Хамас възниква в резултат от нерешения и до днес израелско-палестински конфликт. Нейният основател и духовен водач шейх Ахмад Ясин (1936-2004) е израснал в ивицата Газа, където на 22 март 2004 година е убит от израелската армия.
Военизираната палестинска организация не признава държавата Израел. Според собствените ѝ изявления тя преследва целта да отстрани Израел с военни средства и да създаде ислямска държава. ЕС, САЩ, Израел и други, включително арабско-мюсюлмански държави, определят Хамас като терористична организация.
Заложената в учредителната харта на Хамас мисия за "свещена война против тираните" според ислямистите легитимира постоянните военни стълкновения с Израел. Последната терористична атака срещу Израел от ивицата Газа на 7 октомври доведе до максимална ескалация между двете страни. Ето как изглежда хрониката на най-важните събития в дългогодишната конфронтация.
1987: Първата интифада
Първата интифада, известна и като "каменната война", представлява изпълнен с насилие сблъсък между израелската армия и трите палестински организация Хамас, Организацията за освобождение на Палестина (ООП) и Народния фронт за освобождение на Палестина. Повод за конфронтацията става катастрофа между израелски военен автомобил с две палестински таксита на 8 декември 1987.
Тогава в близост до граничния контролно-пропускателен пункт Ерец на северната границата към ивицата Газа умират четирима палестинци. Създадената скоро преди това Хамас използва започналото народно въстание срещу израелските войници и застава начело на недоволството. Паралелно се провеждат и мирни протести като например стачки. От 1991-а година нататък военните противопоставяния намаляват.
1989: Забрана в Израел
През 1989-а година Хамас е забранена в Израел. Ръководителят на организацията Ахмад Ясин е арестуван от израелските власти и през 1991-а година е осъден на доживотен затвор за подстрекателство към убийството на т.нар. палестински колаборационисти, както и за подбуждане към отвличането и убийството на двама израелски войници.
1993: Самоубийствени атентати
През 1993-а година Израел и ООП се споразумяват в Осло за взаимно признаване. За да торпилира мирния процес, в следващите месеци Хамас организира вълна от самоубийствени атентати. Те са представени като отмъщение за убийството на 29 палестинци на 25 февруари 1994. На този ден еврейският лекар Барух Голдщайн избива молещите се мюсюлмани в джамия в Хеброн.
2000: Втората интифада
Мирният процес от Осло бързо се проваля. В края на септември 2000 година посещението на тогавашния лидер на израелската опозиция Ариел Шарон на Храмовия хълм става причина за започването на Втората интифада.
На втория ден от посещението се стига до изпълнени с насилие демонстрации, които са потушени с оръжие от израелската полиция. Четирима души са убити, ранени са около 200. В ивицата Газа и на Западния бряг се стига до нападения срещу израелските сили за сигурност – започва Втората интифада.
Между 27-и септември 2000-а година и 2004-а година израелското външно министерство регистрира 425 атаки на Хамас, в резултат на които са убити 377 израелци и са ранени 2076 израелски цивилни граждани и войници.
2005: Израел се изтегля от ивицата Газа
През 2005-а година тогавашния израелски министър-председател Ариел Шарон нарежда всички израелци да се изтеглят от ивицата Газа – както войниците, така и заселниците. На 12-и септември 2005-а след 38 години се слага край на израелското присъствие в окупираната дотогава от него ивица Газа, пише "Дойче веле".
2006: Изборната победа на Хамас
На палестинските парламентарни избори на 25 януари 2006 година Хамас печели 44 процента от гласовете и е натоварена със съставянето на правителство. То е наречено правителството на националното единство и представлява коалиция с партията Фатах. Но тази коалиция издържа само няколко месеца заради битките на двете палестински партии за властта в ивицата Газа.
2007: Разцеплението
На 12 юни 2007 година въоръжени групи на Хамас нападат главната квартира на Фатах и поемат контрола над цялата ивица Газа. Оттогава вътрешното палестинско разделение е факт: Хамас управлява в ивицата Газа, а Фатах държи властта в частично автономните области на Западния бряг на река Йордан.
От идването на Хамас на власт в ивицата Газа избори не е имало. През 2007-а година Израел обяви ивицата за "вражеска територия" и засили продължаващото и до днес нейно изолиране, което се поддържа донякъде и от Египет.
2008: Първата война в Газа
След кратко примирие между Израел и Хамас, договорено с посредничеството на Египет, през лятото на 2008-а година Хамас отново напада Израел с ракети. Израел реагира на 27-и декември с военната офанзива "Лято олово". Тя приключва един месец по-късно на 18-и януари 2009-а.
По данни на палестинската правозащитна организация Палестински център за човешки права загиналите тогава палестинци са 1417, от които 926 цивилни граждани. По израелски данни жертвите от палестинска страна са 1166, от които 295 цивилни.
2012: Втората война в Газа
На 14 ноември 2012-а година започва нова война между Хамас и Израел, която продължава осем дни. Малко по-късно, на 29 ноември 2012-а година, Общото събрание на ООН признава Палестина за държава-наблюдател, която не е членка. 138 от 193-а членове на събранието гласуват "за" статута. Германия се въздържа. Оттам нататък палестинските автономни области започнаха да се определят като "Държавата Палестина".
2014: Третата война в Газа
След трайния ракетен обстрел срещу Израел от ивицата Газа на 8 юли 2014-а година започва нов военен конфликт с ракети и въздушни нападения между Израел и Хамас в ивицата Газа. На 17 юли Израел започва сухоземна офанзива.
На 26 август войната приключва с временно примирие.
2021: Четвъртата война в Газа
10 юни 2021-а година маркира началото на следващата война между Израел и Газа, след като Хамас обстрелва с ракети Йерусалим. Преди това имаше продължили със седмици вълнения предимно в Източен Йерусалим заради принудителното премахване на палестински къщи в квартал "Шейх Джара" и насилие на Храмовия хълм и в джамията "Ал Акса". Войната приключи с примирие на 21 май 2021-а година.
