Педагогическите специалности в университетите трябва да станат привлекателни като медицинските
Да спрем да се рекламираме като дестинация с евтина работна ръка, призова премиерът тези дни покрай вдигането на минималната работна заплата до 933 лева. Вместо това да привличаме инвеститори с високо качество, висока добавена стойност и добре подготвена работна ръка. Това конкретно
послание на премиера беше насочено най-вече към работодателите,
които са против вдигането на минималната заплата – но всъщност ще се изискват много по-мащабни усилия, за да се случи тази цялостна трансформация на икономиката.
Казусът с минималната заплата е интересен, защото за първи път тя се определя без административна и политическа намеса. За първи път имаме формула, която дефинира най-ниското заплащане по обективен критерий, вместо политици, чиновници и синдикати да се намесват на пазара на труда. Формулата за минималната заплата изисква тя да е 50% от средната – и именно затова се вдига с близо 20%, защото и средната заплата се вдига доста бързо последните 2 г. С други думи, минималната заплата следва пазарните развития, а не ги причинява, нито ги изкривява.
На трудовия пазар имаме структурен дефицит на кадри и растяща конкуренция между работодателите за тях.
Това е точно обратно на ситуацията от първите две десетилетия на прехода, когато имахме огромна безработица и работодателите винаги можеха да наемат колкото искат работници дори и на ниски заплати. Много работодатели си спомнят с умиление за този период на евтин и изобилен труд и не искат да приемат, че ситуацията се е променила и това време няма да се върне.
Затова се съпротивляват на вдигането на заплатите, но не могат да спрат тенденцията.
Пазарът изисква високи заплати и това няма да се промени
Нещо повече, България все повече се интегрира в европейския пазар, който е един от най-богатите в света с изключително високи заплати. Това оказва конкурентен натиск за вдигане на доходите в България. Пример – минималната заплата в страни като Германия, Нидерландия, Белгия и Ирландия е 2000 евро, т.е. около 4 хиляди лева. 4000 лева е минимална заплата, не средна! Естествено, че българите се сравняват със заплатите в Германия и искат по-високо заплащане. И ако не го получат, просто могат да отидат да работят в Германия.
Така че интегрирането ни в европейския пазар неизбежно ще повишава заплатите. Влизането в еврозоната и Шенген са такива големи крачки на интеграция, които ще доведат до допълнителен тласък за вдигане на доходите.
В страните от региона, които влязоха в еврозоната, заплатите се вдигнаха значително – например Литва влезе в еврозоната през 2015 г. със средна заплата от едва 800 евро на месец, а в средата на 2023 г. средната заплата вече надхвърли 2000 евро на месец. Естония също наближава 2000 евро на месец, а Словения вече надминава 2200 евро на месец.
Влизането ни в еврозоната и Шенген и интеграцията ни с богатите западни страни ще даде тласък на заплатите и ще е трудно да привличаме инвеститори с обещание за ниски заплати. Тогава с какво да привличаме инвеститори?
Един възможен отговор е ирландският модел – там се привличат инвеститори с ниски данъци, високо ниво на образованието и отлична бизнес среда, но заплатите са високи. Т.е. сделката с чуждите инвеститори е ниски данъци срещу високи заплати.
Ако отворим сайта на Ирландската агенция за чужди инвестиции, там акцентират на образованата работна ръка, модерната инфраструктура, бизнес средата, доброто качество на живот и интеграцията в европейския пазар. Това е, което трябва да постигнем и в България.
Ключово значение има човешкият капитал, или с други думи образованието. А там
най-важен е учителят
Изследванията показват, че едно и също дете, ако попадне на добър учител, може да постигне много в живота – което не се случва, ако попадне на слаб учител. През последните години България направи една стъпка напред, като повиши заплащането на учителите, което повишава привлекателността на професията. Преди десетилетие в педагогическите специалности привличаха ученици със сравнително нисък успех – например в направление “Педагогика на обучението по…” средният успех беше 4,57 през 2013 г., но сега вече наближава 5. Така че имаме известно подобрение, макар че все още педагогиката не е сред топспециалностите.
Но в някои страни като Финландия са още по-радикални – там за учители се приемат само отличници. Който иска да е учител и да работи с деца, трябва да е сред най-добрите ученици и студенти в страната. При нас такива са медицинските специалности – там средният успех на приетите е 5,58. Трябва да се стремим към същото и по отношение на педагогиката. Да привличаме най-амбициозните и най-успешните ученици и студенти да стават учители.
И, разбира се, трябва да се учи повече, особено математика – в България децата учат най-малко заради
изключително дългата лятна ваканция
Тя отговаря на една аграрна икономика от ХIХ век, но не и на ХХI век. И трябва да решим кардинално въпроса с отпадането на деца от училище. Всяко дете трябва да ходи на училище, а преди това и на предучилищна – това изисква най-после да се реши въпросът с детските градини в градове като София.
Както виждаме, в Ирландия освен за качеството на работната сила се говори и за инфраструктурата, бизнес средата и качеството на живот, както и интеграцията в европейската икономика. Това са също много важни фактори за привличане на нови инвеститори. По тези въпроси определено има какво да се направи – всеки се сеща за недовършените магистрали в Северна България, но проблемът е много по-мащабен и включва поддръжката на пътищата, нуждата от по-високи тол такси за камионите, липсата на мостове на Дунав и т.н.
Каква е ролята на бизнеса? Той също ще трябва да инвестира повече – както в обучение на персонала си, така и в повишаване на производителността на труда. Защото тя основно зависи от наличието на повече капитал, по-нови и модерни машини и оборудване. Високите заплати изискват повече инвестиции от страна на бизнеса и от страна на държавата.
