Кой точно е изстрелял бомбата, убила 500 души в болницата в Газа онзиден, престава да има каквото и да било значение за публиката, която вече е взела едната или другата страна в конфликта
Защото Газа ще бъде напусната, и Аскалон ще опустее, Азот ще бъде изгонен посред ден, и Екрон ще се изкорени... (2:4)
Аз изтребих народи - разрушени са твърдините им, пусти направих улиците им, тъй че никой не ходи по тях, разорени са градовете им: няма нито един човек, няма жители...(3:6)
Из “Книга на пророк Софония”
Не е задължително да четем старозаветните пророци, за да осмислим библейския размах, с който днешните израелци и палестинци могат да се избиват помежду си. Но определено би допринесло за дълбочината на разбирането. С годините този стар конфликт се е заплел толкова драматично, че мнозина губят желание да вникнат в безбройните детайли и го забравят, докато поредното ужасяващо кръвопролитие, свързано с него, не напомни за съществуването му.
Други пък се опитват да го сведат до някаква проста сценография с цел поне частично да се изясни за какво иде реч в тази омагьосана спирала на омразата и противопоставянето. Признавам, аз самият също съм прибягвал често до елементаризиране, използвайки
въздействащия инструментариум на библейската притча
Но има и други подходи, например комиксов вариант. Един от известните изследователи на региона Жорж Корм ни предлага да си представим Близкия изток като Дивия запад, в който израелците са каубоите, а палестинците са индианците.
В книгата си “Разпадането на Близкия изток” той обяснява как в резултат от нанесените от нацизма травми, еврейското съществуване и съответно учредяването на Държавата Израел предизвикват възхищението на западните тълпи.
За около 20-ина години израелците се ползват с ореола на същински близкоизточен Зоро
Те обаче губят окончателно тази романтична аура след Шестдневната война през 1967 г., когато превземат Синай, поемат контрола над Ивицата Газа, окупират Голанските възвишения, Западния бряг и Източен Йерусалим. Израел утроява териториите си, увеличава международния си престиж и тежест, но всичко това води до прекалена самоувереност, която ще им изиграе лош номер във войната от Йом Кипур (1973). Прекалената самоувереност може да бъде дискутирана и сега, когато анализираме причините за бруталния пробив в израелската сигурност, направен от Хамас преди две седмици, пак на Йом Кипур, точно 50 години по-късно.
Но да се върнем на обяснението с комикса на Жорж Корм. След Шестдневната война палестинците се оказват в ролята на “бедните индианци” на Арабския свят, избивани от смелите и добри “каубои”, дошли отвъд морето. Всички са съгласни, че тези “индианци” все пак имат право на “резерват”.
Междувременно, както вече споменахме, във войната от 1973 г. арабските “индиански племена” са доказали, че могат да се бият и да нараняват жестоко “каубоите”. В същото време
египетският президент Ануар Садат се явява като един “велик сиукски вожд”,
който отива в отдалечения лагер на каубоите и изпушва с тях лулата на мира.
Така с техническата помощ на американците, които в действителност са най-големите специалисти по индиански резервати, в Кемп Дейвид е начертана картата за резерват на палестинците. Но, както знаем, те винаги са склонни да проявят достатъчно лош вкус и все да отказват “великодушните предложения на бледоликите”. И така омагьосаният кръг отново се затваря.
Ще трябва да минат още двайсет години, за да се стигне до споразуменията от Осло през 1993 г., които ще дадат надежда на изморените и от двете страни на нестихващия конфликт.
А после
и още 20 години, през които “резерватът” се е стеснявал все повече,
за да дойдем до днес, когато всяка следа от надежда за мир отдавна се е изпарила като ланшна роса в пустинята Негев.
Защо е важен, колкото и профански да звучи, примерът с индианците и каубоите? Всеки от поколението, израснало с уестърни, включително и такива, създадени от източногерманската киностудия с вездесъщото актьорско присъствие на Гойко Митич, ще разбере.
