- 1 на 8 души у нас има психично разстройство, засегнати са 720 хиляди
- Тревожните и депресивните разстройства засягат около 580 млн. души в света
- Често сме свидетели на злоупотреба с психично болни - и при хоспитализациите, и при грижата извън болница, както и злоупотреба с имущество
- За една година през Клиниката по психиатрия на УМБАЛ “Александровска” преминават около 1100-1200 души, обясни началникът на Клиниката по психиатрия в "Александровска"
- Проф. Миланова, в Световния ден на психичното здраве кажете - колко души са засегнати от психични заболявания у нас? И кое е най-честото психично заболяване, от което страдат?
- Приблизително 1 на 8 души има психично разстройство. Известно е, че 970 млн. души в света имат психично заболяване. Сред най-честите заболявания са тревожните и депресивните разстройства, които засягат около 580 млн. души. Ако обобщим тези данни на Световната здравна организация, може да заключим, че в България от психични заболявания са засегнати около 720 хил. души.
- Наложена ли е стигма върху психичните болести и само в България ли е така?
- Психичните заболявания имат дълга история на заклеймяване в обществата по целия свят. В резултат на това лечението в исторически план невинаги е имало научен смисъл. Било е даже брутално и нехуманно. Психиатрията като медицинска специалност е сравнително млада. Стигмата е възникнала от страх и липса на разбиране. Тя продължава въпреки по-доброто познаване на биохимичната и генетичната природа на различни заболявания. Учените продължават да научават повече за причините за психичните заболявания и да развиват ефективно лечение. Надяваме се, че стигмата ще намалее. Стигмата не е само в България, навсякъде по света има стигма, която е в различна степен проявена.
Ефектите, които тя оказва върху хората с психични заболявания и техните семейства, са сериозни и тежки. Това може да доведе до изолация и срам. Стигмата може да доведе до тормоз и дори насилие. Хората с психични заболявания са изправени пред дискриминация при търсенето на работа и дори на жилища. Стигмата също така пречи на хората да търсят помощ или да получат лечение и в резултат на това техните симптоми се влошават и по-трудно се лекуват. Добрата информираност и образованост по отношение на психичните заболявания са средство за борба със стигмата.
- Кабинетът прие Здравната стратегия до 2030 г., която се фокусира върху психиатричната грижа и психичното здраве. Кои са най-болните места в психиатричната грижа у нас?
- На първо място е осигуряване и гарантиране на достъп до медицинска помощ, психосоциална грижа. Това означава да се създадат нормални условия за болнично лечение, извънболнична грижа. Както и законодателни промени, които да гарантират правата на психично болни, включително и проблема, свързан със запрещението.
- Според доклада на Комитета за превенция на изтезанията към Съвета на Европа, който бе подкрепен от доклад на омбудсмана Диана Ковачева, пациентите у нас живеят в нечовешки условия в психиатриите, хранят се за 2,76 лв. на ден, а лекарствата им струват близо 70 ст. Как може да се промени това?
- Още в предходния доклад на Комитета за превенция на изтезанията от 2020 година е отбелязано, че препоръките от предишни посещения не са изпълнени и не са предприети ефективни мерки за подобряване на ситуацията. И в последния доклад на Комитета са отбелязани лошите битови условия, липсата на достатъчно на брой и като квалификация персонал, на мултидисциплинарни екипи, съвременни психосоциални програми. Преодоляването на посочените проблеми е свързано с осигуряване на много повече финансови средства – назначаване на обучени специалисти, които да бъдат мотивирани да работят и да се развиват.
- Здравният министър проф. Христо Хинков говори за деинституционализация - възможно ли е пациентите да се обслужват в извънболнична среда?
- Съвременната психиатрия дава възможности за лечение на болните в извънболнична среда. Новите поколения медикаменти са подходящи за продължително лечение в амбулаторни условия. Деинституционализацията е възможна, ако има добре развита мрежа от психосоциални услуги, която да осигури независим живот на хората с психични разстройства.
- По света има организирани програми от грижи през деня за хора с тежки психични заболявания. Колко такива има в България и въобще има ли достатъчно обучени лица за подобни медицински и социални грижи?
- Програми от дневни грижи са нужни и полезни за голяма част от болните с тежки психични заболявания. Не мога да кажа колко са дневните центрове в България. Те са предимно с психосоциална насоченост и в тях работят социални работници, психолози, трудотерапевти, рехабилитатори, специалисти по здравни грижи. За работа с хора с психични заболявания се изисква допълнително обучение.
- Правосъдният министър Атанас Славов пък заяви, че ще работи за премахване на запрещението? Какво мислите?
- Отдавна има нужда от промени в законодателството, които да гарантират правата на психично болните. Да се вземат работещи решения, включително и по отношение на отпадане на запрещението. Често сме свидетели на злоупотреба с психично болни - както при хоспитализациите, така и при грижата извън болница, злоупотреба с имущество и т.н.
Предстои конференция на тема “Развитие на личната автономия при менталната здравна грижа”, която се организира от Комитета по биоетика към СЕ (Съвета на Европа) във взаимодействие с омбудсмана и Университета на Латвия, под егидата на латвийското председателство на Комитета на министрите.
- Като началник на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ “Александровска” какви форми на лечение и грижи за хората с психични заболявания прилагате?
- Клиниката по психиатрия е най-старата клиника в България, с над 140-годишна история, в която са работили и са се обучавали голяма част от работещите психиатри. Броят на преминалите болни за една година са около 1100-1200 души. Приемат се болни с остри психични заболявания, често изискващи допълнителни изследвания и съответна терапия и за други телесни заболявания.
През последните 14 години хоспитализираните болни имат възможност за включване в различни психосоциални програми – психообучения за шизофрения, депресия, тревожни разстройства; релаксация, литературен клуб, музикотерапия, краткосрочна терапия, зумба, здравословно хранене, артателие, социален клуб, киноклуб.
Дългогодишно сътрудничество с Нов симфоничен оркестър осигурява посещения на наши пациенти на концертите му в зала “България”, както и концерти на музиканти от оркестъра в клиниката, включително и по време на пандемията с участието на световноизвестни изпълнители.
- Скоро имахте рожден ден. Колко години отдадохте на психиатрията? Има ли огромна промяна в професията от началото до днес? Каква е посоката?
- Когато започнах работа в психиатричната клиника, болните изглеждаха различно от болните в соматичните клиники - в пижами, повечето сковани, с изразени нежелани ефекти от лечението. Разполагахме с ограничен брой медикаменти, повечето от които имаха сериозни странични ефекти, които водеха до несъгласие да приемат медикаментозно лечение.
Ако сега посетите нашата клиника, няма да разберете, че сте попаднали в клиника за остро психично болни – облечени са в цивилни дрехи, без странични ефекти от медикаментозното лечение. Съвременните психофармакологични средства имат значително по-малко нежелани ефекти, една част от тях се приемат еднократно в денонощието, има и инжекционни препарати с продължително действие от 1 до 6 месеца. В клиниката има обособени места с живи цветя, картини, цветни мебели.
Прогресът в лечението на психично болните е значим, има известен напредък и в научните изследвания по отношения на причините за възникването им. С навлизане на новите технологии се увеличават възможностите за успешна терапия и възстановяване на хората с психични разстройства.
