Да не се успокояваме, че засега сме пощадени от климата - във “водния замък” на Европа - Швейцария вече се тревожат за недостиг на вода, казва бившият вицепремиер
Още акценти от интервюто:
- От 170 хил. дка зеленчукопроизводство през 1989 година, сега всичко е сринато до 29 хил. дка.
- С призив към всяко правителство: давайте повече пари за рекламата на България у нас и особено зад граница
- Плюсовете от влизането в еврозоната са повече от минусите
- Госпожо Плугчиева, еврокомисарят Илиана Иванова и премиерът Денков заявиха, че правителството ще направи втори опит за влизането ни в Шенген през декември, точно година след като Нидерландия и Австрия ни отказаха това. Смятате ли, че този път ще успеем?
- Занимавам се с темата от 2011 г., когато бях депутат и член на делегацията в Европарламента. Още тогава получихме положителна оценка, че сме изпълнили всички критерии за влизане в Шенген. За съжаление, вече 12 години темата продължава да бъде не само актуална, но и да трупа икономически негативи на България.
Изпълнили сме всички критерии и сме една сигурна външна граница на ЕС, но главно поради политически причини в страните членки, а от миналата година и Нидерландия и Австрия, България и Румъния все още сме извън Шенген. Това трупа много големи негативи, защото ако средното време за минаване на границите в шенгенското пространство е 10 минути, то нашите тирове чакат с дни. Сами разбирате каква загуба е това, която рефлектира върху икономиката ни. Българи и румънци оставаме така наречената втора категория граждани на ЕС, което не говори добре и повишава евро -скептицизма.
Няма реални причини или критерии, които да не сме изпълнили, и въпреки всичко все още сме извън шенгенското пространство. Проблем е, че няма обща миграционна политика на ЕС, а миграционната обстановка както виждаме този месец рязко се влоши. Тази обстановка влошава и нашето положение за членство през декември, което искрено се надявам да се случи. Но за съжаление, обстоятелствата са крайно неблагоприятни. Италия е под страхотен натиск на мигранти, Германия е на лимита на своите физически и финансови възможности да приема мигранти, така че обстановката наистина е много влошена. На 22 ноември предстоят нови парламентарни избори в Нидерландия и в период на предизборна кампания се правят доста популистки обещания, които остават за сметка на трети страни. Затова приветствам всички усилия на еврокомисар Илиана Иванова, на премиера и на всички политици и евродепутати, които активно полагат усилия да успеем. Апелирам на висок глас да се представят нашите силни страни и постижения, и да отстояваме твърдо позицията, че най-сетне трябва да влезем в Шенген, и то най-късно сега, през декември 2023 г.
- Правителството май се разбра със земеделците. Достатъчно ли е обаче според вас това потушаване на недоволството, за да бъдат решени проблемите в сектора?
- Не мисля, че е достатъчно. А и както виждаме, вече почти две седмици няма повече информация, или поне не в публичното пространство, какви реални стъпки следват след това споразумение. Ще си позволя да изразя скептицизъм - с един меморандум, който няма задължителна сила, не се отменят решения нито на правителството, нито на парламента. По този начин остава едно недоверие или подозрение, че това беше само стъпка, за да се спрат протестите. Наясно сме, че проблемите в сектора са много и не са от вчера или от днес. Те са натрупвани особено след 2018 г. и падането на забраната за внос на украинско зърно просто преля чашата.
- Вие не одобрявате ли решението за отпадане на забраната за внос на зърно от Украйна?
- Не го одобрявам, защото беше ясно, че това ще предизвика допълнително тежки проблеми в сектора. Не става дума само за влизането на царевица, рапица, жито и слънчоглед от Украйна, става дума и за сухо мляко, мед, плодове и зеленчуци. Известно е, че Украйна като страна, която не е членка на ЕС, няма задълженията да изпълнява високите стандарти, които иначе се поставят на всички земеделски производители от съюза. Затова имаме много сериозни притеснения за качеството. Аграрният сектор е силно засегнат и това се отразява и на цялата икономическа ситуация у нас, която се влошава.
Бих добавила още два външни аспекта. Първо, ние не сме единствената държава, която беше засегната. Както е известно, останалите четири страни - Полша, Словакия, Румъния и Унгария, не се съобразиха с решението на ЕК и оставиха забраната да действа, за да защитят собствените си производители. Би трябвало да си даваме сметка, че другите страни на първо място отстояват националния си интерес, а у нас това не се случи.
