Падението на съвременната българска експресионистична живопис в картините на Николай Майсторов
„Начало на знанието е страхопочитанието пред Господа; само глупците презират мъдростта и наставлението.“ Притчи 1:7 НП
Когато попитах дали авторът на изложбата „Пътят“, г-н Николай Майсторов, е вярващ той ми отговори: „вярващ съм, но не религиозен“.
Веднага си припомням за думите св. ап Яков, брат Господен и пръв епископ в Йерусалим: „Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш; и бесовете вярват, и треперят.“ (Съборно послание на св. ап. Иаков 2:19)
Знаем, че думата религия произлиза от латински и означава почитам и съблюдавам. От друга страна глаголът „religare“ може да се преведе като „свързвам“. Тоест в тази дума се крие онзи копнеж на човека за постигане на взаимовръзка, на споделяне, на общуване със свръх-естествен обект на почит, който човекът е приел над себе си.
Липсата на почит, преклонение и уважение пред Словата на Свещеното писание, пред Свещения образ на Нашия Господ Иисус Христос, пред образа на Пресвета Богородица и образите на Светите апостоли, е явно демонстрирано от автора в изложбата „Пътят“, наперено разположена на 4 нива в галерията на съюза на българските художници.
За голямо наше съжаление, Николай Майсторов избира да илюстрира и да „възпее“ най-свещените текстове и най-съкровените сцени в християнския свят.
Художникът безочливо осмива, окарикатурява и унижава достойнството и светостта на Библейските сцени като Тайната Вечеря, на Светите апостолите, умрели за вярата си, на Нашия Господ, Който предаде себе си за нас!
Подигравката с християнската вяра в държава с Църква на 1153 г, е изразена с гротескни сцени, вулгарни позиции на телата на персонажите, уродливи форми и лица и безпардонно изкривяване на събитията, описани в Свещеното писание.
Всичко това има за цел да принизи сакралността на най-умилителните и съдбовни за човечеството моменти от живота и смъртта на Нашия Господ, на Божия агнец, на Богочовека, който възлюби света и умря заради нас, за да избърше всяка сълза от очите ни и да ни дари живот вечен.
Бесноватата яростна гавра с християнската вяра, култура и история, подкрепена с дълбока творческа немощ, дисхармония на форми и линии, липса на композиция и елементарно съчетание на цветове и полутонове, е изписала платна с размери от 50 на 70 см до 2 на 3 метра.
“Великият порив” на Николай Майсторов не е нищо друго, но безпрецедентна ревност, жажда и култ към изкривеното, уродливото, безочливото, скверното, налудничавото, вулгарното, анормалното, с една дума - към демоничното.
Подобен „творчески устрем” в историята на християнската Църква, който цели да унизи достойнството на Господ Иисус Христос и Пресвета Богородица, да представи изкривени евангелски събития, гротескни сцени, да демонстрира не светостта на Богочовека, а неговата голота и слабост, винаги знаем, че е било явен израз на демонична намеса и подбуда.
Ако не сте виждали антихристиянско скверно творчество в подобни чудовищни мащаби – отидете на ул. Шипка 6, но Не водете деца със себе си! Вижте до какво падение е стигнала съвременната българска експресионистична живопис и до каква безнравствена безотговорност е паднала администрацията на художествената галерия, която би трябвало да възпитава високи идеали чрез произведенията, които излага.
Всяко изкуство, което не успява да въздига и окрилява, а заблуждава и ограбва, което не облагородява, а уврежда, което сее лъжа, уродливост и изкривеност, което не възпява достойния подвиг, а го осмива, принизявайки с гротески най-високите морални върхове и критерий за святост, е вредно за едно осъзнато общество и трябва да бъде незабавно изобличено!
Господ да прости за онова, което ние християните, сме допуснала да се изложи пред очите на мнозина!
Призовавам за незабавно Премахване на тази демонична изложба от етажите на “Съюза на българските художници”!
Дано авторът скоро се покае за делата си…
(От фейсбук)
