Трендът на емиграцията ще се обърне, когато доходите станат x 2
Според данните на Националния статистически институт през второто тримесечие на 2023 година заплатите се увеличават с над 13% на годишна основа. Данните на Евростат за разходите за труд в България показват дори по-високо увеличение, от близо 14% на годишна основа за второто тримесечие. Заетостта продължава да расте, като за година наетите по трудово и служебно правоотношение са се увеличили с над 24 хиляди души. Защо растат заплатите и ще продължи ли този растеж през следващите години?
Инфлационният натиск
През 2022 г. България преживя инфлационен шок, който не бяхме виждали от 2008 г. Бавно, но сигурно този инфлационен шок отминава – през юни инфлацията падна за първи път под 9% на годишна основа, а през август се забави до под 8%. Както многократно е коментирано, можеше и по-бързо да спадне инфлацията, ако регулаторът не беше вдигнал цената на тока и парното на 1 юли. Токът беше вдигнат, за да се спаси държавната ТЕЦ “Марица изток - 2”, а парното беше вдигнато, за да се компенсират загубите от енергийната криза.
Във всеки случай високата инфлация от предходната година води до натиск за увеличение на заплатите и това увеличение започна вече да се случва. С две думи, работещите искат компенсация за повишените цени и понеже са в силна позиция на пазара на труда, ще успеят да постигнат това искане. Както винаги, това се случва със закъснение, но е неизбежно – от поне четвърт век насам в България заплатите винаги догонват и изпреварват инфлацията. Сега се случва същото.
Високите печалби на бизнеса и дефицит на кадри
Миналата година бизнесът в България отчете рекордни печалби – според предварителни данни тези печалби вероятно са надминали 55 милиарда лева, което е двойно повече от нивата отпреди пандемията. Тези високи маржове на печалби в икономиката позволяват повишение на заплатите, без това да доведе до допълнителен инфлационен натиск. Точно това се случва тази година - едновременно се вдигат заплатите и намалява инфлацията за сметка на печалбите на бизнеса.
Много хора се чудят защо бизнесът би си намалил печалбите, за да вдигне заплатите? Причината е, че има структурен дефицит на кадри и пазарният натиск е за вдигане на заплатите. Който не го прави, много бързо си губи служителите, които си намират по-добра работа. Така че тук не говорим за благотворителност от страна на бизнеса, а за пазарни реалности и пазарен натиск за по-високи заплати.
Конкурентен натиск
България не е изолирана сама по себе си, а е част от общия европейски пазар. А на този пазар българските заплати са най-ниски. Например според данни на Евростат средните разходи за труд в България са около 8 евро на час, докато в еврозоната са 34 евро на час (в тези разходи се включват не само заплати, но и осигуровки и други разходи). А в някои от западните страни разходите за труд достигат 40-50 евро на час. Тази огромна номинална разлика между заплатите в България и в западните страни води до натиск българските заплати да растат по-бързо. И не само българските. Румъния е на второ място след България по най-ниски заплати, с разходи за труд от 9,5 евро на час. И румънските заплати растат също като българските, дори малко по-бързо.
По-бързото повишение на заплатите в региона е единственият начин устойчиво да се обърне тенденцията на миграцията – съответно българските емигранти да започнат да се връщат в страната с по-големи темпове от тези, които напускат. Това не е теория, вече сме наблюдавали подобна промяна на тенденцията в Естония. 25 години от Естония имаше силна емиграция, но в последните 6-7 години този процес се обърна и населението расте. Но Естония е в еврозоната и там заплатите са около два пъти по-високи от българските. Така че имаме още да наваксваме дори спрямо страните от региона.
Производителност на труда
Когато се говори за вдигане на заплатите, винаги се изтъква аргументът, че заплатите не могат да растат по-бързо от производителността на труда.
Допускането е, че първо се вдига производителността на труда, а едва след това се вдигат заплатите. Но допускането е спорно, като въпроса за яйцето и кокошката. Всъщност по-вероятно е обратното допускане – че вдигането на заплатите води до по-висока производителност на труда. Тоест първо се вдигат заплатите и това принуждава бизнеса да инвестира и да повиши производителността на труда.
Например ние знаем, че в България железниците, градският транспорт, зелената зона и други услуги използват много служители, имат гишета на всяка гара и спирка и т.н. Разбира се, че всичко това може да се замени от машини, електронни и мобилни услуги. Но няма стимул да се замени – защото заплатите в България са много ниски. По-евтино е да имаш хиляди служители на гишета, отколкото да инвестираш в нови технологии.
Обаче с вдигането на заплатите това ще се промени. При дефицит на кадри и високи заплати работодателят ще бъде принуден да инвестира в нови технологии и да повиши производителността на труда. Напоследък се вижда инсталирането на терминали за поръчване във веригите за бързо хранене, както и каси за самообслужване във все повече вериги магазини. Ето един пример как високите заплати водят до инвестиции и повишена производителност на труда.
Накратко, през следващите години заплатите ще продължат да растат въпреки спадащата инфлация и бизнесът ще е под натиск да повишава производителността на труда. Единственият начин това да се случи е чрез инвестиции – инвестиции както в технологии и оборудване, така и в човешките ресурси.
