Легендарният водач на “Солидарност” отбеляза 80-годишен юбилей, а почетните гости от България му връчиха наградата за европейски принос
Една от личностите с най-голям принос за рухването на социализма, чието име ще остане в историята редом до тези на Михаил Горбачов, Роналд Рейгън и Маргарет Тачър, безспорно е Лех Валенса, който тези дни посрещна своя 80-годишен юбилей. В петък на тържественото честване сред почетните му гости бяха Гергана и Соломон Паси, които му връчиха наградата на “ПанЕвропа” за неговия изключителен европейски принос, а президентът Петър Стоянов му изпрати лично приветствие.
Младежките години на Валенса с нищо не предвещават, че един ден той ще е символ на вечния човешки стремеж към свобода и отхвърляне на потисничеството. Син на дърводелец, той остава само с основно и професионално образование, защото през 1967 г. започва като електротехник в корабостроителницата в Гданск. През 70-те едва е навършил 25 г., когато в завода избухват серия от бунтове за храна и соцрежимът убива много демонстранти. Дълбоко покрусен и с присъщата дързост на младостта, той решава да обяви война на системата на живот или смърт. Може би именно заради тази амбиция през 1976 г. той вече е сред лидерите на антиправителствения съюз и е наказан с уволнение. Въпреки това той е неотлъчно до колегите си и те го избират за лидер на Междузаводския комитет, обединяващ предприятията в Гданск, Сопот и Гдиня. От тази позиция първото нещо, което той прави е да обяви нови искания – работниците да имат право на стачка и свободни профсъюзи.
Трогнат от смелостта
им и от рисковете, които поемат, на 22 октомври 1978 г. избраният от Полша папа Йоан Павел II им дава своята подкрепа. В историческа реч от площада “Свети Петър” той заявява: “Не се страхувайте. Да победим страха в сегашната световна ситуация.”
Думите му буквално отекват в душите на протестиращите и започват да се чуват гласове, настояващи за директни сблъсъци с властта, но Валенса се опасява, че войските на Варшавския договор ще нахлуят в Полша, и предлага конфронтациите да бъдат контролирани.
Сметките му обаче излизат криви. Властта вижда накъде отиват нещата и в края на 1981 г. въвежда военно положение, арестувайки лидерите на “Солидарност”. Устата на Валенса сякаш е затворена завинаги, но през 1983 г. се прокрадва лъч надежда. Тогава е обявено, че ще му бъде връчена Нобелова награда за мир, и съпругата му Данута пътува за Осло, за да я получи. Покрай това обаче се отприщва глобална дискусия за мракобесния соцрежим в Полша, ограничаващ
базови права и свободи
Американският президент Роналд Рейгън публично подкрепя борбата им, а британската премиерка Маргарет Тачър, сломила работническите протести в името на реформите, внимателно следи ходовете и исканията им. И тъй като международният натиск е огромен, кабинетът на Войчех Ярузелски е принуден да освободи Валенса, чиято първа работа е да оглави нелегалното движение “Солидарност”, към което се присъединяват все повече работници.
Някъде по това време Тачър и Рейгън започват да обсъждат варианта да засилят натиска, като тя се срещне с полския профсъюзен водач, за да му засвидетелства подкрепата на Запада. Целта на това велико историческо дуо обаче е с по-далечен прицел – стачкуващите полски работници ще се превърнат в най-силния им коз в разговорите със съветския лидер Михаил Горбачов.
По-късно в спомените си Тачър ще разказва, че първият ѝ опит да се срещне с Валенса бил в хотел – разбира се, всичко било под контрола на полските спецслужби. В един момент той се появил, отворил вратата,
погледнал я, след
което си тръгнал
Запитан след години дали помни тази странна среща и защо е отказал да се види с британската премиерка, Валенса отговаря, че изобщо не се сеща за подобен епизод. След което допълва, че още тогава е било известно, че репресивният апарат е разполагал с негов двойник и вероятно тогава именно той е отишъл.
Тачър обаче не се отказва и с Рейгън разработват нова тактика “разум и чувства”. Рейгън ще “играе” с емоциите на съветския лидер, а Тачър след среща със “Солидарност” ще го срази с безапелационни икономически аргументи.
