В този труден момент е важно да се разбере, че конфликтът е между демократична, либерална държава и жестока, безмилостна и брутална фундаментална терористична организация, казва израелският посланик в София
- Господин посланик, каква е ситуацията със сигурността в Израел след безпрецедентната атака от Газа?
- Рано в събота на 7 октомври стотици терористи проникнаха в израелска суверенна територия. В убийствен поход те изклаха стотици граждани – деца, жени, старци, повече от 700 невинни живота. Подпалиха къщите, където хората бяха намерили убежище, за да ги накарат да се задушат и да излязат. Десетки бяха отвлечени в Газа и местонахождението им все още не е известно.
Докато говорим, в израелските градове и села все още има битки с терористите. Междувременно ракети се изстрелват масово и безразборно над големите израелски градове. До момента повече от 4000 ракети са били изстреляни от Газа към Израел.
- За разлика от други случаи на сблъсъци между вас и палестинците този път Израел получи ясни знаци на съчувствие от международната общност. Усетихте ли такава искрена съпричастност и от българска страна?
- Първо, не мога да се съглася с вашето твърдение, че подкрепата, която Израел вижда сега, е различна от тази, която се вижда в предишни конфликти. Единствената разлика е, че в предишни конфликти Израел успя да предотврати убийството на свои граждани и след това лесно се разпространяваха фалшиви новини. Ужасяващите образи, идващи днес от Израел, не позволяват това.
На вашия въпрос" известната поговорка “Приятел в нужда се познава” отразява до голяма степен това, което видяхме сега в реакциите от България. От президента Румен Радев, премиера Николай Денков, вицепремиера и външен министър Мария Габриел, от председателя на парламента Росен Желязков и лидери на политически партии... Всички изразиха своята съпричастност и солидарност с Израел, като подчертаха и легитимното право на Израел за самоотбрана. Получихме и безброй стоплящи сърцето съобщения.
В крайна сметка въпросът не е само да бъдат на страната на Израел в този труден момент, но и да си с разбирането, че сме изправени пред конфликт между демократична либерална държава и жестока, безмилостна и брутална фундаментална терористична организация, която се подкрепя от Иран.
- Какви действия да очакваме от Израел, особено след като голям брой израелски граждани са държани в плен от “Хамас” в гъстонаселените райони или в подземни съоръжения в Газа?
- Военните действия, които Израел ще предприеме, все още не са решени. Междувременно Израел атакува позициите на “Хамас” в ивицата Газа.
Трябва да е ясно, че Израел няма конфликт с хората в Газа, а с терористите, които ги взеха за заложници. Едно нещо стана кристално ясно след последните събития: свидетели сме на колапс на парадигмата, според която подобряването на икономическото положение на жителите на Газа ще доведе до промяна.
През последните 2 години Израел инвестира много в тази посока. Например, позволихме на повече от 20 000 работници да влизат ежедневно в Израел, а също и пълен набор от доставки да стигат свободно в Ивицата.
Позволихме също и растящата финансова подкрепа от Катар да стигне до Газа. През това време, вместо да се грижи за цивилното население, “Хамас” спечели от това и се концентрира в изграждането и подготовката на военната си атака.
- Защо Държавата Израел беше неподготвена за тази атака? Какви според вас са причините за този пробив в сигурността?
- Това е въпрос, който все още трябва да бъде проучен задълбочено. Не мога да кажа, че имам правилен отговор в момента. По време на пожар е изключително трудно да се направи задълбочено разследване, то ще бъде направено своевременно. Това, върху което се фокусираме сега, е да защитим нашите граждани.
- Ако приемем, че дългата ръка на Иран стои зад настоящата атака на “Хамас”, мислите ли, че това може да е свързано с факта, че Израел и Саудитска Арабия водят преговори за подписване на мирен договор?
- Без съмнение Иран стои зад атаката. Никой не може да го постави под въпрос, тъй като Иран е основният дестабилизатор в нашия регион, а “Хамас” е негов пълномощник. “Хамас” като организация не би могла да развие тези способности без пълната подкрепа на Иран. През последната седмица лидерите на Иран изразиха своята позиция, че в нашия регион не трябва да се развива път на мир.
- Последното примирие между Израел и “Хамас” беше сключено преди две години и едва ли някой сериозно е вярвал, че ще продължи кой знае колко дълго. Но може ли да има мир с палестинците, докато техният проблем не бъде разрешен, а изглежда, няма такова решение? Тогава какво бъдеще очаква израелската държава?
- Във вашия въпрос има мълчаливо предположение, че има решение на палестинския проблем. Но нека изясним: основният проблем, основният въпрос на палестинския казус всъщност е тяхната нереалистична мечта за заличаване и унищожаване на съществуването на еврейската държава. И точка.
Можете да говорите за радикализъм, религиозен екстремизъм, национализъм, фундаментализъм или каквото пожелаете. Всички те могат да приемат различни форми, но в крайна сметка отразяват едно и също: омраза.
Сега отбелязваме 50 години от войната Йом Кипур. По онова време Голда Меир е министър-председател на Израел. Тя имаше следната поговорка: “Ще имаме мир с арабите, само когато те заобичат децата си повече, отколкото мразят нашите”.
Жестокостите на тези дни ни показват колко права е била тя.