Когато гледаш такъв филм, ти априори си или за индианците, или за каубоите. Взел си страна. Индианците може да вършат ужасяващи неща, да режат скалпове и цели глави на бледолики, но ако симпатизираш на каузата им, ти ги подкрепяш въпреки всичко. И винаги намираш правилната аргументация. Те са по-слабите, но са безумно жертвоготовни, хвърлят се срещу куршумите, за да спасят децата и земята си, защото така или иначе са притиснати и няма къде да отидат. След техните кървави набези каубоите задължително отвръщат с цялата мощ на техническото си и оръжейно превъзходство. И обикновено изпепеляват индианските поселения изцяло. Но то си е някак очаквано, а и напълно заслужено според тези, които симпатизират на каубоите.
Кой точно е изстрелял бомбата, убила 500 души в болницата в Газа онзиден, престава да има каквото и да било значение за публиката, която вече е взела едната или другата страна в конфликта. За съжаление, в действителността не е като на кино - загиват истински хора, изпепелени са човешки домове и съдби, хиляди семейства от едната и другата страна страдат неописуемо. Но поддръжниците на едната страна винаги ще кажат: Терористите си го заслужават, а тези на другата ще отвърнат: Окупаторите трябваше да си го получат! Убийте всички евреи! Убийте всички палестинци! В тази крайно емоционална разпра няма място за повече или по-малко справедливост, освен пълното унищожение на врага!
Има ли решение? Уви, това е въпрос, чийто оптимистичен отговор е възможен само на теория. В действителност и от едната, и от другата страна има хора, които са убедени, че войната ще продължи за вечни времена. Съвсем по библейски.
Най-големите победи на Хамас - все по времето на Нетаняху
Хамас отчита най-големите си победи срещу Израел винаги когато Бенямин Нетаняху е на власт. Тази особено интересна зависимост се наблюдава още от най-първия (1996-1999) от общо шестте мандата на Биби като премиер.
Събитията винаги следват една основна логика - за да избяга от обвиненията в корупция и постоянно преследващите го скандали, Нетаняху прибягва към някаква груба провокация срещу палестинците и успява да спаси себе си от политическо преследване с цената на последвалите тежки последици за сигурността на Израел.
През 1997 г. срещу него са възбудени разследвания за корупция и злоупотреба със служебно положение. Същата година Нетаняху оторизира Мосад да извърши специална операция по елиминирането на лидера на Хамас Халед Мешал в Йордания, с която израелците са подписали мирен договор само преди три години.
Килърите на Мосад, представящи се за канадски туристи, влизат в йорданската столица Аман и на улицата пресрещат Мешал, инжектирайки му отрова в ухото. Охраната на палестинеца обаче успява да неутрализира двама от агентите, останалите трима успяват да избягат и се скриват в израелското посолство. Тогавашният крал на Йордания Хюсеин заплашва Израел, че ако не достави противоотрова и Халед Мешал умре, ще обеси агентите на Мосад на площада в Аман и ще скъса мирния договор с Израел.
Нетаняху е принуден да приеме условията, постигнати с посредничеството на американския президент Бил Клинтън - противоотрова за лидера на Хамас и освобождаване на 61 йорданци и палестинци от израелските затвори. Сред тях е и шейх Ахмед Ясин - духовният водач на Хамас. И макар че шейхът ще бъде убит от израелците 10 години по-късно - освобождаването му тогава се смята за най-голямата победа на Хамас. През 2011 година, пак по време на управлението на Биби Нетаняху и поредните му корупционни скандали, Хамас ще отчете още по-грандиозна победа с освобождаването на 1027 палестинци от затворите на Израел. Размяната е направена срещу държания повече от 5 години в плен в подземията на Газа израелски войник Гилад Шалит.
Нетаняху предприема размяната, готов на всяка цена да върне Шалит на семейството му и да спечели обществен кредит за сринатия си имидж заради поредните обвинения в корупция. Сред освободените е и осъденият на доживотна присъда Яхия Синуар - основател на тайните служби на Хамас, един от най-безкомпромисните лидери в цялата история на организацията в Газа и неин настоящ ръководител.
Той е и сред основните организатори на бруталното нападение над Израел, случило се преди две седмици и станало причина за днешната криза в Близкия изток. Поредната победа на Хамас с “любезното съдействие” на Биби Нетаняху.