Другото е, че първоначалният замисъл на ЕК за тези транзитни коридори е да бъдат снабдени бедните страна от Африка, които страдат от хранителна криза. А на практика се оказва, че селскостопанската продукция от Украйна, която влиза без квоти и мита, остава в Европа и не изпълнява тази цел. Имаше остро възражение и от Австрия, която също е засегната. Едни грешни решения рефлектират върху множество страни както в ЕС, така и извън него. Неслучайно има реакция в страните от съюза, че Брюксел твърде много се е отдалечил от реалните проблеми на хората и направо ги игнорира.
- Добре, но конкуренцията на този внос не намалява ли цените на хляба, на олиото, както смята Кирил Петков?
- Това е несъстоятелно твърдение и обществото само ще се убеди. Нима другите засегнати държави не биха искали да се възползват от такава възможност и техните граждани да купуват по-евтини хранителни продукти и някак си само Кирил Петков е прозрял истината? Още повече че в Полша през октомври предстоят избори и логиката подсказва, че те биха били по-готови в условията на предизборна кампания да направят един популистки ход и по този начин да си намалят цените. Но не го правят.
- А извън украинския внос прави ли според вас правителството достатъчно, за да защити интересите на аграрния ни сектор в ЕС?
- Според мен не. В момента действа нов период на общата аграрна политика за периода 2023-2027 г. и министърът на земеделието Кирил Вътев обяви, че до 30 септември ще бъдат предложени промени в Стратегическия план за България за този период. Тези промени трябваше да влязат в парламента, но в публичното пространство няма информация за това. Но да допуснем, че съществуват някъде и скоро ще ги видим. Въпросът е какви ще са и доколко ще са в полза на нашия аграрен сектор, в който има сериозни деформации. У нас над 85% от селското стопанство е производство на житни култури и около 15% са плодовете, зеленчуците и животновъдството. Имаме свръхпроизводство на житни култури, които отиват за експорт, и в същото време сериозен дефицит на месо, мляко и недостатъчно плодове и зеленчуци.
Истината е, че общата аграрна политика е приложена у нас по един много деформиран начин, без изобщо да бъдат подпомогнати подсекторите плодове и зеленчуци, животновъдство, пчеларство. Те се свиват и умират, буквално са на ръба на изчезването. Би трябвало сега, при вече редовно избрано правителство, с много точен анализ за всички тези подсектори със срокове и финансова обезпеченост, за да бъдат спасени.
- А защо се получи такава деформация? По-голямата част от субсидиите отиват при едрите земедевладелци, най-вече зърнопроизводителите. Това ли трябва да се промени?
- Едрите производители получават повече, защото са такива правилата на европейската аграрна политика. Ако имате 5 хектара, ще получите субсидии за тях, а ако имате 100 хиляди, естествено, ще получите повече. Разликите са невероятно големи. В Добруджа се произвеждат монокултури като царевица, жито, слънчоглед. Те се отглеждат по-лесно, тъй като се използват западни технологии с висока мехнизация. Във високопланинското земеделие, зеленчукопроизводството, където площите са малки, получават и по-малко пари. А това е и доста трудоемък сектор – трябва много работна ръка, поливна система. Рязкото повишаване на цените на енергията миналата година ни лишиха тази зима и от родно оранжерийно производство. Животновъдството не познава отпуска и нормиран работен ден на стопаните. Накратко, те няма как да станат конкурентоспособни на общия европейски пазар, ако не бъдат подпомогнати.
От 170 хил. дка зеленчукопроизводство през 1989 година сега всичко е сринато до 29 хил. дка. След като поливните ни системи не функционират, цените на водата и енергийните източници се повишиха, ами питам как тези хора да оцелеят?
- Плащането за продукция, а не на декар добра идея ли е?
- Този въпрос трябва да е предмет на дискусии, когато страните-членки обсъждат реформите на общата селскостопанска политика и България, трябва да отстоява спецификата на своя аграрен сектор и националния си интерес. Трябва да се търсят по-гъвкави механизми, за да се компенсират тези подсектори, които не могат да се възползват от голямото финансиране на общата европейска политика.
- Да, но проблемът с климатичните промени сякаш също става актуален - наводненията, високите температури, сушата правят земеделието още по-податливо. Подготвени ли сме за всичко това?
- Друга силно подценена тема. Истината е, че не сме подготвени за тези предизвикателства, които не само си мислим, че ще дойдат, а те стават все по-чести. Точно аграрният сектор и горският трябва да бъдат подготвени за климатичните промени и изискват повече внимание. Ние само говорим за дървена мафия и незаконна сеч, но това богатство трябва да се стопанисва и развива устойчиво. И съответно - да се залесява, да се създават и нови гори. Европейската комисия предложи система за оценка на екологичните ползи от горите, остойностени са функции, като почвоохранна, водозащитна, климатообразуваща. За това у нас не се говори и нищо не се прави, а се чудим защо ни сполетяват бедствия.
