Забраната да се стреля с олово в ЕС, ще затрудни възрастните българи, които трябва да сменят оръжие и да променят навици, казва председателят на Съюза на ловците и риболовците
- Господин Василев, на 1 октомври започна ловът на дива свиня и дребен дивеч. Какъв сезон очаквате?
- Това е дълго чакан момент от всеки ловец и ден, за който се вълнуваме много. Поставени сме в ситуация, в която популацията на дивата свиня все още е силно засегната от африканската чума и като вид отсъства в голяма част от ловните стопанства. А пък там, където ги има, са далече от това, което беше преди заболяването. Но в определени региони популацията започва да се възстановява и това мотивира ловците да полагат необходимата грижа за опазването и възпроизводството на вида.
Има увеличаване и стабилизиране на яребиците поради по-меките зими. На много места вече се забелязва и доста по-добро състояние на популациите на дивия заек. Така че усилията, които ловците полагат за компенсиране на загубата на биоразнообразие заради много агресивните земеделски практики, дават резултат.
За съжаление, не навсякъде, но вече се оформят региони, в които има стабилизиране и наистина видимо увеличение на популациите на основните видове дивеч. Затова се надяваме се на успешен ловен сезон. Дай боже без инциденти с ловно оръжие.
- Доколко африканската чума по свинете е опасна за хората?
- Ловците са много добре запознати с проблема, и всяко животно, което бива отстреляно, задължително се тества. Освен за африканска чума се правят проби и за трихинелоза, което е опасно паразитно заболяване по хората. Протича тежко и ако не се лекува, може да доведе до фатален край.
Но африканската чума не вреди на човека. Месото от заразените животни би могло да бъде консумирано. Проблемът е, че когато вирусът циркулира в дивата природа, а вие отглеждате домашно животно и влезете със същото облекло от планината в дома си да го нахраните, вероятността да му предадете вируса е много голяма и съответно домашната свиня може да умре.
Това е проблемът и има много тежки икономически последици. В началото на епидемията имаше десетина случая, в които индустриални свинекомплекси бяха засегнати и се наложи да бъдат избити хиляди домашни животни, което е огромна икономическа загуба. Иначе вирусът продължава да се разпространява и в момента в Европа. Смятам, че и в следващите години няма да го забравим като тема.
– Преди година доклад на WWF “Жива планета” показа, че сме загубили 69% от популациите на диви животни, като в това число се включва и рибата. Каква е причината?
– Трябва да бъдем наясно, че основният процент за загиването на биоразнообразието в момента, и то не само в България, е загубата на местообитания.
Например в земеделието се ползват препарати, чрез които производителите се защитават от насекоми, които нанасят вреди на реколтата. Но не си дават сметка, че така унищожават храната на птиците и тяхната популация драстично намалява.
Така е и с унищожаването на плевелната растителност, която всъщност е мястото, където птиците гнездят и се предпазват от хищниците или пък ползват семената на плевелите за естествена храна.
Иначе аз с гордост мога да заявя, че в България имаме регулирана чрез закон ловна дейност отпреди повече от 125 години.
И през целия този период, в който ловната дейност е регламентирана в България, не е изчезнал нито един вид вследствие на ловуване.
Не сме допуснали да унищожим целенасочено нито едно животно! Ловците са единствената природозащитна армия, която работи на терен.
Не омаловажавам усилията на неправителствените природозащитни организации, но те се фокусират в конкретен вид, конкретно място с конкретни дейности, които считат, че са важни и отговорни. Мрежата на ловно-рибарската организация е единствената, която покрива 100% от територията на страната. Всяка година се развъждат фазани, яребици, патици, кеклик, диви зайци.
- Да, но много природозащитни организации осъждат лова и гледат на вас като на убийци на животни.
- Това са хора, които, ако познават в детайли дейността на ловните колективи, биха променили своето мнение. Разбира се, тук всеки има право на собствени убеждения. В последните години в европейски мащаб движенията за защита на правата на животните набират скорост, но фокусът им е, че не ние полагаме усилия да подпомагаме биоразнообразието и да опазваме дивата природа, а по-скоро това, че физически убиваме животни.
Дори съм попадал на абсурдни коментари от крайни защитници на животните, които съветват “защо убиваме невинните животни, а не отидем в магазина да си купим месо”?!
Това е неосъзнато лицемерие в част от обществото, не само българското. В цял свят е така, когато хората прекъснат връзката със селото, когато не познават традициите. Част от младите си мислят, че месото идва отнякъде, че то се произвежда, без дори да си дават сметка, че производството е от животни, родени и отгледани в плен, и тяхната единствена съдба е да бъдат хуманно умъртвени. И както казваше преди години близък приятел: Истинският ловец е този, който е взел от природата по-малко, отколкото е дал за опазването ѝ. И аз вярвам, че много голям процент от преобладаващата част от членовете на нашата организация са такива хора, които искат повече да дадат, отколкото да вземат от природата.
