За първи път десният кандидат е наистина десен, а левият наистина ляв
Основната поука от скандала с машините е, че трябва да се откажем от тях. Дори да няма нищо нередно, винаги ще има повод за скандал. Защо най-сетне не вземем акъл от Европа?
Липсата на машини според мен даже помогна на ПП/ДБ да се представи великолепно в София. Техният изгубен електорат не е имал свой кмет от 2005 година, а ето че сега е само на една крачка от триумфа. Ако това не ги убеди в ползата от мажоритарните избори, значи не разбират интереса си.
Столицата преживява исторически поврат, който повлича и цяла България.
Помислете си само - ако Васил Терзиев се бе явил на кметски избори в София през 90-те години, щеше ли да вземе дори и 1 глас от синия електорат? Абсурд! Днес обаче потомъкът на ДС помита София на умните и красивите, София на дясно-сините. Историята тръгна наопаки!
А срещу него се изправи първият автентичен левичар от БСП - Ваня Григорова. Тя пък е лицето на синдиката “Подкрепа”. Помните ли? В далечната 1990 г. неговият лидер доктор Тренчев беше главният душманин на комунистите. Той хипнотизираше сините тълпи. Да, нещата се обърнаха. Най-сетне десният е наистина десен, а левият е наистина ляв и с това най-сбърканият и най-дълъг преход в Източна Европа приключва.
Победата на Терзиев слага точката на прехода.
Чрез него умно-красивият електорат най-сетне намира себе си. Оттук нататък ровенето в миналото остава за историците и сектите. Вярно, група стари кинжали от ранното СДС наскачаха срещу Терзиев - Косьо Мишев, Евгени Михайлов, Георги Марков и други герои на жълтите павета в ония години. За тях кандидатурата е падение, извращение и слънчево затъмнение.
Реалистът би казал, че всъщност кинжалите работеха за ГЕРБ. Целта беше Вили Лилков да дръпне вот от Терзиев и така да изкара напред Хекимян. Но както се оказа, истинският противник на Хекимян на първия тур не беше Терзиев, а Ваня Григорова. Пак погрешна сметка.
Да ме простят старите кинжали, разбирам тяхната обида, но разбират ли те от какви политици има нужда дясната идея в днешното време? Тъкмо г-н Терзиев идеално отговаря на това определение. Защото какво е дясното? Това е политика в полза на властовия и икономическия елит. Г-н Терзиев произхожда тъкмо от властовия елит и е успял да влезе в икономическия, без да притежава концесия за боклука. Така че той е десен отвсякъде.
Който не е съгласен, да провери в уикито кое е ляво и кое е дясно. Защото през целия преход на тази тема се пишеше главно поезия. Известният публицист с кодово име Сула също е потресен от избора на ПП/ДБ и описва представите си така:
“Да си десен, означава преди всичко да си свободен. А свободата изисква смелост. Означава да разпознаваш лъжепророците, които се представят за носители на твоето кредо, а това изисква интелигентност. Да си десен, означава да си личност, а не член на колектива.
Означава да не си бурмичка в голямата машина, а самата голяма машина в нейната цялост. Да си десен, означава да си пристрастeн към истината. Да си десен, означава да разпознаваш доброто, а не да си го измисляш според моментните си нужди. Да си десен, означава най-сетне, когато му дойде времето, да застанеш отдясно на Бог.”
Звучи прекрасно! Но тези качества биха отивали и на ляв политик. А на центрист пасват идеално. Хитлер също би ги одобрил, както и Николета Лозанова.
Проблемът е, че тези качества не помагат в политиката, а по-скоро пречат.
Дясното и лявото не са морални категории. И изобщо политиката не е конкурс по красота, тази заблуда умира още през ХV век, когато Николо Макиавели публикува своя труд “Владетелят”.
Неочакваният успех на Ваня Григорова си беше напълно очакван от тези, които следят изявите ѝ. Те са автентично леви - в свеж контраст с делата на БСП в годините на прехода. Не, те не са нито “радикално леви”, нито “крайнолеви”, нито “популистки”, каквото и да значи това. Всичко, което Ваня предлага, е стандартна практика за социалдемократите в Западна Европа.
Само в ултрадясна България това изненадва този и онзи. Видният политолог Огнян Минчев си обяснява нейния успех с многото рекламни табла и парите зад тях: “Абе много бързо тръгна нагоре Ваня Григорова. Не, никак не я подценявам! …Но Ваня Григорова събира вече ... 22,2 на сто! Откъде? Сигурно защото прави много активна кампания - билбордовете ѝ в града са видимо повече от тези на другите кандидати. Ама те струват пари, тези билбордове... Дали БСП се е опаричила, дали КТ “Подкрепа”...? Между другото - питали ли сте Румен Радев кого подкрепя в София?”.
Аз не съм броил кой колко табла има, но много добре знам, че в страната има огромна нужда от тъкмо такъв политик. В България леви партии няма, всички са десни, а новите “проекти” се опитват да станат още по-десни. А ние сме най-бедната страна в ЕС и с най-голямото неравенство в доходите. Така че, ако на тези избори Ваня взема 2 пъти повече гласове от листата на БСП в София, значи социалистите най-сетне са налучкали правилната формула.
Разсъждавайки за възможния пробив на Григорова във втория тур, професор Минчев възкликва: “На балотаж синя София ще трябва да избира между кандидата с богато прогресивно семейно минало и кандидатката със светло и още по-прогресивно настояще и бъдеще... Най-после и Жан Виденов да се усмихне - София вече не е “синьо гето”! Но пък доколкото аз си спомням, при Виденов БСП издигна за кмет банкера Веселин Йосифов – пълния антипод на Григорова! И изобщо този мит за левичарството на Виденов си е чист мит.
Най-естественото нещо е един ляв политик да дойде от профсъюзите - именно така възникват левите партии в Западна Европа. Лявото е егалитарно, то се бори да намали неравенството.
По това ще го познаете, а не по масовата приватизация и ремедетата. Много говорещи и пишещи глави решиха, че като изкарат Григорова циганка, това ще потопи гемиите. Но всъщност те пратиха попътен вятър. Откъде се раждат левите идеи? От защитниците на бедните и угнетените. Вижте кой работи по строежите, кой събира боклука, кой върши най-черната работа из цяла Европа.
Но докато пиша тези редове, битката за второто място в София още не е решена – може да победи г-н Хекимян. В такъв случай преходът няма да приключи още тази седмица, а другата.
