Деца активисти съдят 32 държави, докато родителите им се оправят с неглобалните неща. Дали някой не иска постоянно да измества вниманието?
Нашумялата преди десетина години Грета Тунберг, която се изправи срещу екологичните промени в целия свят и на която първоначално всички ръкопляскахме как едно дете мисли по-глобално от много умни глави в световен план, порасна. Сега, нормално е, я интересуват други проблеми, младост, пуста младост. Пък и светът, ти да видиш, изобщо не се съобрази с нейните инициативи, защото си имаше други проблеми - локални войни, икономически кризи, рецесии, цветни революции, митутщини и даркшоущини, все неща далеч по-насъщни от някаква мъглява екологическа катастрофа. Нещо като “Ауууу, какъв ужас, че Слънцето ще угасне след 2 млрд. години!”
Ние просто така сме устроени - далечните перспективи не са най-силната ни страна за замисляне.
Та повече от половината човечество не знае какво ще сложи довечера на масата, пожарите и ураганите на другия край на Земята са колкото да смени програмата на телевизора към нещо по-весело. Щото хляб и зрелища.
Добре че тази наша планета умее да се грижи сама за себе си,
защото, ако оставеше на нас, дето щъкаме отгоре ѝ, досега отдавна да ни няма ни нас, ни нея. И ако ние не мислим, тя взима мерки.
Аз съм една от малкото, които искрено си признават, че не са специалисти в която и да е област - ни от екология разбирам, ни от политика, ни от военна стратегия и тактика, ни от епидемиология. Но чета. Опитвам се да го правя с разбиране.
Шест младежи на възраст между 11 и 24 години, португалчета, съдят 32 държави в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Делото е срещу правителствата на всички страни, членки на ЕС, плюс тези на Великобритания, Норвегия, Русия, Швейцария и Турция. Естествено, и България, като член на ЕС, е на подсъдимата скамейка.
Шестимата жалбоподатели обвиняват страните в недостатъчни действия срещу климатичните промени и в несправяне с изискванията за намаляване на парниковите газове до целта на Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий.
В основата на искането е твърдението, че горските пожари в Португалия през 2017 г. са нарушили човешките им права - правото им на живот, личен и семеен, на свобода от дискриминация , и че затова вината е на всички изброени правителства, невзимащи адекватни мерки срещу климатичните промени. Нещо такова, формулирано, разбира се, абсолютно юридически издържано от съответните адвокати.
Милите ищци (в информацията ми от френски източници упорито ги наричат активисти) подробно обясняват как са били принудени да се крият от жегите зад четири стени, как не са можели качествено да спортуват, как е бил нарушен съня им,
какви тревожности, дихателни проблеми, алергии и т.н. са развили
Как да им кажа, че през летните горещини, колкото и да съм денонощно на “мексикански климатик” (пояснявам - отворени всички врати и прозорци вкъщи, белким стане течение), ни сънят ми е сън, ни денят ми е ден, не смея главата да си покажа на балкона дори.
Не са се сетили да включат в нанесените вреди и изразходването на по-голямо количество вода, което удря по джоба, ама те предвид възрастта им сметки не плащат,
родителите им се оправят с тези неглобални неща Климатът, тъй или иначе, влияе на всички. Зимна депресия, пролетна умора, откакто свят светува. Но...
Най-високи температури в Португалия са били измерени през 2003 г. - 47,4 градуса. Това е преди точно 20 години. Само един от ищците е бил роден тогава. Просто отбелязвам за протокола.
В Португалия климатът винаги е бил жежкав през лятото. География. Не е като да е от миналата година. Но - всеки има право да жалбоподава.
А защо, все пак да попитам, точно и само срещу правителствата на тези страни? Къде остават САЩ, Австралия, Индия и целият останал свят, обиколен не от кого да е, а от португалеца Фернандо Магелан в крайна сметка?
Да, бе, знам, че причината е дето няма как да се подаде апелация в международен план поради липса на съответния орган. Все пак това е Страсбург, а не Хага. Но да не давам идеи.
Вижте, проблемите са наистина сериозни, не ги омаловажавам ни най-малко. Нашата територия изобщо не е пощадена от природните стихии и по-голямата част
са причинени именно от нашето безхаберие
От колко време горим, заливат ни потопи, свлачища и срутища ни връхлитат, минава и заминава кампанийно. Проблем е. Но шест младежи съдят правителства... Не, това не е детски повик за един по-добър и сигурен свят.
И тъй като възрастта на ищците предполага приказни сюжети, направих препратка към "Властелинът на пръстените". Кой и защо отмества окото ни, за да не видим как през това време някой се е устремил към приказния вулкан и какво може да залезе или изгрее оттам, че да излезе извън рамката на приказките, в които Доброто винаги побеждава. Колкото и да ни се иска.
