Германия е №1 външнотърговски партньор на България от години, като стокообменът нараства устойчиво за последните 10 г. с рекордни стойности, достигащи 12 млрд. евро през 2022 г.
- Г-н Йонков, имате богат опит с работата в Германия, обръщат ли се все повече българските фирми за помощ към вас?
- Определено да, положителното са не само инициативността и желанието на родните предприемачи, но и успеваемостта на българските компании при предлагането и налагането на техните висококачествени и иновативни продукти на силно конкурентния германски пазар. Тези български успехи са в различни сфери - изкуствения интелект, информационните технологии и дигитализацията. Успех имат българското вино и биохрани.
- Вече 9 години “24 часа” организира конкурса “Големите малки”. На него отличаваме иновативни компании от малкия и средния бизнес. Какво е нужно на такива фирми, за да бъдат успешни и зад граница, и как държавата може да им помогне?
- Първо адмирации на “24 часа” за прекрасната инициатива, която отличава иновациите на малките и средните предприятия. Именно иновативните решения са онова, което би могло да ни открои. Постигането на успех във висококонкурентна среда зависи от ключови фактори - например какво отличава съответния продукт или услуга, доколко е разпознаваем, дали има готовност да се популяризира на местния пазар, дали цената му е по-добра от тези на конкуренцията.
Сред най-важните фактори е личният контакт с потенциални партньори, които вземат решения за внос. Сред нашите преки и ежедневни задачи е създаването на ефективни контакти в помощ на бизнеса, които да дават работещи решения при навлизането на чужди пазари. Българският бизнес може да разчита на нашата експертиза за спецификата и стъпките за налагане на всеки чуждестранен пазар.
- Какви всъщност са тези стъпки, които трябва да извърви една компания, за да пробие на немския пазар?
- Старателната подготовка, системните усилия и ефективните контакти са основни предпоставки. Подготовката включва конкурентен анализ на собствения продукт или услуга. Успехът отнема време, важни са натрупването на опит от специализирани изложения, форуми и изграждането на ефективни контакти. Търговските аташета споделяме и нашите контакти и търсим целево такива в различните области, създваме и нови възможности.
Например на 9 ноември в Мюнхен предстои ден Бавария-България в областта на IT и дигитализацията. Срещата ще бъде открита от министъра на икономиката Богдан Богданов. Целта ни е да представим България като дестинация за иновации, дигитализация и софтуерен инженеринг.
Организираме дискусионен форум с баварски компании в сектора, вече инвестирали в България, за споделяне на успешните им истории пред техните колеги. Българските участници ще срещнат потенциални партньори, така се създава възможност за нови сътрудничества. Местата са вече запълнени с над 60 участника и от двете страни.
- Кое е ключовото в привличането на инвестиции?
- Привличането на инвестиции зависи от конкретния момент и конюнктура, в която се намира компанията, дали има необходимост от повишаване на производствените си капацитети, дали е приела инвестиционна програма за разкриване на своя нова чуждестранна локация, или това се планира на по-късен етап.
Това е свързано с клиентите и техните поръчки, с търсенето на продуктите от тази компания, с пазарните условия и прогнози. Но е категорично важно, когато дойде времето за активиране на инвестиция, компанията да знае за България като инвестиционна дестинация. Ключово е да присъстваме в списъка от страни, които ще бъдат изследвани. Това изисква разпознаваемост, постоянни усилия по позициониране на България в съзнанието на отговорните инвестиционни и производствени отдели на компаниите. Изисква достъпност на инвеститора до информация, но и на адекватна подкрепа от наша страна.
- Политическата нестабилност в последните години повлия ли?
- Политическата нестабилност има своя отпечатък, тъй като инвеститорите очакват предвидимост и дългосрочно спазване на поетите ангажименти. Предпочитат политическа стабилност, спокойствие и ясен хоризонт. На фона на толкова много кризи в Европа днес - здравна, енергийна и ресурсна, с веригите на доставки, инвеститорите търсят нови локации, които да предлагат алтернативни решения и точно тук е нашият шанс.
- Какви са наблюденията ви - има ли български инвестиции в Германия и в каква област?
- Германия традиционно е сред най-важните инвеститори в страната ни в производствата на автомобилни компоненти - електроника, електротехника, машиностроене и в IT сектора. Но и имаме успешно функциониращи български компании във Федералната република.
Последната инвестиция, за която се радвам, че съдействах, е дело на български екип, развил иновативен модел за предлагане на автомобили под наем. Това е изцяло нова дигитална услуга, която елиминира физическата среща между клиент и агенция за отдаване на коли под наем. Компанията вече оперира на летищата в Меминген и Мюнхен.
Български компании в сферите на информационните технологии и дигитализацията, както и на подбора на персонал, оперират чрез свои офиси в Мюнхен, Дюселдорф и други точки в Германия.
