На 7 октомври "Хамас" започна пълномащабна инвазия в Израел на множество нива. Стотици израелци бяха убити, няколко хиляди бяха ранени, а стотици други — отвлечени и отведени в Газа. Сраженията продължават.
Броят на жертвите е зашеметяващ, още повече за страна с население, малко по-голямо от това на България. И пропорционално, броят на израелските жертви е идентичен с този от 11 септември, когато Ал Кайда пое отговорността за извършените убийства и предизвикания хаос в САЩ. *)
Съществуват много въпроси: Как е възможно Израел, известен със своите разузнавателни способности и военна готовност, да бъде сварен толкова изненадан? Доколко Иран — водещият държавен спонсор на тероризма в света и покровител на "Хамас" — е участвал пряко в планирането, въоръжаването, обучението и изпълнението на операция, която трябва да е била подготвяна с месеци? Катар — водещият спонсор на "Мюсюлмански братя", чийто изразител е "Хамас" — също ли е участвал в планирането? Дали продължилата с месеци политическа поляризация в Израел и ежеседмичните митинги за и против правителствената коалиция са подсказали, макар и неволно, на Иран и "Хамас", че Израел е твърде разединен и разсеян, за да води война? Дали Иран е избрал момента, притеснен, че преговорите между Саудитска Арабия и Израел с посредничеството на САЩ могат да доведат до историческо споразумение, което да отслаби хегемонистичните амбиции на Иран в региона?
Разбира се, това са все важни въпроси. Но отговорите може да не дойдат скоро.
По-скоро основният фокус в момента трябва да бъде насочен към бъдещето — към войната, започната от "Хамас", и разгръщащия се отговор на Израел. И дори този конфликт да е с безпрецедентни мащаби, има важни факти от миналото, които не трябва да се забравят.
Първо. Газа, тясна крайбрежна ивица, никога не е упражнявала суверенитет в историята си — нито когато Османската империя я е окупирала в продължение на векове, нито когато Египет е наложил военно управление в продължение на две десетилетия, 1948-1967 г.
Второ. Израел завладява Газа в резултат на Шестдневната война през 1967 г. Тогава еврейската държава — изправена пред смразяващи кръвта призиви на египетските и сирийските лидери за нейното унищожаване, подкрепени от зловещи движения на войски — действа бързо и надделява. Окупацията на Газа е един от резултатите от тази война.
Трето. При липса на арабски партньор, който да желае да преговаря за бъдещето на Газа, през 2005 г. Израел решава едностранно да изтегли всички войници и заселници, всички до един. Това даде на местните жители първия им шанс да се самоуправляват.
Четвърто. В следващите две години "Хамас" завзема властта, като прогонва Палестинската автономна власт от Газа и установява пълен контрол, който продължава вече 16 години.
Пето. "Хамас" е терористична организация. Това е определението на Европейския съюз (включително България), на Съединените щати, на Обединеното кралство и много други международни фактори. За 16 години нищо не се е променило. Властта не е направила "Хамас" по-умерена. Изложената в хартата на "Хамас" цел е да унищожи съседен Израел и да установи ислямски халифат, в съответствие с доктрината на "Мюсюлмански братя".
Шесто. Колосалната международна финансова помощ — ако беше инвестирана в просперитета в Газа — имаше потенциала да превърне Газа в Сингапур на Близкия изток. Вместо това, "Хамас" предпочете да изгражда терористична инфраструктура, включително трансгранични тунели за проникване в южен Израел, контрабанда на оръжия и материали от чужбина (главно през съседен Египет) за оръжейните заводи в Газа, както и върху обучението на жителите на Газа, започващо още от детска градина, където у невинни деца се култивира стремежът към "мъченичество".
Седмо. Както израелското разузнаване е откривало неведнъж, голяма част от тази терористична инфраструктура е вградена в цивилни обекти — училища, болници, линейки, джамии и жилищни сгради. За "Хамас" няма табута и целта е ясна: или да откаже Израел да атакува обекти под страх от причиняване на съпътстващи щети (въпреки усилията на израелските сили да ги избегнат), или да си прави PR пред света, показвайки снимки на поразени “цивилни” обекти и жертви.
Осмо. Докато "Хамас" се стреми към чисто и просто унищожаване на Израел, единствената стратегическа цел на Израел е да постигне спокойствие на границата си с Газа. Очевидно е, че това е невъзможно, поради естеството на режима на Хамас. А онези от международната общност, които се опитват да "деескалират конфликта" или предлагат пътища за "мирно съвместно съществуване", напълно не разбират, че за съжаление това е невъзможно, докато "Хамас" е на власт.
Девето. Израел като цяло провежда политика на "моркова и тоягата" в борбата със заклетия си враг на границата — понякога се опитва да предложи приятелски жестове, включително разрешителни за работа в Израел и медицински грижи в израелски болници, а понякога разгръща военната си мощ, за да изпрати послание за сила и възпиране.
И накрая, това ни връща към събитията от последните няколко дни. "Хамас" се радва на опустошенията, които е нанесъл в Израел, като смята, че еврейската държава е разкрила своята слабост, а не сила.
Поради огромния мащаб на проникването на "Хамас", зашеметяващия брой жертви, отвлечени хора, (включително малки деца и възрастни) и тероризираното цивилно население, Израел е изправен пред фундаментални решения.
Дали сега ще предприеме всички мерки, за да унищожи "Хамас" до корен, като същевременно постави Газа на колене? Възможно ли е това да бъде смъртоносен удар за израелските граждани, държани там като заложници? Възможна ли е по-широка война, при положение че "Хизбула" е въоръжена до зъби в Ливан, иранските сили са разположени в Сирия, а Иран се хвали с желанието си да "изкорени ционисткия режим"? И как ще действат приятелите на Израел, включително България, в хода на конфликта? Ще продължат ли да бъдат на страната на Израел, или ще започнат да призовават за "деескалация и преговори"? Докато световните медии позабравят за нацистката кръвожадност и жестокост на "Хамас" на израелска земя и вместо това започнат да представят последствията от израелския отговор…
След геноцида на "Хамас" никой не бива да очаква нещо друго освен мощен израелски отговор. Той е необходим, оправдан и е това, което всяка друга държава би се чувствала задължена да направи при подобни обстоятелства.
Приятелите на Израел трябва да си дадат сметка, че един разгром на "Хамас" служи не само на интересите на Израел, но ще е в услуга и на умерените арабски държави, както и на Запада. В дългосрочен план – всички те са еднакво застрашени от добре въоръжена и финансирана джихадистка идеология, която смята светските, демократични и мултикултурни общества за свой смъртен враг.
*) Междувременно броят на израелските жертви расте.
Б.Р. Дейвид Харис е почетен директор на Атлантическия клуб в България и двукратен носител на държавни отличия, връчени от Президента на Република България. бил е главен изпълнителен директор на Американския еврейски комитет от 1990 до 2022 г.
