Никъде в Европа частните болници не правят обществени поръчки, казва председателят на Българската асоциация за закрила на пациентите
- Г-н Таушанов, от няколко месеца сте член на Надзорния съвет на НЗОК, отскоро сте избран за Председател на Обществения съвет за правата на пациента (ОССП) към МЗ, участвате и в заседания на Комисията по здравеопазване. Какви са проблемите на пациентите в България към момента?
- През последните месеци бяха обсъждани законопроекти и методики на финансиране, сред които и за онколекарствата, после бяха преразглеждани и дебатирани в пленарна зала.
Увеличават се с над 50% средства за онколекарства, но НЕОБЯСНИМО защо няма платени от НЗОК и 1% за биомаркерна диагностика?! Законодателно не са гарантирани правата на пациентите в България.
- Според приетите текстове НЗОК ще заплаща онколекарствата в болниците на възможно най-ниската стойност, достигната в процедурите за договаряне от болниците. Решението обаче депутатите отложиха за февруари. Какво следва?
- В НС на НЗОК се сблъскваме с неудачната законодателна практика през Закона за бюджета на НЗОК да се правят промени в други закони, която следва да се прекрати през новата 2024 г. Такъв беше случаят с неудачното законодателно решение да се плаща „най-ниска цена за единица количество лекарствено вещество за същия лекарствен продукт от доставените за всички сключили договор с НЗОК“ по разпоредбата на чл. 45, ал. 29а, ЗЗО, поставящо на риск хиляди пациенти с онкологични заболявания да останат без необходимите им животоспасяващи лекарства, предложено от министерство на финансите и утвърдено от Министерски съвет, което наложи в последния месец внасянето на три законопроекта и съгласуването им с две комисии.
Това, което следва, е тепърва да се „поправи“ изцяло методиката, която да стане изпълнима, справедлива за пациентите, без да се блокира дейността на Надзорния съвет да изпълнява своите задължения за осигуряване най-доброто и качествено лечение на здравноосигурените лица (ЗОЛ) в България.
Но това не е единичен случай на неудачна „законодателна практика“. Свидетели сме как на първо четене се приемат законопроекти „по принцип“, а преди второ четене същите придобиват коренно различен текст, който няма нищо общо с внесените мотиви. В Комисията по здравеопазване Българската асоциация за закрила на пациентите дава своите становища по първоначално внесен законопроект, който в някои случаи при „второ четене“ принципно се различава от „оригинала“. Ние като пациентска организация не можем да следим за тези безкрайни поправки, за да изразим своето становище и да защитим правата на пациентите в България.
Що се касае до работата ми в Надзорния съвет, запознах се и се изясниха случаи на забавяне в прилагането на нормативната уредба (напр. Наредба № 7, № 8, № 9, № 16 и други на Министерство на здравеопазването), което лишава ЗОЛ от необходимата терапия с месеци и години.
На 28 септември 2023 г. на съвместно заседание на Комисията по здравеопазване и Комисията по труда, социалната и демографската политика към Народното събрание на РБългария се проведе дискусия на тема „Осигуряване на комплексна грижа за хората с увреждания и с редки заболявания – предизвикателства и възможни решения“, каквато среща не се е провеждала от 20 години и очерта липсата на своевременно и адекватно лечение на хората с увреждания и редки заболявания.
Набелязаха се мерки от МЗ и МТСП за оптимизиране на дейността и нормативната уредба на двете ведомства, което би трябвало да доведе до промени при спазване на правата на пациентите в България.
Предстои следващата седмица да предложа на Обществения съвет по правата на пациента да се изготви проект до министъра на здравеопазването за приемане на Закон за правата на пациентите. Още през 2002 г. съм подготвил първия законопроект, внесен в Народното събрание, и макар че са внесени след това още 7 законопроекта все още пациентите в България са лишени от адекватна профилактика, успешно лечение и излекуване на заболяванията, както и система за оказване и контрол на качествена медицинска помощ, система за жалби и обезщетения и не са гарантирани техните права.
