до увеличаване на потребителската инфлация.
- В кои икономически сектори можем да наблюдаваме „балони" днес? Трябва ли да очакваме те да се спукат скоро и какъв би бил ефектът?
- Със съжаление трябва да кажа, че в днешно време ни заобикалят икономически балони поради неразумните стратегии за количествени облекчения, възприети от централните банки по света. В частност имотният балон се задвижва от неподходящите правила за регулиране на банков капитал (Базелските капиталови изисквания), които стимулират търговските банки да подкрепят кредитирането срещу ипотеки при тегло на капиталовия риск от 35%, което е твърде ниско, за сметка на създаването на продуктивни кредити, а именно кредитирането на МСП при капиталово рисково тегло: 57% и доскоро 75%, което е твърде високо. Инфлацията на потребителските стоки се движи от паричното финансиране, използвано от западните правителства по време на пандемията. Тъй като местните вериги за доставки са твърде зависими от чуждестранни стоки, където тамошните фирми са зависими от техните договорености за банково финансиране и политиката на тамошните централни банки, то тази инфлация в България е „привнесена" от чужбина.
За да е успешна,
българската икономика
трябва да бъде преоборудвана,
за да гарантира, че България
основно внася суровини,
след това добавя стойност на вътрешния работен пазар и изнася основно готови стоки с висока добавена стойност. Тогава България ще просперира както никога досега и няма нужда да има инфлация. Всичко това трябва да бъде финансирано от нова мрежа от малки местни банки, за чието създаване ще се радвам да помогна.
- Вие проучвате слабо известна концепция, наречена „Кредитни тавани", при която инвестициите се насочват към определен икономически сектор. Не е ли този инструмент на паричната политика повече „политически", отколкото ни казва конвенционалната теория?
- Да, това е недостатъчно проучена област в сферата на паричната икономика. И все пак „кредитните тавани", или по-добре описващото моите изследвания - „насочването на банковия кредит" - е един от най-обещаващите инструменти за обяснение на макроикономическите вариации на национално ниво. Както показва книгата ми „Принцовете на йената", кредитните тавани могат да играят важна роля в бързото икономическо развитие, какъвто беше случаят в Япония, Корея, Тайван и Китай. В най-новото ми изследване с д-р Иванов предоставяме допълнителни подробности за този инструмент на паричната политика, възприет от китайската централна банка да стимулира удивителния икономически растеж в Китай за почти половин век, изваждайки повече хора на бедност- над 800 млн. души, отколкото където и да било в историята.
Погрешно е да се мисли, че насочването на средства към сектор или няколко сектора от национално значение подкопава „икономиката на свободния пазар". Всъщност е по-скоро обратното и прави процеса на вземане на решения много по-прозрачен. В днешната „парадигма на свободния пазар" висшите ръководители на частните търговски банки са тези, които предварително определят портфолиото от активи на своите банки чрез петгодишните си планове за вътрешнокапиталови разпределения, и по този начин определят структурата на националната икономика. Това изграждане на стратегия от бордовете на търговски банки често е съчетано с мантрата за максимилизиране на печалбите в полза на акционерите, тъй като то често е обвързано с компенсаторните пакети за изпълняващи директори и бордовете на директори, с малко или никакво внимание към по-широките последици за общественото благосъстояние.
С въвеждането на национална стратегия за приоритизиране на избрани икономически сектори, организирането на финансовите потоци в тези сектори по децентрализиран начин чрез кредитни тавани, с пари, преразпределени от хиляди кредитни консултанти с физическо присъствие в клоновете на местни банки, ще се позволи по-ефективно разпределение на кредити, което ще доведе до увеличаване на доходите на обществото и достатъчно средства за научноизследователска и развойна дейност. Това ще позволи на приоритизираните сектори да станат конкурентоспособни на международно ниво и след това да „завладеят" чужди пазари. Централизирани системи никога не биха могли да победят децентрализирана система за създаване на кредити, където само общите квоти за кредитен растеж във важните стратегически сектори ще се приоритизират. Това е тайната на успеха заедно с някои меркантилистки политики, както е показано в близкото минало от източноазиатските икономически тигри Япония, Китай, Корея. Принципът, че страните трябва да се издигнат нагоре по стълбата на добавената стойност и да се съсредоточат върху вноса на суровини и износа на готови стоки.
Освен това този инструмент за насочване на кредите се използва широко през "военни времена". Като се има предвид, че неимоверно се приближаваме към третата световна война, както от икономическа гледна точка, така и буквално от гледна точка на сражения, това е удобен и ефикасен инструмент, който трябва да бъде взет под внимание от политиците. Той може да подготви страната за предстоящите катаклизми или най-малкото за разрешаване на някои от неотложни проблеми - например обезлюдяване, ниски заплати, деиндустриализация, неравенства, за да се подготви нацията за предстоящите насрещни ветрове от геополитическа гледна точка.