От дълги години успешно оперират и компании в сферата на строителните услуги. Много сънародници са разкрили свои фирми в областта на дигитализацията и онлайн маркетинга.
- С какви продукти най-вече може да се пробие на немския пазар?
- Сред традиционните български продукти с най-голям потенциал бих откроил биохрани, биокозметика, виното ни. Условията за успех включват необходимите международни сертификати за производствени стандарти, количествени капацитети, готовност за маркетингови разходи, идентифициране на заинтересованите вносители.
Български компании произвеждат вече успешно продукти под чужд етикет, което улеснява навлизането им на германския пазар и е приветствано от техните германски партньори.
Успешна е и историята на българска компания, чиито продуктови брандове са от години в магазинната мрежа в цяла Германия, тя произвежда биодесерти и за популярни германски брандове. Компанията не е единствената, която успява с този тип дейност. Българските иноватори биха могли да предлагат интересни за германския пазар решения - производител на продукти в сферата на умния дом е добър пример за това.
- Значи успяваме да привличаме немския инвеститорски интерес.
- Статистиката показва, че германските инвестиции в България нарастват устойчиво в периода 2012 - 2023 г., като този ръст бележи формирането на реален автомобилен клъстер.
През годините успяхме не само да привлечем нови германски инвестиции като LEONI, Otto bock, Flixbus, но бяха постигнати и много разширения на редица инвестиции като тези на “Аурубис”, “Луфтханза техник”, “Вите аутомотив”, “Катек електроник”, “Бош” и др. България е позиционирана като надежден, сигурен и предпочитан партньор на германския бизнес.
Интересът е налице и това се доказва от проектите, по които работим.
През последните 2 г. спечелихме нови, свързани с Германия, инвестиции на нидерландската компания Nedschroef в Стара Загора. Тя ще доставя детайли за германската аутомотив индустрия, както и на австрийската Gebauer and Griller в Русе за компоненти за електромобили на най-известния баварски автомобилен концерн.
- Можете ли да дадете актуален пример за конкретен интерес към инвестиции у нас?
- Актуалните примери са три производствени инвестиционни проекта в аутомотив индустрията, по които работим, надявам се да се финализират през 2024 г. Едната компания е производител на високотехнологични електронни компоненти, а другата на компоненти за двигатели. Компаниите проучват готови производствени халета у нас. Третата е инвеститор, предпочел страната ни още преди 10 години, в момента работим по разширяване на инвестицията. При реализирането на тези проекти ще се разкрият над 1000 нови работни места.
- А какъв е профилът на немските инвеститори с интерес към България? Какво ги привлича и какво ги отблъсква?
- Традиционният сектор на германските инвеститори у нас е аутомотив индустрията. Производството на детайли и компоненти, информационни и комуникационни технологии, включващи IT, дигитализации и иновации, електромашиностроене. Важна характеристика за тези инвеститори са дългосрочните им намерения, надхвърлящи период от 20-30 години.
България е привлекателна с макроикономическата си рамка, с членството в ЕС и НАТО, с данъчната система и по-ниски общи разходи на бизнеса, с липсата на валутен риск, с поетия курс към еврозоната, логистичната близост до Германия, с ежедневните полети до там, с малката времева разлика от един час, но най-вече с квалифицираните си кадри.
Компаниите обикновено се насочват към по-големи и по-добре развити български градове, предлагащи традиции в производствата и доставките. Привлекателността на всеки регион бих степенувал така: наличие на квалифицирана работна ръка, на учебни заведения, технически училища и университети, на модерна производствена и пътна инфраструктура, ниво на модернизация на съответния град и логистични предимства. България е основен производител на електроенергия с достъпни цени и предлага сигурност за бизнеса. Предлагаме партньорство, включващо участие във взаимноизгодни двустранни проекти. Притесненията днес са свързани с количеството на работната ръка, както и с развитието на логистичната мрежа, която е важна за бързината и сигурността на доставките.
- А как се развива стокообменът ни?
- Германия е №1 външнотърговски партньор на България от години, като стокообменът нараства устойчиво през последните 10 г., за да достигне рекордните 12 млрд. евро през 2022 г. При това с положително търговско салдо за България.
- Какви са очакванията ви, ще се запази ли интересът на инвеститорите?
- Вярвам, че моментните предизвикателства пред германската икономика, свързани с повишените разходи за електроенергия, и трудностите по намирането на работна ръка биха създали шанс България да бъде предпочитан партньор за nearshoring дейности. Очакванията са свързани с повишен инвестиционен интерес в индустриалния сектор. От друга страна, IT секторът в България набира популярност сред германските компании. Залагам на нови проекти и в тази област.
От изключителна важност е и сферата на иновациите, и в частност на изкуствения интелект, където България би могла да се позиционира в Германия с лидерска позиция в Източна Европа. В тази връзка стартират и активни преговори с най-големите иновационни центрове за приложен изкуствен интелект и иновации, разположени в Южна Германия.