Светослав Иванов: В Газа се родиха цели поколения, които знаят само окупация
Ако допреди няколко дни е имало начало на преговори за освобождаване на заложници, каквито информации имаше от Хамас, трагедията в болницата в Газа със сигурност е спряла тези преговори. Тази обща радикализация ражда още повече посоки на резделение в целия свят
- Светльо, да започнем най-напред, давайки контекст на случващото се и да се опитаме да отговорим на въпроса: Защо Хамас и защо сега?
- Ти си един от хората, които най-добре познават сложността на този конфликт и неговия исторически товар. Нямам отговор защо сега, но наблюдавайки какво се случва в региона през последните години в контекста на войната в Украйна, която привлече към себе си цялото медийно внимание на западния свят, постепенно случващото се в Близкия изток започна да отстъпва от първите страници на вестниците. След това и в новинарските емисии, докато не изчезна съвсем. Много чуждестранни медии дори изтеглиха кореспондентите си от региона. Ние отдавна не сме чували какво се случва в Сирия, какво се случва в Ирак, какво се случва в Ливан...
Междувременно Израел навлезе в период на политическа нестабилност - избори след избори, както гласи клишето у нас. Всъщност, ако има държава с повече предсрочни избори от България, това е Израел. Политическият елит около Нетаняху, събрал много негативи от дългогодишното си управление тръгна да прави съдебна реформа, която да укрепи властта му и това още повече разпали искрите в израелското общество. В последните 9 месеца станахме свидетели на много протести и разклащане на страната. Може би това е решаващият фактор за момента, който е избран от Хамас за тази серия от терористични действия, които доведоха до отвратителни трагични последици.
- Ерозирането на политическия морал, този разпад във вътрешната политика на Израел, би могъл да се търси като причина, отразила се драматично на сигурността на Държавата Израел. Всички тези корупционни скандали, свързани с Нетаняху, вътрешнополитически крамоли, безпринципните му коалиции и опитът му да използва съдебната система не в обществена, а в своя полза, това неминуемо един ден ще бъде отчетено, сигурен съм. Вероятно ще има и преглед на решението на правителството да премести голяма част от израелската армия от района на Газа на Западния бряг, където Нетаняху е очаквал да има отговор срещу продължаващата му политика за незаконни израелски поселения в земите на палестинците. Има много дълъг списък с причини, които да се анализират и израелското общество да дебатира по тях, когато намери подходящото време за това.
-Да, за да получи отговор на въпроса: Пренебрегната ли бе националната сигурност? Защото това звучи невероятно за държава с такава специфика. Традиционно Израел, знаеш, влага много и в разузнаване, и в армия. Изхарчени са стотици милиони за разузнаване по границата с Газа. Освен тази ограда, която видяхме по кадрите, по границата с Газа има дистанционни картечни гнезда, които се оказва, че са били изключени с дронове в навечерието на влизането на терористите от Хамас. Били са изключени комуникационните клетки, радарите, а след това и дистанционно управляемите оръжия. Имало е предупреждение, което обаче не е стигнало до армията. Всичко това са въпроси, които ще намерят своя отговор някога в бъдещето. Преди дни имаше един много голям анализ на списание “Икономист”, според който израелската военна стратегия като цяло се базира на два елемента - наказание и въздържане. Тоест, когато се случи нещо, се прилага сила, която не цели унищожаването на врага, а неговото отслабване. За да не си помисли отново в следващите 5, 10 или 20 години да повтаря подобни атаки. Това се случи през 2006 г., след като Хизбула отвлече двама израелски войници и Израел влезе в Бейрут и почти унищожи южната му част - кв. “Дахия”. Тогава има едно много интересно изказване на лидера на Хизбула Хасан Насралла на въпрос на Кристиан Аманпур, дали ако знаеше, че Израел ще реагира по този начин, би направил това, което направи? Той отговоря: Ако знаех, че отговора ще е такъв, нямаше да го направя.
