Свръхупотребата е по-висока в по-бедните страни, а това е вредно за общественото здраве
Лекарствата за диабет и антибиотиците за системна употреба вече се изписват само с електронна рецепта. Новите правила влязоха в сила от 16 октомври 2023 г. Дали този опит за електронизиране на услуги в здравеопазването ще бъде успешен?
Задължителното електронно изписване на антибиотиците и за лекарства за диабет се посреща със смесени реакции от страна на пациентите, лекарите и фармацевтите. Основните критики са насочени към липсата на електронни подписи при част от лекарите, неяснотата относно възможностите за замяна на лекарства и липсата на част от лекарствата в аптечната мрежа. На този етап Министерството на здравеопазването не изглежда да е склонно да отстъпва от дигитализацията на изписването на тези лекарства.
Каква е причината изписването на именно тези две категории лекарствени продукти да бъде подложено на по-строги ограничения?
Лекарствата за диабет през последните месеци все по-често се употребяват от лица без това заболяване поради страничния им ефект за намаляване на теглото, а това ограничава количествата и достъпа до лекарствата на хора с диабет, които се нуждаят от тях. Що се отнася до антибиотиците обаче, проблемът у нас (а и по света) е по-мащабен и с доста по-съществено влияние върху общественото здраве, а именно в случаи на значителни “външни ефекти” (externalities) се счита, че намесата на държавата може да бъде оправдана.
В световен план употребата на антибиотици се е повишила с над 36% за последното десетилетие по оценки на различни международни организации.
И докато в страните с високи доходи потреблението се запазва на сравнително стабилни нива, то в страните с ниски и средни доходи
то нараства главоломно с над 76%
В ЕС съществуват големи различия в употребата на антибиотици, като страните от северната част на континента традиционно отбелязват значително по-ниски нива на потребление в сравнение с южно- и централно европейските държави.
България е на едно от водещите места по този показател, изпреварвана от Кипър, Гърция и Румъния. У нас се потребяват 2,5 пъти по-големи количества антибиотици в сравнение с Нидерландия и Швеция, докато заболеваемостта от бактериални инфекции у нас не се различава с такива мащаби. (Виж графиката).
Основният проблем с прекомерната употреба на антибиотици е свързан с разпространението на бактерии, резистентни към широко използвани антибиотици. Това представлява сериозна заплаха за здравето на хората и възможностите за лекуване в бъдещето на редица опасни инфекции. Връзката между употребата на антибиотици и
формирането на резистентност
е широко изследвана и документирана. Пандемията от ковид-19 допълнително влошава този проблем поради широкото и необосновано изписване на антибиотици на пациенти с тази вирусна инфекция – не само у нас, но и по света.
Проблемът в България се влошава и от допълнителни фактори:
- силно улеснен достъп до антибиотици чрез аптечната мрежа, за които често дори липсва лекарско предписание;
- честото изписване на антибиотик от страна на лекарите без специфични изследвания за наличие на бактериална инфекция или дори с цел застраховка –
“за всеки случай”;
- липсата на ефективен контрол върху аптеките при продажба на антибиотични препарати;
- заплащането на голяма част от лекарствата за домашно лечение от джоба на пациента.
Всичко това създава у пациентите усещането за задължителност на употребата на антибиотици дори и при леки неразположения. От тази гледна точка засилените изисквания при изписване и продажба на антибиотици единствено чрез електронни рецепти са задължителни в борбата с антибиотичната резистентност, но едва ли ще са достатъчни.
Нужен е и по-сериозен и ефективен контрол при продажбите, и повишаване на информираността на пациенти и лекари за вредите от свръхупотребата на антибиотици, и подобряване на електронните системи за обслужване на пациента, така че да не се затруднява достъпът до лекарства, когато те са необходими.