- България е единствената страна от ЕС, в която НЗОК не осигурява финансиране на биомаркерите, които са необходими на онколозите да определят точно какъв тип е заболяването на пациента и какво е най-удачното лечение за него. Има ли решение по този въпрос?
- Липсата на финансиране на биомаркери в онкологията от НЗОК освен всичко друго е „ПРОТИВ“ правото на пациентите в България на достъп, на информация, на свободен избор, на безопасност, иновации, избягване на ненужно страдание и болка и индивидуално лечение.
Към настоящия момент Националната здравноосигурителна каса заплаща за лечение на онкологични заболявания 40 лекарствени продукта с 56 индикации, представляващи прицелни или имунотерапии. Те са значително по-ефикасни при лечение на тумори със специфични генетични мутации и затова не могат да бъдат предписани и приложени на пациентите без предварително да бъдат извършени специални изследвания – т.нар. биомаркерна диагностика. НЗОК заплаща само 1 тест за рак на гърдата /HER-2/.
НЗОК заплаща таргетни терапии, базирани на диагностицирането на 9 различни биомаркера, но не заплаща диагностиката за тях. Тази диагностика се осигурява от дарителските програми, подкрепящи частичен достъп до само 4 от 9-те биомаркерни изследвания за бял дроб, необходими, за да се назначи най-подходящата терапия. Останалите са за сметка на пациента и неговите близки.
Голяма част от пациентите трябва сами да осигурят и заплатят биомаркерните тестове, в противен случай няма процедура, по която да получат лечение. За някои индикации поради нуждата да се тестват няколко биомаркера, сумата, която пациентът и неговите близки трябва да заплатят от няколко стотин до няколко хиляди лева.
Между 1000 и 3000 пациента годишно не получават най-подходящото за тях лечение поради липса на достъп до биомаркерна диагностика.
Друг основен проблем за пациентите при някои локализации е, че обикновено взетият при биопсия туморен материал е с много малък размер и често свършва преди да са изследвани всички възможни биомаркери, тъй като сегашната практика на различни дарителски програми изисква отделен срез (проба/материал) за всеки отделен биомаркер. Подходът, който се използва в цяла Европа е в случаите, изискващи тестване на повече биомаркери, да се ползва изчерпателно геномно секвениране, което позволява тестването на всички биомаркери едновременно с един и същи туморен материал. От гледна точка на време, средства и технология на диагностичния процес, е важно на пациентите да се осигуряват т.нар. „панелни биомаркерни изследвания”.
Поради липсата на ясна, разписана процедура за диагностика или забавената такава, част от пациентите не получават най-подходящата за тях лекарствена терапия навреме, което води до риск от компрометиране на лечението, неправилно разходване на обществения ресурс и допълнителни разходи свързани с лечението им. Забавянето на диагностиката и лечението може да доведе и до смърт.
Ако не се реши въпроса до края на 2023 г., от началото на 2024 г. България ще остане единствената държава в Европейския съюз, в която биомаркерната диагностика в онкологията не се заплаща с обществени средства.
С този проблем съм запознал Министъра на здравеопазването и Надзорния Съвет на НЗОК. Въпросът, на който нямам отговор е как може допълнително да се осигури за бюджета на НЗОК над 300 млн. лв. (повече от 50% увеличение), а да „няма“ между 5-10 млн. лв. за биомаркери, което ще гарантира „панелни биомаркерни изследвания“, а не единични.
- Сред темите, предизвикали дебати и недоволство в медицинските среди е и отхвърленото от депутатите предложение частните лечебни заведения да правят обществени поръчки. Защо се налага темата отново да бъде разглеждана от Министерство на финансите с позиция, че неприемането на промените в ЗОП ощетява данъкоплатците?
- Решение по тази тема депутатите вече взеха. В този смисъл мисля, че темата трябва да остане затворена, тъй като ако промяната беше приета, това щеше да е не само в ущърб на частните болници, но най-вече на пациентите в България.