-Това, което припомняш, е много важно, защото донякъде ни навежда към възможен отговор на въпроса: Защо Хамас и защо сега? Нима точно тази реакция на Израел не е всъщност причината Хамас да подходи по този начин? Както каза, всички бяха забравили за Близкия изток и палестинския проблем. И ето, това, което Хамас прави с цялата си бруталност и което може и да не е било очаквано от израелците или неглижирано от тях по ред причини, но е напълно очаквано от Хамас какъв отговор от израелска страна ще предизвика. Те знаят цялата свирепост на израелската военна машина, която, естествено, ще се стовари не само върху Хамас, но и над цивилните граждани на Газа. И именно това е всъщност търсеният ефект - да се обърне погледа на света към този регион, към проблема на палестинците, към това, което неминуемо ще се случи. Хиляди цивилни - жени, деца и старци, убити при израелския отговор, а и при последващата ескалация на проблема. Война и пълномащабно завръщане на проблема с палестинците във фокуса на световното внимание.
- Да, съществува такава логика. Но мисля, че това, първо, звучи зловещо, второ, звучи самоубийствено. И надали някой си мисли, че Хамас може да излезе победител от тази война.
- Но това вече е твоята логика.
- Така е, знам, че не можем да прилагаме логиката на западните общества в Близкия изток. Това може да бъде прието и като самоубийствена операция на Хамас. И няма да е нещо ново за тях. Но отново си мисля, че привличайки по този начин вниманието към проблема на палестинците, може да има обратен ефект - дискредитиране на палестинската кауза. Как можеш да аргументираш терористичен акт или атентат? Това превръща много хора, десетки хиляди или дори стотици хиляди, от страна на палестинците в жертва на същия този терор. Виждаме го да се случва в момента. Аз не мисля, че всички палестинци могат да бъдат отъждествени с Хамас и Хамас не представлява всички палестинци, напротив.
- Без да оправдаваме по никакъв начин тероризма, защото няма как да се оправдае отнемането на живота дори и на един човек, и без да забравяме страданието, понесено от израелските цивилни, сега въпреки всичко наблюдаваме обръщане и симпатии към страдащите в Газа. И не говорим за Арабския свят, за тези общества, които, естествено, ще бъдат съпричастни към болката на палестинците, а за все повече гласове на Запад, включително в университетските среди, европейци, които протестират в подкрепа на палестинците. Ефектът от случилото се е поразителен.
- Това е доказателство, че когато напрежението се натрупва с години, рано или късно намира път и начин да излезе. Говорихме, помниш, преди няколко дни в "120 минути" какво представлява Газа - затворена повече от 16 години и превърната в затвор под открито небе. Това е най-големият затвор на открито. Освен това там се родиха цели поколения на хора, които живеят под окупация. Представи си, ако през 2006 г. едно дете е било на 10, сега е на 26, то вече е мъж...
- ...който има вече свои деца и които, в случай че не умрат междувременно, вероятно ще продължат да се съпротивляват.
- Да, защото не са виждали другото. Те живеят с мисълта, че са затворници заради Израел и политиката на Израел. А това е изключително опасно, защото се комбинира с факта, че в последните години имаме огромен спад на доверието на палестинците на Западния бряг към палестинските власти, създадени с договорите от Осло в началото на 90-те. Много хора смятат, че тази палестинска власт не е способна да отговори на техните мечти, да направи живота им по-достоен и по-добър, в резултат на което и там започват процеси на радикализация. През седмицата видяхме протести в Рамалла и Наблус точно в тази посока. Мисля си, че на фона на общата радикализация в света, която всички усещаме, в Близкия Изток се проявява много по-брутално и по-кърваво.
Ако допреди няколко дни е имало начало на преговори за освобождаване на заложници, каквито информации имаше от Хамас, трагедията в болницата в Газа със сигурност е спряла тези преговори. Ако някой си е мислил например, че посещението на един или друг държавен лидер в Израел е можело да успокои ситуацията, взива в болницата със сигурност е унищожил и тази надежда. Тази обща радикализация ражда още повече посоки на резделение в целия свят.
И тук си мисля, че социалните мрежи имат много голяма и решаваща роля, първо, за подклаждането на напрежението и от двете страни, и второ, те раждат още повече радикализация. Не мога да си обясня как в Съединените щати не светна лампата още след 2016 г. след тоновете пропаганда, която се изля.
А и до днес продължава да се излива след началото на войната в Украйна. В Европа започнаха да се замислят над този въпрос, но Съединените щати явно още не се замислят.