- А ако ловът бъде забранен изцяло?
- Последиците в икономически план биха били изключително сериозни, но е много трудно да бъдат измерени.
Оставям настрана преките икономически вреди върху хората, които се занимават с търговия и производство на оръжия, боеприпаси, оборудване, дрехи, обувки и т.н. Ако ловът бъде спрян, популацията на диви животни ще се увеличи безконтролно. Представете си едно стадо от 50 благородни елена да премине през една нива. Това е цялостно унищожение на реколтата от нея. Друг проблем е, че когато дивите животни станат много, те започват да хапят върховете на младите фиданки, тоест дърветата, които биват отглеждани, за да се създаде нова гора. А да не говорим за страха на старите хора по селата, в които чакалите и лисиците влизат и изяждат кокошките и другите им домашни животни. Така че ловът е инструмент за управление на популациите на дивите животни и той е безалтернативен.
- Споменахте за влизането на диви животни по къщите. Как може да се разреши проблемът с гладните мечки, които атакуват селата?
- Мечката у нас е защитен вид от години. До 2007 г. беше включена в списъка с видовете обект на лов, което даваше възможност, когато има конфликтна мечка, държавата чрез горските стопанства бързо да издаде разрешително и да бъде отстреляна.
С членството ни в ЕС, а и след като се прие законът за биоразнообразието мечката се превърна във вид от особена важност и бе поставена под строга защита. Опит на един председател на земеделската комисия в парламента да промени закона, не успя, защото получихме санкция от ЕК. Заради това и 8 години не бяха отстрелвани никакви мечки и днес сме в странно положение - за опазване на вида е отговорен министърът на околната среда, а ако трябва да се издаде разрешително да бъде убита агресивна мечка, това прави земеделският.
Пораждат се много въпроси - ако една мечка е конфликтна, кой трябва да я отстреля, кой би могъл? По закон трябва да е ловец, защото само те имат придобито право на лов. Щетите от мечки са големи и това коментирахме наскоро с кметовете на засегнати места като Ловеч, Габрово и т.н. Те казват, че младите, които споделят екофилософията, си представят това животво като Мечо Пух или мечето Теди. Истината е, че те са опасни, особено ако скъсят дистанцията с хората и се научат, че няма проблем да правят бели. Трябва да има буферна зона между хората и тях. Определено липсва адекватна политика при управлението на конфликтен вид.
- А забраната на оловото за муниции? Смятате ли, че ще бъде приета в близката година?
- Когато се завърти голямото колело на бюрокрацията в Брюксел, спира, когато си изпълни целта. По-дългосрочната цел на ЕК е да ограничи изобщо употребата на олово във всяка човешка дейност. Предвижда се преходен период от 3 години, в който държавите членки ще трябва да изразходят произведените до този момент количества. Очакваме да бъде прието през следваща година и към края на 2027 г. и началото на 2028-а окончателно да бъде факт.
Лошото е, че ще засегна голяма част от българските ловци, и то по-възрастните, които използват една и съща пушка и нямат възможност да подновят ловното си оръжие. Евтиният заместител на оловото е стоманата, която обаче прави големи рикошети и се надяваме да няма ръст на инцидентите.
- Докъде стигна законодателната ви битка с бракониерите, която започна от 2016 г. ?
- Това е вечен проблем. Ако сега бъде хванат бракониер, който е застрелял благороден елен, има три санкции, които биха могли да му бъдат наложени според Наказателния кодекс - лишаване от свобода до една година, пробация или глоба 300 лв. Обикновено при чисто съдебно минало дори и тези санкции не се прилагат.
Бракониерството не бива да се разглежда само като кражба от ловеца, а от цялото българско общество, защото съгласно нашия закон дивечът е собственост на държавата.
Държавата трябва да работи върху това да бъде променена действащата нормативна уредба, както и за силно завишаване на санкциите, които да бъдат респектиращи. И не само на хартия, а да се работи активно за прилагане на мерките.
CV
Роден е през 1980 г. в Троян
Завършва специалност “Горско стопанство” в Лесотехническия университет
Има магистърска степен “Ловно и рибно стопанство”
През 2007 г. е назначен в Националното сдружение на ловците и риболовците в България като експерт в отдел “Лов”
От 2017 г. е председател на УС на националното ловно-рибарско сдружение - Съюз на ловците и риболовците
