Властта не го дразни с импийчмънт, той лети навън, когато правителството не го превари
Много или малко са едни загубени близо 5% от народната любов насред предизборна кампания и перманентна политическа турбуленция.
Като въздушен ас Румен Радев от турбуленции надали се плаши. Но като президент, свикнал да лидира политическата класа в целия цикъл от редовни и предсрочни избори през последните години, този изненадващ спад в рейтинга му вероятно ще провокира анализ на “Дондуков” 2.
След като близо 3 г. Румен Радев оглавяваше симпатиите на гражданите, последното социологическо проучване го класира трети след Мария Габриел и акад. Николай Денков. Вярно, с много условности - анкетираните са извадка само за София, където по стара политическа традиция най-активни са десните - някога сини, сега ГЕРБ, ДБ и “Промяната”. Но все пак в столицата са концентрирани над 1 милион избиратели.
Държавният глава се радва на подкрепа от 32,6% от анкетираните, сметна Центърът за анализи и маркетинг и отчете спад в рейтинга с 4,7% спрямо юли.
Спада ли наистина доверието към президента и какво от това?
На втория въпрос краткосрочният отговор е “Нищо!”. Тече кметска кампания, президентът няма пряко отношение към общинската власт и затова той няма да мери в нея своя рейтинг. Поне директно. Той обаче го мери със сглобката, а преди вота симпатизантите ѝ са активизирани и логично противоречията им с държавния глава, позиционирал се като перманентна опозиция, се засилват. Което отчасти обяснява спада при Радев.
Като цяло след дългата служебна власт на държавния глава следва закономерно спад и в неговото влияние. Защото в последните две години президентът реално управляваше държавата. И във времена, в които парламентаризмът бе в полуразпад и гражданите ходиха 5 пъти до урните, нормално всички гледаха към “Дондуков” 2.
49-ото НС обаче показа, че и трудно, партиите могат да се разберат и да започнат да работят. Със скандали, подозрения, скърцане и непрекъснати препятствия
правителството “Денков/Габриел” дава надежди за някаква стабилност в страната. И отне “силата” на Радев
Прави впечатение, че президентът вече рядко говори. Иначе критиките му към управляващите бяха всекидневни с провокативни въпроси към тях, но в последната седмица държавният глава рязко намали политическите си коментари, а вицепрезидентът Илияна Йотова се превърна в негов говорител и острие.
Каква е активността на Радев от старта на есенния сезон? Участва в 60-годишнината на университет “Проф. д-р Асен Златаров” в Бургас, награди пациенти, медици и дейци на каузата на хората с редки болести в Пловдив, отиде на Националното тракийско поклонение пред Пантеона на загиналите в Маджарово, приветства българските посланици и консули на годишната конференция, откри учебната година в село Кочан, община Сатовча.
А в последните две седмици - с наближаването и
със старта на кампанията за кметския вот, се съсредоточи върху външнополитически събития
- среща на върха на групата “Арайолуш” в Порто с президентите на 12 страни от ЕС, говори пред ООН в Ню Йорк, в Мюнхен отбеляза 50 г. от подписването на Европейската патентна конвенция.
И всичко това на фона на видимия натиск да бъде изместен от важните международни срещи. Както се случи през септември, когато вицепремиерът Мария Габриел оглави делегацията за Осмата среща на инициативата “Три морета” - организация на 12 държави в ЕС, която цели регионален диалог от Балтийско до Адриатическо и Черно море в Централна и Източна Европа. С този проект Радев много се гордее и в него форматът е държавни глави. А и през юли 2021 г. по инициатива именно на Радев България бе домакин на “Три морета”.
Тогава дори имаше сблъсък между президента и премиера Бойко Борисов, с когото се разправяха месеци кой, дали и как пречи това да се случи. Радев обвини правителството, че го саботира, а Борисов му напомни, че кабинетът дори се е включил с 20 млн. евро в инвестиционния фонд към инициативата. Сега и правителството на Денков дава важен знак кой е капитанът в “Три морета”. А през юли академикът отиде вместо президента на заседание на НАТО във Вилнюс.
На целия този фон не се оправдаха очакванията, че президентът ще се включи в местните избори със свои хора, за да излеят те основите на бъдещия му политически проект. Спряганите за кандидати бивши служебни министри така и не се записаха за кметове, което показва, че или те са очаквали подкрепа и не са я получили, или че самият Радев е анализирал, че в Пловдив бившият МВР министър Иван Демерджиев трудно ще спечели, както София за бившия регионален министър арх. Иван Шишков е недостижима цел, а Варна би била над капацитета на енергийния Росен Христов.
В кметската надпревара все пак играят областни управители от кабинетите на Радев. Като Минчо Афузов в Сливен и Стефан Сабрутев в Смолян. И двамата са от БСП, но защото бяха областни при служебните кабинети, “Позитано” 20 не ги подкрепи. И друг ексобластен, но вече и бивш бесепар, играе за кмет - Трендафил Величков преди години последва Георги Първанов в АБВ, а сега се бори за кметския стол в Пазарджик. Четвъртият е Светослав Славчев в Ловеч. Президентът не е дал публична подкрепа на нито един от тях. Така поредното очакване, че чрез местните избори ще се очертае бъдещият президентски проект, по-скоро се проваля.
Сега погледите са насочени към комитета по референдума за Трети март,
който събра близки до Радев политици и общественици - приети също за основа на президентската партия. Но и тук нещата се оказаха по-различни. Бързият отказ на Бойко Борисов да подкрепи ПП-ДБ за промяна с 24 май извади от промените в конституцията тази идея. Формално е вътре, но вече никой не говори за нея. А ако са останали недоразбрали, Делян Пеевски в прав текст обясни от името на ДПС, че работата няма да стане, щом ГЕРБ са оттеглили подкрепата си.
Дали има известно примирие между (не)коалицията и “Дондуков” 2, дали Борисов не е някакъв буфер в ескалиралите отношения между президенството и ПП, липсват знаци. Но пък прави впечатление въздържанието до този момент от Радев по темата за протестите на миньорите. Ясно е, че е изключително взривоопасно да се играе със социалния мир и че всички управлявали през последните поне 10 г. - и редовни, и служебни, са виновни, че не обясниха честно на цял отрасъл какво е бъдещето и как могат заедно да го променят. Но рядко досега у нас това е спирало политиците от изкушения да се заиграват с подобни протести за свои цели.
Вицето Йотова лаконично коментира, че всеки вот на недоверие е полезен, защото осветлява много въпроси.
Въпросът защо при Радев има леко затишие, обаче още не е осветлен.
