Предстои поколенческа революция – сблъсък между институциите и поколението, родено след 1990 г.
Само човек с 5000 лв. заплата може да обяснява на друг с 800 лв. заплата колко е беден и ощетен от държавата.
Реалността е следната - у нас няма пропорционална система на облагане. У нас данъчно-осигурителната система има регресивен характер, тъй като, колкото повече пари получаваш, толкова повече това, което плащаш, намалява като процент. Това е така, защото има таван на осигуровките. В момента този таван е 3 400 лв. Над тази сума всичко се облага само с 10% данък върху доходите, но не се начисляват никакви осигуровки – здравни и социални.
Пример. Ако получавате 1 000 лв. заплата, вашата данъчно-осигурителна тежест е общо 24%
(10% данък върху доходите и 14% здравни и социални осигуровки). Но ако получавате 5 000 лв. заплата, то вашата данъчно-осигурителна тежест до 3 400 лв. е 24%, но за останалите 1 600 лв. е само 10%. Следователно едва 68% от вашия доход се облага по същия начин, както се облагат доходите на всички останали, които работят на минимални и средни заплати.
За останалите 32% вие не плащате осигуровки и реализирате икономия и предимство спрямо хората, които плащат върху 100% от работната си заплата.
1. Проблемът се корени в това доколко обществото ни е солидарно. Дебатът за нарастването на максималния осигурителен доход винаги се е изкривявал от гледна точка на това, че някой
иска да натовари най-учените и най-производителните хора
в тази държава с допълнителни данъци. Това не е така. Тук идеята е просто тези хора да плащат толкова данъци и осигуровки като процент, колкото плащат всички останали. Защото, ако се замислите, най-солидарни към публичните блага са хората с ниски и средни доходи, а не тези с високите доходи над 3 400 лв. Колкото повече заплатата расте над този максимален осигурителен доход, толкова повече удръжките клонят към 10%.
Това означава, че лицата с високи доходи не са ангажирани както останалите с контрола върху изпълнението на функциите на държавата. Не става въпрос за това да се товарят трудолюбивите и умните, а и те да бъдат поне толкова солидарни към обществото, колкото другите.
2. Има разлика между данък и осигуровка. Едното отива в държавния бюджет и служи за предоставяне на публични услуги, а другото отива в НОИ и генерира права.
Осигуровките не са данъци, а права!
Право за по-висока пенсия, тъй като нейният размер зависи от това какво си внасял през годините, докато си работил. Право за по-високо майчинство, тъй като то се определя на базата на 90% от средноосигурителния доход за предходните 24 месеца. Права за по-високо обезщетение за безработица, тъй като то се определя отново от това, което си внасял, а не от това, което си получил “в плик” или от това, за което не си платил осигуровка заради настоящия таван. Права за по-високо обезщетение при трудова злополука и болничен. И така нататък.
Следователно всеки би трябвало да има икономически интерес от това да се осигурява на реалните си доходи и след това да генерира повече права.
Незнайно защо това у нас се разглежда само като разход за работодателя и като тежест за самия работник. Всъщност повишаването на максималния осигурителен доход подобрява възможностите на държавата да “отговаря” на нуждите на правата на работещите – т.е. ефектът е повишаване на капацитета на държавата в нейната роля на социална държава съгласно конституцията.
3. Склонността към потребление сред хората с по-високи доходи е намаляваща спрямо тези с ниски, което води до негативния ефект на отложеното потребление.
Повишаването на максимално осигурителния доход е инструмент тези средства да станат част от паричния поток на страната, което ще е допълнителен инструмент за стимулиране на икономиката и вътрешното търсене, особено на фона на ниските реални растежи в рамките на ЕС през последните години.
В голямата си част тези пари са статични, тъй като няма как да ме убедите, че
ако получавате 5 000 лв. на месец, няма да заделите настрана поне 500 лв.
под формата на спестявания. Следователно, реалната покупателна способност на хората с високи доходи няма да бъде намалена, тя ще си остане същата, тъй като тя е функция от пределната им склонност към потребление, която над определен размер просто клони към 0.
За съжаление, хората със средни и минимални доходи потребяват 100% от своята заплата и няма как да пестят, което отново поставя въпроса за солидарността и регресията в данъчно-осигурителната тежест.
4. Това ще доведе до допълнителни приходи в бюджета на НОИ, където дефицитът е огромен. Ако искаме да заздравим пенсионноосигурителната система в дългосрочен период, всеки трябва да бъде еднакво солидарен в процентно изражение. Независимо от дохода си.
Така например според данни на НОИ броят на лицата, които получават над максимално осигурителния доход от 3400 лв., е около 270 000 - 290 000 души. Ако увеличим максималния осигурителен доход от 3 400 лв. на 4 500 лв. в бюджет 2024, то допълнителният приход в НОИ на годишна база би бил в размер на около 600 млн. лв. Ако пък го вдигнем до 5 000 лв., то тогава говорим за минимум 800 млн. лв. допълнителни приходи ежегодно. Ако го повишим на 5 500 лв., тогава
в НОИ ще постъпят над 1,1 млрд. лв. повече приходи,
като в същото време ще “счупим” регресията и всички работещи ще бъдат поставени наистина в “пропорционален” смисъл на облагане. Всъщност числото 5 500 лв. не е лошо число. Това е точно 2,7 пъти размера на средната работна заплата към края на 2023 г. и около 2,5 пъти очакваната СРЗ през 2024 г. Струва ми се нелош бенчмарк, който да следваме и занапред като автоматизъм.
Разбира се, основен е въпросът със солидарността. Сметките са по-скоро техническата страна на нещата. Аз съм на 32 г. Моето поколение е едно от първите, родени след прехода. Това поколение вече е на достатъчно зряла възраст за много неща. През следващите няколко години предстои поколенческа революция. Задава се сблъсък между институциите и младите хора, родени след 1990 г. Аз и връстниците ми живяхме в преход с много проблеми. Въпреки това оставам оптимист, защото това бунтарство не е самоцелно и безплодно, а позиция на социален конструктивизъм, която може да излекува обществото и да го направи една идея по-солидарно.
Защото в крайна сметка, колкото и пари да получаваме,
всички сме синове на работници и овчари
Родословното ни дърво е такова. Не трябва да го отричаме, а да се гордеем с този факт. Това, че днес сте министър или IT специалист и получавате 5 000 или 10 000 лв. заплата, не променя нищо. Затова, когато вземате решение дали да се вдига максималният осигурителен доход и с колко, знайте, че го правите за вашите родители, заради вас самите и заради вашите деца.
