Защо никой не обясни на човешки език какво е това? Да не би политиците да искат да ни объркат преди местния вот?
Пред големи главоблъсканици е изправен избирателят в настоящата кампания. Ако интересът му към кметската надпревара е мижав, причините за това са очевидни.
Не стига, че партиите скриха социологическите проучвания
за обществените нагласи и се налага да се ориентираме по интуиция кои са популярните народни любимци; не стига, че настана пълна каша с чичовците, дядовците, бабите и семейното положение на кандидатите; не стига, че Румен Радев е насрочил вота точно по време на есенната ваканция на учениците, когато стотици хиляди български семейства, верни на стародавната традиция, ще отпрашат за пет дни далеч от настоящите си адреси, а на всичкото отгоре ни набутаха и “дерогация”!
От какъв зор преди гласуването за местна власт се въвеждат непознати, строго специфични термини в публичното пространство? Защо никой не понечва дори да обясни на човешки език какво, по дяволите, е това?
Може би правим впечатление на нация, съставена от юристи с магистратури по гражданско и църковно право. Или пък политиците ни прилагат стария номер с “метранпажа”, за да внесат някаква веселост в досадно вялата предизборна обстановка.
Помните легендарната улична анкета на студентската програма “Ку-ку” с въпроса: “Правите ли метранпаж?” Минувачите
съзираха сексуален подтекст,
изчервяваха се, мънкаха смутено. Някои категорично отричаха, че правят подобни неща, други потвърждаваха и даже се хвалеха, че не пропускат, кикотеха се в шепички или побягваха.
Всъщност “метранпаж” е старата дума за “страньор” – човекът, който подрежда текстовете на вестникарските страници в колони и карета.
В началото на 90-те кукувците просто се шегуваха, но сега първите мъже в държавата повтарят с напълно сериозни изражения ден след ден “дерогация”, та “дерогация”. Като пришълци от планетата Татуин.
Пълен абсурд е граждани с хуманитарно или техническо образование, домакини, среднисти, артисти, багеристи, шлосери, дори доктори или архитекти да се ориентират в значението на термина по това, което им говорят от телевизора. А камо ли пък да съставят адекватно изречение с него. Ако вземе да се падне на матурите, децата изгарят със сигурност!
Ето как звучи главоблъсканицата в официалните изказвания.
Асен Василев: Без дерогация за руския петрол България няма да подкрепи санкциите.
Може би, мисли си средностатистическият българин, докато си пие ракията и се чуди колко ще е топла зимата и туршията ще става ли за ядене, е някакво
химическо съединение, което се прибавя към руския петрол
и той става кувейтски.
Бойко Борисов: Няма да вкарваме дерогация, докато не стане ясно дали “Лукойл” ще си плати данъците.
Този път звучи повече като нещо грамадно и опасно, направо тиранозавърско, щом се очаква “Лукойл” да си изкара акъла и да налее половин милиард в клетата ни хазна.
Делян Добрев: С две думи - от тази дерогация спечели само Путин на гърба на бедния български шофьор.
Аха, ясно! Поредната русофилска провокация за съсипването на храбрия ни народ, породена от вековна злоба и завист, защото Кирил и Методий са създали българската, а не руската азбука. Или отмъщение заради поругаването на Паметника на Съветската армия.
Следващият цитат окончателно внася хаос в съзнанията, преобръща целия ни свят, потъпквайки жалките остатъци обща култура: Според юристите на президентството дерогацията на Асен Василев важи и за член 5 к, който се отнася до заварените договори за обществени поръчки или за концесии.
Преди няколко години попаднах на бъбрив автомонтьор. Изпъчи се насреща ми пред отворения преден капак с гаечен ключ в ръка, взе да подсмърча и бършейки нос с мазния си ръкав, да сочи разни неща и да обяснява кое не е така, както трябва да бъде.
На мен! Дето няма случай да не се замисля дълбоко на бензиностанцията от коя страна ми беше резервоарът. И никога не съм сигурна кога ми е сменено маслото.
Яко се вбесих от тая агресивна демонстрация на професионална мощ,
не му се дадох. Попитах го знае ли какво е “мутация” на печатните издания и му предложих да познае колко пъти приблизително може да се приложи при отпечатването на един тираж.
Реакцията на онзи самозабравил се агресор най-кратко се описва като вцепеняване, зяпване и опулване.
Заявих, че съм завършила история и за двама ни би било най-добре да не се замеряме с терминология, за да не стигаме до походите на Александър Велики в Месопотамия.
Казах: “Нека всеки да си гледа работата, без да тормози околните”, но кой знае защо не срещнах разбиране. Тегли ми една майна и си намерих идеалния монтьор - вглъбен и неразговорлив, пълен темерут.
И за изборите важи същата тактика, страшна дерогация ни чака!