- Не мислите ли, че се опитваме да лекуваме болестта „инфлация", като се борим с основните й симптоми, а не с причините?
- Да, абсолютно. Точно това избягват централните банкери, като играят своята игра на твърдения, че постоянно реагират на „външни" събития и сътресения, и отричат каквато и да е отговорност за своите грешни политики. Ако има политическа воля за това, инфлацията може да бъде предотвратена, банковите кризи могат да бъдат избегнати и всяка страна може да изпита висок, устойчив и справедлив икономически растеж без инфлация и без кризи. С голяма доза увереност, една мъдра кредитна политика, разработена от централната банка, съобразена с националната стратегия на правителството, надлежно приложена от сектора на частното търговско банкиране, придържайки се към принципите на стабилно кредитиране, ще доведе до стабилен растеж без инфлация.
- Как бихте обяснил този икономически феномен, който може би е изцяло български - лихвените проценти по ипотеки и потребителски заеми се покачват, но кредитите растат все още много бързо?
- Цената на кредита не е движещ фактор, но следва икономическата активност. Търсенето на пари/ кредит е безкрайно и това, което наблюдавате в България, не е уникален икономически феномен. Моята емпирична работа потвърждава това - в Япония кредитната експанзия беше най-висока, когато лихвените проценти бяха високи - около 6-7%, през 80-те години, около 10% годишно увеличение на кредитирането, но много по-ниска, когато цената на парите беше намаляла почти до 0%. Лихвите следват икономиката. Така че причинно-следствената връзка е следната - ако банковият кредит за транзакции на БВП нараства, номиналният растеж на БВП нараства. Това повишава лихвите. Следователно, ако България иска да ограничи своя имотен балон, трябва да приеме правилна парична политика и да ограничи банковия кредит за покупки на имотни активи. Естествено, това ще доведе до пукване на имотния балон и обременяване на банките с необслужвани активи. Всички те могат да бъдат изчистени при нулеви разходи за данъкоплатеца, както обяснявам в академична статия през 2014 г., но за да направи това, нацията се нуждае от собствена парична политика, независима от ЕЦБ. Затова е важно България да запази собствената си валута. През 2004 г., точно преди Швеция да проведе своя национален референдум по въпроса дали да се откаже от шведската крона и да приеме еврото, книгата ми „Принцовете на йената" беше публикувана на шведски. Отидох в Швеция, за да се срещна с политици и да им обясня икономическата реалност на отказването от кроната. Въпреки че всички медии, големият бизнес и всички политически партии подкрепят премахването на кроната и приемането на еврото, в крайна сметка обществеността гласува в полза на кроната. Можете да видите, че оттогава Швеция се представя много по-добре от страните от еврозоната.
- Накъде вървим - към стагфлация, към рецесия, към двете едновременно, или директно към икономическа и следващата я финансова криза? Или и икономиката, както и природата, имат своите механизми за самовъзстановяване?
- Несъмнено вървим към турбулентни времена не само по отношение на икономическите проблеми, но и геополитически и от демографска гледна точка, особено в Запада. За разлика от природата, в обществото няма механизми за самокоригиране, тъй като повечето обществени злини са причинени от човека. Следователно по дефиниция тези злини трябва да имат решения, създадени от човека. Например
неотложният демографски
проблем в България може да
бъде решен с програма с
бонуси за бебета,
както предложих за първи път преди около 10 години в Западна Европа и преди 25 години в Япония. Наскоро чух, че ваш бивш финансов министър е предложил да плащат по 20-30 хиляди лева на новородено бебе. Съгласен съм и ще добавя, че тази цифра може да бъде увеличена с нула накрая - 200 хил. – 300 хил. лв., и трябва да се финансира от централната банка, тъй като подобно кредитиране би било продуктивно и следователно неинфлационно, а не струва на данъкоплатеца абсолютно нищо. Всеки нов човек, роден в резултат на тази политика, ще допринесе много повече за обществото в замяна. Чиста печалба за обществото. Но за да бъде успешна тази или много други политики, България ще трябва да поиска обратно автономията на своята парична политика.
CV
Роден на 5 януари 1967 г.
Завършил LSE и Оксфорд
Политически съветник на правителства и централни банки
Университетски професор в множество университети като Саутхемптън, Уинчестър, Гьоте университет, Корвин и др.
Сътрудник на Шимомура в Банката за развитие на Япония
Главен икономист на Jardine Fleming Securities в Токио
Старши управляващ директор и портфейл мениджър в Bear Stearns Asset Management в Лондон
Консултирал много институционални инвеститори, правителства, държавни пенсионни фондове
От 2010 – 2020 г. член на Съвета в сянка на ЕЦБ
Автор на множество публикации и монографии
