И едните, и другите ръце са изцапани в пясъчника, където се опитват да отнемат специалните служби за своя употреба
Малко струва оръжието навън, ако няма разбирателство вкъщи. Тази латинска сентенция би трябвало да е в главата на президента Румен Радев - ако е внимавал в лекциите, докато се е обучавал във военния университет в САЩ.
Но очевидно не е внимавал много. Защото дори войната пред вратата ни (в Украйна, а от тази седмица и в Израел) не може да принуди държавния глава да търси разбирателство вкъщи. Напротив, инатливо сърдит на сглобката, търси всякакъв повод да им се скара. Включително и по темата национална сигурност.
Самата сглобка също не му прощава и му отговаря с разнообразни наказания.
А резултатът е, че от тази тежка и кървава за Израел и света седмица очевидно България има две национални сигурности, след като се появиха два състава на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС). Да уточним - нито един от тях не е законен.
А както се е подкарало, нищо чудно скоро да се появят и две държави - (Супер)Генералска и (Не)коалиционна България са само предложения за имена, но ако си ги харесат, няма да плащат авторски права и патенти.
Между другото, колкото и в момента да звучи абсурдно, т.нар. български държавници добре подковаха обществото за гражданска война. А и самите те - обединителят на нацията Радев и обединената сглобка, очевидно вече са на ръба на институционална война. А двата формата на КСНС само потвърдиха това. Въпреки опитите на
Николай Денков и Мария Габриел като двойка гургулици, носещи мир, да прехвърчат от едното на другото заседание
Трудно е да се сетим вече кой започна тази война. Може би бяха ПП-ДБ, които се разочароваха и заподозряха Румен Радев, че е руски агент. Или пък самият той, когато се разочарова от тях много по-рано и реши, че ще ръководи тогавашния премиер Кирил Петков, както Георги Първанов оформяше ранните премиерски мигове на Сергей Станишев.
Или пък, беше онзи момент, в който всички чухме как специалните служби трябва да бъдат взети от Радев и всичко било консултирано вече с “посолството”.
А дали пък още по-назад: моментът, в който Радев реши да се прави на Райна Княгиня, но поради липса на знаме, размаха юмрук на Бойко Борисов.
Или пък когато Радев, още действащ генерал, забрави устави и закони, прескочи министър и главнокомандващ и отиде да ги кове пред премиера Бойко Борисов, че не се грижат добре за армията. И влезе в очите на Слави Трифонов и Корнелия Нинова.
Като във всяка война -
от битката за лопатката в пясъчника до световен конфликт, отговорът на въпроса кой започна пръв е най-безсмислен
Много по-важно е, че всички вкупом забравиха, че не може да съществува право, без да се спазват законите. А нито един от т.нар. държавници не спазва законите поне в областта на националната сигурност.
Дори ученият Николай Денков - който би трябвало да знае, че ако не следваш правилата, няма как да направиш прецизен химичен опит, реши, че правилата за заседанията на Съвета по сигурност към Министерския съвет могат да бъдат заобиколени. Така че да минат без пратеник на президента, който пък все още по неремонтираната конституция е главнокомандващ на армията в тази държава.
За егоцентрика Румен Радев очевидно бе въпрос на време да отвърне. И реши по повод войната в Израел да свика КСНС, но да отреже партиите от него. Не е съвсем законно, каквото и да твърди алтер егото му Димитър Стоянов. Бивш военен министър в служебното правителство. Но пък законът реално никога не е представлявал особена пречка за тази институция - особено законът за КСНС, според който съветът се свиква на всеки три месеца, а Радев забравя за това задължение повече от година.
Пак извън всякакви правила партиите отвърнаха, като свикаха свой КСНС, наречен "председателски съвет на парламента". И забравиха, че никъде в законите не е записано, че
партийни лидери (а някои не са и такива) имат право да препитват премиер и шефове на спецслужби
И че парламентарният контрол е единственият легален механизъм, но той означава изслушване в пленарна зала, а не в кабинета на председателя на парламента - уважавания от нас юрист Росен Желязков.
Между другото и двата незаконни КСНС произведоха един и същи резултат - държавата реши да си пази границите. Което всъщност би трябвало да си го прави по принцип, поне за това плащаме данъци.
Щеше да е лесно обяснение да кажем, че Радев, Кирил Петков, Николай Денков, Атанас Атанасов са просто сръдльовци. На чийто фон Бойко Борисов и Делян Пеевски изглеждат като Сун Дзъ.
Лошото е, че реално от години в България се води прикрита война за овладяване на специалните служби. Което в съчетание с откровено липсващите разбирания за демокрация и право в главните герои няма как да не навежда на мисли, че целта на овладяването е репресии, а не промяна на службите към добро.
Нека не забравяме, че първата задача на Румен Радев, след като назначи служебното правителство на Стефан Янев, бе да заповяда смяна на шефовете на специални служби. Които след това учтиво върнаха по устав жеста с действия срещу Кирил Петков. Поне тези станаха публични, защото бяха изпълнени публично в парламента. Но има и други и май няма партиен лидер, за когото президентските служби да не са посъбрали информация.
На този фон смяна на шефовете на службите и реформата им са наложителни. Но пък сглобката
реши да го направи по възможно най-тъпия начин - като вземе от президента всякакъв контрол
по назначенията на шефовете на ДАНС, ДАР, НСО и пр.
Чудно дали Кирил Петков и Атанас Атанасов поне веднъж се запитаха какво ще се случи със специалните служби, ако следващите избори бъдат спечелени от "Възраждане" и Костадин Костадинов стане министър-председател. Партия и лидер, за когото те директно посочват връзка с Москва. Едва ли, след като очевидно дори не са попитали Бойко Борисов как толкова години успяваше да инкорпорира към себе си заварените началници на служби, вместо да чисти безогледно. И примерно да използват този опит, за да накарат сегашните началници да изберат страната на доброто, поне както го разбират те.
Докато на границите ни се водят вече две войни, президентът Радев и всички останали политици реално забъркаха перфектната буря. В момента трудно може да се каже, че има работеща специална служба. А неспазването на закона и търсенето на вратички в него се превърна в състезание по върховете на държавата. Което трябва да приключи веднага.
Но не на принципа да седнат да се разберат като големи мъже, а след като гражданите започнат да изискват спазване на закона независимо дали тези, които са на власт, са от “нашите”, или от “вашите” - единственият начин да си опазим държавата от война.
Примерът на Израел до какво води експлоатацията на службите и заобикалянето на закона, което от години практикува Нетаняху, е прекалено пресен, за да не го осмислим.