Задачата на Рейгън се оказва по-лесна и в реч на 150 м от Берлинската стена той призовава Горбачов да я събори. Почвата за промяната вече е подготвена, светът знае, че има и друг път. Сега е ред на Тачър да направи невъзможното.
“24 часа” откри в архива ѝ десетки писма и бележки как режимът на Ярузелски се е опитвал да осуети срещата ѝ с Валенса, но тя е непреклонна. По-късно той ще си спомни, че без това посещение “щеще да е много трудно да направим каквото и да било, дори не знам дали щяхме да спечелим”.
Въоръжена с достатъчно аргументи от тази среща, след това Желязната лейди се вижда с Горбачов. Тя и Рейгън дълго са водели съветския лидер до момента, в който окончателно ще го обезоръжат. В решителна част от разговора тя пита Горбачов как си представя бъдещето на социализма, след като самите работници се бунтуват срещу системата. Какъв е икономическият ѝ смисъл? В архивите на Рейгън и Тачър е запазен запис как Горбачов объркан свежда глава. Ето така е поставено началото на края на една тъмна епоха, завършила с падането на Берлинската стена. През 1990 г. изстрадалият от многобройните репресии Валенса става първият демократично избран президент на Полша, а в цяла Източна Европа започват тектонични промени. Днес можем само да гадаем дали Тачър и Рейгън можеха да реализират този исторически преход, ако не бяха смели и дръзки лидери като Валенса, които с риск за живота си обявиха щурма срещу соцсистемата.
Гергана Паси: Посланието му бе, че ЕС е велик проект на мира, но някои го рушат
- Г-жо Паси, в петък със Соломон Паси бяхте почетни гости на тържественото честване на 80-годишнината на Лех Валенса, за да му връчите наградата на “ПанЕвропа” за изключителни заслуги.
- “ПанЕвропа” учреди своята Награда за европейски принос през 2017 г. Тогава България честваше 10 години членство в ЕС, а светът се разделяше на две. Това беше основна мотивация за нас, в “ПанЕвропа”, - да учредим такава награда на името на първия български европеец и създател на паневропейското движение в България - проф. Иван Шишманов. Искам специално да благодаря на фондация “Конрад Аденауер” и на “Аурубис България”, които застанаха до нас и ни подкрепиха. Както и на журито от изявени български европейци от целия политически спектър, които поставят своето клеймо върху всеки избор на “ПанЕвропа”.
- Ако нямаше личности като Валенса, които в онези мрачни соцвремена да рискуват всичко, дали щеше да се стигне до промените след 1990 г.?
- Трудно ми е да кажа. Не трябва да забравяме, че става въпрос за епоха, която се пропукваше под тежестта на своята несъстоятелност. Валенса просто стана катализатор на тези процеси и стъпка по стъпка демонтира комунизма.
- На фона на ставащото в момента, как можем да опишем приноса на Валенса?
- Валенса сложи знак на равенство между свобода и солидарност. Един непокорен електротехник от Гданск практически ускори разпадането на Съветския съюз и на Варшавския договор. Това в много голяма степен доведе до разширяването на НАТО и ЕС на изток.
- Успяхте ли да разговаряте?
- Разбира се. Обменихме мисли за България, за Европа, за Украйна.
- Какво най-много ви впечатли?
- Впечатли ни фактът, че имаше само три международни делегации на събитие от над 500 души - българската беше част от тържеството заедно с германската и мексиканската. Впечатли ни уважението и, бих казала, обичта, с която Полша се отнася към България. Всичко, което Валенса каза, завладяваше със своята достъпност и простота. Президентът няколко пъти повтори, че живеем във време, в което старото си отива, преди още новото да е дошло. Единственият начин да спечелим според него е, като си обърнем внимание един на друг, на проблемите си и заедно потърсим решенията. Глобализацията няма алтернатива, но трябва да бъде обяснявана и разказвана. ЕС е велик проект на мира, но има страни, които го разрушават отвътре и нямат място в него, ако не следват ценностите му. Това са някои от посланията на Валенса, които отнасяме със себе си.
