Публикуваме отново най-четените коментари през изминаващата седмица. Този е номер 1 с над 61 368 прочитания.
Предстои поколенческа революция – сблъсък между институциите и поколението, родено след 1990 г.
Само човек с 5000 лв. заплата може да обяснява на друг с 800 лв. заплата колко е беден и ощетен от държавата.
Реалността е следната - у нас няма пропорционална система на облагане. У нас данъчно-осигурителната система има регресивен характер, тъй като, колкото повече пари получаваш, толкова повече това, което плащаш, намалява като процент. Това е така, защото има таван на осигуровките. В момента този таван е 3400 лв. Над тази сума всичко се облага само с 10% данък върху доходите, но не се начисляват никакви осигуровки – здравни и социални.
Пример. Ако получавате 1000 лв. заплата, вашата данъчно-осигурителна тежест е общо 24%
(10% данък върху доходите и 14% здравни и социални осигуровки). Но ако получавате 5000 лв. заплата, то вашата данъчно-осигурителна тежест до 3400 лв. е 24%, но за останалите 1600 лв. е само 10%. Следователно едва 68% от вашия доход се облага по същия начин, както се облагат доходите на всички останали, които работят на минимални и средни заплати.
За останалите 32% вие не плащате осигуровки и реализирате икономия и предимство спрямо хората, които плащат върху 100% от работната си заплата.
1. Проблемът се корени в това доколко обществото ни е солидарно. Дебатът за нарастването на максималния осигурителен доход винаги се е изкривявал от гледна точка на това, че някой
иска да натовари най-учените и най-производителните хора
в тази държава с допълнителни данъци. Това не е така. Тук идеята е просто тези хора да плащат толкова данъци и осигуровки като процент, колкото плащат всички останали. Защото, ако се замислите, най-солидарни към публичните блага са хората с ниски и средни доходи, а не тези с високите доходи над 3400 лв. Колкото повече заплатата расте над този максимален осигурителен доход, толкова повече удръжките клонят към 10%.
Това означава, че лицата с високи доходи не са ангажирани както останалите с контрола върху изпълнението на функциите на държавата. Не става въпрос за това да се товарят трудолюбивите и умните, а и те да бъдат поне толкова солидарни към обществото, колкото другите.
2. Има разлика между данък и осигуровка. Едното отива в държавния бюджет и служи за предоставяне на публични услуги, а другото отива в НОИ и генерира права.
Осигуровките не са данъци, а права!
Право за по-висока пенсия, тъй като нейният размер зависи от това какво си внасял през годините, докато си работил. Право за по-високо майчинство, тъй като то се определя на базата на 90% от средноосигурителния доход за предходните 24 месеца. Права за по-високо обезщетение за безработица, тъй като то се определя отново от това, което си внасял, а не от това, което си получил “в плик” или от това, за което не си платил осигуровка заради настоящия таван. Права за по-високо обезщетение при трудова злополука и болничен. И така нататък.
Следователно всеки би трябвало да има икономически интерес от това да се осигурява на реалните си доходи и след това да генерира повече права.
Незнайно защо това у нас се разглежда само като разход за работодателя и като тежест за самия работник. Всъщност повишаването на максималния осигурителен доход подобрява възможностите на държавата да “отговаря” на нуждите на правата на работещите – т.е. ефектът е повишаване на капацитета на държавата в нейната роля на социална държава съгласно конституцията.
3. Склонността към потребление сред хората с по-високи доходи е намаляваща спрямо тези с ниски, което води до негативния ефект на отложеното потребление.
Повишаването на максимално осигурителния доход е инструмент тези средства да станат част от паричния поток на страната, което ще е допълнителен инструмент за стимулиране на икономиката и вътрешното търсене, особено на фона на ниските реални растежи в рамките на ЕС през последните години.
В голямата си част тези пари са статични, тъй като няма как да ме убедите, че
ако получавате 5000 лв. на месец, няма да заделите настрана поне 500 лв.
под формата на спестявания. Следователно, реалната покупателна способност на хората с високи доходи няма да бъде намалена, тя ще си остане същата, тъй като тя е функция от пределната им склонност към потребление, която над определен размер просто клони към 0.
За съжаление, хората със средни и минимални доходи потребяват 100% от своята заплата и няма как да пестят, което отново поставя въпроса за солидарността и регресията в данъчно-осигурителната тежест.
4. Това ще доведе до допълнителни приходи в бюджета на НОИ, където дефицитът е огромен. Ако искаме да заздравим пенсионноосигурителната система в дългосрочен период, всеки трябва да бъде еднакво солидарен в процентно изражение. Независимо от дохода си.
Така например според данни на НОИ броят на лицата, които получават над максимално осигурителния доход от 3400 лв., е около 270 000 - 290 000 души. Ако увеличим максималния осигурителен доход от 3400 лв. на 4500 лв. в бюджет 2024, то допълнителният приход в НОИ на годишна база би бил в размер на около 600 млн. лв. Ако пък го вдигнем до 5000 лв., то тогава говорим за минимум 800 млн. лв. допълнителни приходи ежегодно. Ако го повишим на 5500 лв., тогава
в НОИ ще постъпят над 1,1 млрд. лв. повече приходи,
като в същото време ще “счупим” регресията и всички работещи ще бъдат поставени наистина в “пропорционален” смисъл на облагане. Всъщност числото 5500 лв. не е лошо число. Това е точно 2,7 пъти размера на средната работна заплата към края на 2023 г. и около 2,5 пъти очакваната СРЗ през 2024 г. Струва ми се нелош бенчмарк, който да следваме и занапред като автоматизъм.
Разбира се, основен е въпросът със солидарността. Сметките са по-скоро техническата страна на нещата. Аз съм на 32 г. Моето поколение е едно от първите, родени след прехода. Това поколение вече е на достатъчно зряла възраст за много неща. През следващите няколко години предстои поколенческа революция. Задава се сблъсък между институциите и младите хора, родени след 1990 г. Аз и връстниците ми живяхме в преход с много проблеми. Въпреки това оставам оптимист, защото това бунтарство не е самоцелно и безплодно, а позиция на социален конструктивизъм, която може да излекува обществото и да го направи една идея по-солидарно.
Защото в крайна сметка, колкото и пари да получаваме,
всички сме синове на работници и овчари
Родословното ни дърво е такова. Не трябва да го отричаме, а да се гордеем с този факт. Това, че днес сте министър или IT специалист и получавате 5000 или 10 000 лв. заплата, не променя нищо. Затова, когато вземате решение дали да се вдига максималният осигурителен доход и с колко, знайте, че го правите за вашите родители, заради вас самите и заради вашите деца