Обществото трябва да е наясно, че тези климатични аномалии ще продължат. Статистиките показват, че през това лято са счупени всякакви рекорди в Европа от 1860 г. насам и това беше най-горещото и най-сухо лято.
Един пример ще дам за Швейцария, която се води “водния замък” на Европа. Там има много сериозна тревога, че има недостиг на вода. С хеликоптери пренасяха това лято балони, пълни с вода, в Алпите, за да поят животните в планината. Ние малко или много сме пощадени, но това не бива да ни успокоява, а напротив. Трябва да има научно обоснована визия с реални програми политики, мерки за подготовка на отделните сектори и на обществото.
- Изпуснахме датата 1 януари 2024 г. за приемането на еврото. Сега от финансовото министерство имат нова цел - 1 януари 2025 г. Смятате ли, че дотогава ще бъдем напълно готови?
- Въпросът е много по-голям от една дата. Става въпрос за изпълнение на финансови и икономически критерии, които засягат държавния дълг, бюджетния дефицит, икономическия ръст и други. Първо тези критерии трябва да са изпълнени, за да бъдем почти приравнени до икономиката и финансите на страните членки на еврозоната. Трябва да е ясно, че има процедури, които трябва да се спазят. Ние сме под наблюдението на Европейската комисия, Европейската централна банка и съответно на страните от еврозоната, които са в групата ECOFIN, и те преценяват дали сме готови.
Другото, което липсва при нас, е достатъчната информираност на обществото. Липсва експертен и публичен дебат по темата, а именно какви са предимствата и недостатъците, ако влезем в еврозоната. Обявява се една дата и се мисли, че въпросът е изчерпан, което е крайно обидно към обществото и недостатъчно като кампания за информиране и подготовка на хората.
Плюсовете, разбира се, са повече, но и в момента самата еврозона не е в най-доброто си състояние. Трябва много гъвкаво да се преценява динамиката на процесите и да се вземат най-адекватните решения. Нашият внос и износ вървят в евро, валутата ни е вързана към еврото, но има много въпроси, които трябва да се изяснят. И най-вече да е гарантиран икономическият растеж на страната, което в голяма степен зависи от политиката на правителството. Парламентът също трябва да свърши своя дял от подготовката, като приеме необходимите закони.
Но ако икономиката ни отслабва, ако бюджетът се влошава, все повече ще се отдалечаваме от изпълнението на критериите.
- Как гледате на това Министерството на туризма да дава директно на черноморските общини парите за реклама на България зад граница?
- Като дългогодишен посланик на България в различни държави приветствам всичко, което работи за рекламиране на страната ни навън.
Ние през тези три години на абсолютно излишни парламентарни избори само си влошихме имиджа, загубихме позиции както в ЕС, така и сред партньорите ни от страните в Западните Балкани.
България е много скромно, почти невидимо представена на туристическия пазар на Европа, а именно туристическият сектор е един от най-бързо развиващите се и е много важно да бъдем представени, да бъдем видяни.
България е кътче от рая със своята природа, култура, история, балнеология, вино и пр. За разлика от една Хърватия, дори и от малката Черна гора, ние сме в крайните редици като популярност и известност. Като пример само: когато човек отиде във Виена, ще види невероятни реклами на тези държави, Албания също много добре се позиционира тази година. А ние изгубихме позиции, което е много тревожно. Да бъдем добре представени зад граница трябва да бъде приоритет на всяко едно правителство, защото това носи икономически, политически, обществени и всякакви ползи за нас като страна. Приветствам инициативата на министър Динкова за това решение и тази политика трябва да продължи по всички линии и у нас и в чужбина.
CV
- Меглена Плугчиева е инженер по горско стопанство и екология от Лесотехническия университет – София. Специализирала е в Гьотинген и Фрайбург, Германия
- Посланик на България в Германия, (2004-2008), Швейцария и Княжество Лихтенщайн (2012-2018) и в Черна гора до февруари 2023 г.
- Народен представител в периодите 1995-1997 г., 1999-2001 г., 2009-2012 г.
- Вицепремиер 2008-2009 г. по европейските фондове
- Единственият посланик с два ордена от Германия - “Федерален кръст за заслуги със звезда” и “Федерален кръст I степен”
- В момента работи в Института по икономика и международни отношения