- Какво би било решението на проблема със социалните мрежи?
- Много сложен въпрос, но ако говорим за отсяване на фалшива информация, за чиста пропаганда, това трябва да е отговорност на самите социални платформи, на мрежите. А не на някой външен човек, който каза: Това е истина, това не е истина. Защото сме вече във време, когато картина и звук са генерирани от изкуствен интелект. Това тотално ще обърка представите на човечеството кое е истина и кое е лъжа. И това е пагубно.
- Но така ще влезем в ужасен парадокс. Свободата е нашето най-гордо развяно знаме. Да, Китай, който упражнява пълен контрол не само върху своите казионни медии, но и върху социалните мрежи и всички възможни дигитални източници на информация, изглежда политически стабилен и непоклатим за сметка на нашите общества, в които смятаме, че свободата е най-важното ни право. Съгласен съм, че социалните мрежи разгарят разделението до неимоверен предел и свободата там е като гасене на пожар с бензин.
-Отдавна стълбовете на демокрацията и свободата, за която говориш, се използват за разрушаване на демокрацията и свободата. Но тук отново става дума за търсене на начини. Не казвам ограничаване на свободата в никакъв случай, а за търсене на отговорност на тези огромни глобални конгломерати, каквито са социалните мрежи. И тепърва по отношение на войната между Израел и Хамас ще ставаме свидетели на много, много тежка пропаганда от всички страни просто защото живеем в такъв свят. Но опасното е, че тази пропаганда радикализира. Дори не е нужно да е пропаганда. Силните емоции радикализират и това ражда още повече. Така потъваме в хаоса.
- Докъде може да ескалира конфликтът? Дори не искам да говорим за най-страшния сценарий, защото ние няма как да си го представим.
- Да, Ехуд Барак, бивш израелски министър-председател, твърди, че в момента пред Израел има четири големи въпросителни. Три са свързани с войната. Първата е как да проведеш военна операция в зона, където има над 190 заложници? Как да избегнеш война на поне два фронта, а може и на повече? И как да навигираш във времето, в което международната подкрепа за Израел ще започне да ерозира? Стигаме до въпроса, който преди малко засегнахме. Фокусът ще се промени към страданията на палестинските цивилни жертви. Вече ставаме свидетели на това. И четвъртият въпрос пред Израел е: Какво ще направи утре, ако заличи Хамас? Кой ще поеме властта? Барак задава директно този въпрос. Аз тук си мисля, че идва времето, в което този толкова стар израело-палестински въпрос, появил се отново на фокуса на света, трябва да бъде решен с общи усилия на света. Това е единственият път. Как да решим този въпрос, за да предотвратим появата на нов Хамас? Защото през 2006 г. Израел може би си е мислил, че е отслабил Хизбула. За десетилетия напред нещо, което също не се оказа вярно.
- Още през 2004 г., след като убиха духовния водач на Хамас шейх Ахмед Ясин, израелците си мислеха, че ще приключат с Хамас. Спомням си думите на тогавашния шеф на израелския Генерален щаб Моше Яалон, който по-късно беше и вицепремиер в едно от правителствата на Биби Нетаняху. След като последва вълна от терор след убийството на шейха, той заяви: Сега веднъж завинаги ще приключим с Хамас. Днес, след 20 години, се питаме може ли наистина проблемът да бъде решен, дори и да бъде убито отново цялото военно, дори и политическото ръководство на Хамас?
- Най-логичния въпрос задаваш. Защото Хамас не просто е терористична организация, а идеология. Тоест трябва да унищожиш идеята, да премахнеш причините за съществуването й. Да премахнеш почвата, върху която тази идея покълва.
- Аз бих предложил една по-грозна метафора. Това е като организъм, който страда от раково образувание. Ти, колкото и да режеш туморите, ако не отстраниш причините, поради които организмът боледува, рискуваш метастазите да плъзнат навсякъде.
- Точно така и ако видим всички малки пожари, които избухват тук и там по снагата на земята, трябва да си дадем сметка най-вече за причините. Бедността, липсата на адекватно образование и въобще липсата на надежда са едни от най-бързите пътища към радикализацията.
