- Проф. Маринов, какво представлява стратегическата програма за развитие на МУ-Пловдив?
- Медицинският университет в Пловдив е сред водещите изследователски университети в страната, който разработи и вече изпълнява своята Програмата за стратегически научни изследвания и иновации за развитие (ПСНИИР), част от Плана за възстановяване и устойчивост. Привлечените средства са в размер на 28 млн. лв. за срок от 42 месеца. Програмата е в унисон с традициите, които университетът има в управление на национални, европейски и международни програми, насочени към иновации.
Програмата ни се отличава с нов подход в използването на знанията и опита на изследователите в развитие на иновативно - приложни проекти с цел тяхната реализация в индустрията, в активен диалог и сътрудничество с институциите и всички заинтересовани лица за създаване на работеща българска иновационна Мед-Тех Еко система. Такава екосистема може да финансира иноваторите от академичните ни среди, да привлича бизнеса да развива иновационната си дейност с партньорството на МУ-Пловдив.
- Как се стигна до създаването на една толкова разнообразна по обхвата си програма?
- В резултат на мащабна подготовка от страна на изследователите от водещите научни направления в МУ-Пловдив беше изготвена концепция за развитие на най-перспективните области, особено тези с възможност за комерсиализация на научните резултати. Целта на програмата е създаване на нов модел на развитие на научно изследователската дейност, финансирайки създаването и реализирането на иновационни научни изследвания за развитие в области, традиционно силни за МУ- Пловдив. Бяха привлечени водещи изследователи от страната и чужбина за създаване на нови подходи за идентифициране, разработване и развитие на авангардни методи, технологии и обучение за развитие на млади изследователи от университета и извън него.
- Какви са приоритетите на стратегическата програма за развитие на МУ-Пловдив?
- Да стимулираме научни проекти, които могат да променят „правилата на играта“, през целия жизнен цикъл от научни изследвания на ранен етап до доказване на концепция, трансфер на технологии и финансиране и мащабиране на стартиращи фирми (Startups), произлезли от иновация създадена в МУ – Пловдив. От изключителна важност е създаване на дългосрочни отношения с международни партньори за възприемане на иновацията като част от предприемаческия подход в образованието, научно – приложните изследвания и диалог с бизнеса в процеса на създаване на отворени иновации.
- Предвиждате ли привличане на младото поколение изследователи или ще заложите на участието на утвърдени учени?
- В тази програма ще бъдат привлечени млади изследователи, с цел стимулиране на тяхното кариерно развитие в стратегически научно-приложни области с потенциал за внедряване на иновациите в индустрията. Продължават и традициите в международно сътрудничество с утвърдени в областта на разработването на иновации водещи университети, като се създават мрежи за обмен на знания и практики в стратегическите за университета области. Като част от програмата с цел ангажиране, на изследователите и стимулиране на процеса по идентифициране на иновационния потенциал на МУ-Пловдив на националния и глобалния пазар беше създаден научен съвет по иновации, който да насърчи сътрудничеството между академичните институции и индустрията.
- Как смятате да осъществите защитата на интелектуалната собственост, която евентуално ще произлезе от научните ви резултати?
- За първи път в МУ-Пловдив се създава Офис за трансфер на технологии и знания (ОТТЗ), който има за цел да улесни процеса на обработване на всички заявки за регистрация на обекти на интелектуална собственост, патенти и полезни модели. По този начин се създават предпоставки за формиране на устойчиви партньорства с индустрията и реализиране на приходи за МУ-Пловдив от комерсиализиране на научни резултати получени от работата по приоритетните за университета направления.
– Очаквате ли някакви по-сериозни патенти, които да „увенчаят“ работата по приоритетните научни направления?
- Сред по-интересните очаквани патентни заявки са тези в областта на многопараметричната поточна цитометрия за наблюдение на имунологичния дисбаланс и дисрегулация, течни биопсии за молекулярно типизиране на тумори, „интелигентна“ реагираща на стимули система за доставяне на лекарства за таргетна терапия и др.
