Днес, на уличката зад Софийския университет, шофьор на такси си метна най-невъзмутимо салфетката през прозореца. Наблизо нямаше контейнер, не се е целил там. Някой ще каже, че е имал лош ден, че не бива да го слагам на моралния дръвник и да вдигам брадвата, ама това… са пълни глупости.
Нормалните хора, като имаме лош ден, плачем, оувъртинкваме, ядем гадна храна, скарваме се с близките си, пием вино по пижама. Не хвърляме фасове през прозореца, защото това не е лош ден, това е манталитет. Не е нещо, което правиш за първи път на 50-60, на колкото беше шофьорът на таксито.
Смятам, че когато човек има дефицит на пари, постижения и най-вече на обич в живота си, на него му се износват накладките да се държи добре, да се старае. “И другите мятат фасове”, “Аз да съм проблемът на България, я виж политиците” и други оправдания най-вероятно успиват съвестта му. Но извън гадните обстоятелства, трябва да имаш личен морален кантар, на който да се качваш. И когато там пише “нула”, вината не е на държавата, на бившата, на вашите. Вината е само твоя.