Предложението за промените в ЗОП според мен би попречило на лечебните заведения с частна собственост да предлагат на пациентите достъпност до здравеопазване, всеобхватност и качествена медицинска помощ и свободен избор. Министерство на финансите очевидно не се интересува, че 61 лечебни заведения у нас са с преобладаващо държавна собственост и 120 общинска собственост, прилагайки ЗОП нито са подобрили качеството на оказаната медицинска помощ, нито са успели да са печеливши, а с малки изключения всички държавни и общински лечебни заведения в момента са в тежко финансово положение.
Въпреки твърденията на Министерство на финансите, частните болници реално не са публично-правни организации и като такива не трябва да провеждат обществени поръчки, според директива 2014/24/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки, а лечебните заведения изобщо не фигурират в директивата.
В мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, предложен от Министерство на финансите и одобрен от Министерски съвет, с предлаганите изменения в чл.1, ал.2 „с което се постига по-точно съответствие с дефиницията за обществена поръчка от Директива 2014/24/ЕС. Основното съображение за промяната е, че с новото редакционно уточнение се преодолява евентуално тълкуване на действащия текст, стесняващо приложното поле на директивите“, считам че този мотив е повече от несъстоятелен, финансовото министерство 8 години след влизане в сила на Директивата да прави „ново“ редакционно уточнение за преодоляване на евентуално тълкуване…. Извън това, според мен има известно двусмислие при транспонирането на Директивата, което е отделна тема.
Частните болници у нас така или иначе закупуват лекарства и консумативи на най-добрите възможни цени, за да могат да имат ефективност на разходите. От друга страна финансовият ресурс, заплащан от НЗОК по Клинични пътеки е лимитиран – независимо на каква цена се придобие едно лекарство, с което се лекува “по каса”, това няма да промени цената на Клиничната пътека, която ще получи лечебното заведение.
Дори НЗОК като най-големия ползвател на обществен ресурс в държавата за лекарства и консумативи не провежда обществени поръчки. Приемането на една такава поправка в ЗОП би имало огромен негативен ефект върху болниците, но най-вече ще затрудни възможността българските граждани, както и здравноосигурените граждани на други страни-членки на ЕС, да упражняват своите здравноосигурителни права в България.
- Ако е имало нарушение на Директивата, България не е ли трябвало да бъде санкционирана досега?
- Няма нарушения на България по тази Директива, а има неясни мотиви, касаещо ново редакционно уточнение за преодоляване на „евентуално тълкуване на действащия текст, стесняващо приложното поле на директивите“, т.е. е невъзможно да се предлага и приема законодателство за несъществуващи обществени отношения, тип „евентуално“ тълкуване.
Няма обаче лечебни заведения, които са частна собственост в страни-членки в Европейския съюз, в съответствие с нормативната им уредба, които да правят обществени поръчки. В най-големите Европейски страни като Германия, Австрия, Великобритания и други не се случва, а това са страни, които са сред първите, които синхронизират своето с Европейското законодателство. С всичко изброено дотук, следва да заключим, че на страната ни не би трябвало да бъде наложена наказателна процедура.
В мотивите, с които бе обоснована исканата промяна не се съдържа конкретна информация за несъответствие в конкретна разпоредба на цитираната Директива или друг нормативен акт на България или Европейския съюз. Директивата визира „публичноправни организации“, каквито всъщност т.нар. частни болници не са.
Предлагам вместо неудачна законодателна дейност, МФ да започне да изпълнява своите задължения, защото за пациентите в България е неясно: защо повече от 10 години МФ „не обясни“ на ЗОЛ къде отидоха 1,4 млрд.лева от техните здравноосигурителни вноски след увеличаването от 6 на 8%, защо не събира от 1млн. граждани здравноосигурителни вноски? Защо и сега МФ заплаща само 90% от дължимото към 9 категории ЗОЛ: държавни служители, както и лица по чл. 40, ал. 1, т. 4 и 8 и ал. 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване, а именно: пенсионери, безработни, ветерани и военноинвалиди, деца, студенти, социално слаби, лишените от свобода, бежанци и родители, които полагат грижи за инвалиди.
