Успех на промоутърите, като си представя как им звънят за безплатни покани
По повод на еуфорията около билетите за Ед Шийрън се сетих за една комична история отпреди много години.
Лежим си безгрижно на един плаж със Светлана Спасова и ми звъни непознат номер. Вдигам.
Той: Търся Камен Спасов.
Аз: На телефона. С кого говоря?
Той: Нали ти водиш певици-мевици в България?
Аз: Да. Това правя.
Той: За “Златния кестен” се обаждам.
Аз: Какво за “Златния кестен”?
Той: Ми искаме да поканим едно момче да изпее няколко песни. Едно рижаво такова. Танцува с една балерина. ЕД ШИМЪРЪН или нещо такова. Че жените в общината много му харесват тая песничка.
Аз: За Ед ШИЙРЪН ли става дума?
Той: Да бе, същия. Да дойде да изпее няколко песни на площада в Петрич. Ще му платим пътните, пък и много хора ще го видят.
Аз (след 10 секунди, стоейки в ступор, едва изричам): Ами той има 3 концерта на “Уембли” с по 70-80 хиляди билета разпродадени. Как точно да дойде в Петрич?
Той: Ама ние не искаме цял концерт. Само 2-3 песни. С китарката. Много ще му се зарадват младите.
Аз: Ще ви звънна по-късно. Само да се чуя с него.
Той: Прати му много поздрави от Петрич. А ако той не може, виж онази АДЕЛЕТО дали е свободна. И тя хубаво пее.
Така и не се чухме отново.
И редовно ми се обаждат хора с такива безумни желания, които си мислят, че Бионсе и Шакира стоят на някое летище и чакат да им звънне някой като мен, за да вземат първия самолет за България. Ами не е точно така. И няма и да стане.
Успех на промоутърите на Ед Шийрън. Не искам да съм на тяхно място нито сега, нито като наближи концертът, като си представя как им звънят от всякакви места за безплатни покани.
(От фейсбук)
