Започва смяна на политическите поколения, тона го зададоха ПП-ДБ, които първи издигнаха политически девствен кандидат, казва медийният експерт
Ако партиите, поддържащи правителството, го изпуснат в разправиите им по места, нищо чудно за дълго то да си остане последното евро-атлантическо правителство на България
За Би Ти Ви сега е много важно с кого ще заместят Хекимян, от което ще проличи дали решението му да стане кандидат на ГЕРБ е било негово лично, или с участието и на медията
Темата за свободата на словото и независимостта на медиите отдавна отпадна от обществения дневен ред
- Антон Хекимян е голямата изненада в тази предизборна кметска кампания – от една страна, наистина е много разпознаваем, какъвто се предполагаше, че ще е кандидатът на ГЕРБ, от друга – напълно неочакван за подобна позиция. Какво означава тази кандидатура – за партията и за него самия, г-н Лозанов?
- Хекимян се явява според поговорката “Ни лук ял, ни лук мирисал”. Вече беше изтъкнато, че за да не се превърне предизборната кампания в дебат за наследените проблеми в София от управлението на ГЕРБ, те трябва да лансират кандидат, който не е имал нищо общо с тях. За да може,
ако го попитат например защо жълтите павета не са наредени по оригиналния начин,
да отговори: “И на мен не ми харесва”.
Но в тази кампания има един далеч по-важен въпрос: как сблъсъците между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ на местно ниво и особено в София да не попречат на и без това трудните им договорки на национално ниво. Създава се впечатлението, че след като ПП-ДБ решиха в лицето на Васил Терзиев да извадят кандидат с проблем в биографията му, сега ГЕРБ-СДС в лицето на Антон Хекимян им “връщат жеста” с кандидат, който също има такъв проблем. При Терзиев той е с ДС утежненията по семейна линия, а при Хекимян е по професионална линия заради задочния конфликт на интереси при прехода от журналистика към политика.
Така че на софийски терен са пуснати двама играчи с проблем и без опит в местното управление, които да си нанасят удари, но да не са в състояние да се нокаутират, за да не нокаутират и правителството. Защото, ако поддържащите го партии го изпуснат в разправиите им по места, нищо чудно за дълго то да си остане последното евро-атлантическо правителство на България.
Разбира се, ако тези партии наистина са идейно мотивирани, а не съхраняват зад евроатлантизма си познатия още от тройната коалиция модел на “разпределение на порциите” с включени в него нови бенефициенти.
- Защо ГЕРБ решиха съвсем в последния момент да обявят кандидата си за кмет на София? Какво печелят и какво губят?
- Мисля и във връзка с вече казаното, че просто им е трябвало време да намерят и убедят кандидат, който да поеме тази настъпващо-отстъпваща роля. А е и демонстрация на политическо самочувствие, каквото Бойко Борисов си върна. Посланието на бавенето до последния момент е: нямаме нужда да агитираме за избраника си, достатъчно е, че ние сме го избрали.
- След като шефът на новините на една от най-големите телевизии – Би Ти Ви, тръгна да влиза в политиката, веднага се появиха подозрения за топли връзки между медията и ГЕРБ. Нищо че самият Хекимян обяснява, че разговорът му с Бойко Борисов и поканата са отпреди седмица. Как ще повлияят тези подозрения върху телевизията? А върху останалите медии?
- Изборът на Хекимян и съгласието му да стане политик, дадено за броени дни, несъмнено ще усили съмненията за невидимо медийно влияние на ГЕРБ. То, подобно на ДС утежненията на кандидата на ПП-ДБ, ще хвърли някаква репутационна сянка върху номиниращата партия.
Въпросът е, че ГЕРБ с лекота ще може да я понесе, защото темата за свободата на словото и независимостта на медиите отдавна отпадна от обществения дневен ред и продължи да вълнува само тесни професионални кръгове.
Техните критики и незавидното ни място в класациите на “Репортери без граници” не просто не се чуваха, а бяха заклеймявани като “грантаджийски измислици”, така че сега колко от избирателите дори в София биха видели нещо укоримо в смяната на ролите от страна на Хекимян? Още повече че летящата врата между медиите и политиката не е спирала да се върти и е имало далеч по-драстични случаи. Да си припомним само, че не отделни политици, а цели партии тръгнаха от екрана – “Атака”, “България без цензура”, “Има такъв народ”…
Разделението на четвъртата власт от останалите власти и въобще
разделението на властите е демократичен лукс, от който ние като общество сякаш доброволно сме се отказали
В този смисъл едва ли опитът на Хекимян да стане кмет на София може нещо да промени за медиите като цяло, а и конкретно за Би Ти Ви. За нея сега е много важно с кого ще заместят Хекимян, от което ще проличи дали решението му да стане кандидат на ГЕРБ е било негово лично, или с участието и на медията.
- Бихте ли се наели с прогноза какъв ще е резултатът на тези избори?
- Откакто геополитическата ситуация принуди основните политически противници у нас да си партнират, прогнозите са рисковани. Но все пак мисля, че историческата памет на столицата пази емоцията от милионния син митинг на Орлов мост и въобще радостта от падането на комунизма, което мотивира вота в полза на градската десница, нараснал след протестите през 2020 година. И ГЕРБ, струва ми се, разбира това, както и че ако ПП-ДБ загубят София, бързо ще се сринат и на национално ниво, а оттам ще се разпадне и съвместното им управление. А от обратната страна на вота ги чака “Възраждане”. Впрочем тези избори ще са тест доколко разочарованите избиратели на бившите противници заради настоящото им партньорство са склонни да преминат към “Възраждане”. И
доколко руската пропаганда вирее на софийска почва
- Какво ще се случи с Хекимян, ако не спечели изборите?
- Няма как съвсем да не ги спечели, най-малкото ще стане общински съветник. След като е пристанал на политиката, тя задълго няма да го пусне, защото пътят от журналистиката до нея е много по-пряк, отколкото обратния. По простата причина, че политика може да прави всеки – от академика до пожарникаря, докато журналистика могат да правят само журналисти.
- За първи път има толкова много кандидати за кметското място в София, които не са политици, нито пък са били в общинската власт – и Хекимян, и Васил Терзиев, и Ваня Григорова на БСП, и Ивайло Вълчев на “Има такъв народ”. Вие самият казвате по този повод, че сякаш никой не си е на мястото. Изчерпаха ли се партиите? Или това е някакъв различен техен знак?
- Кандидатите – от бизнеса, медиите или синдикатите, не изглеждат на мястото си, защото искат да правят нещо, което не са правили досега, и се надяват да седнат на кметския стол в режим на “свободно падане”. Но това може да се види и от положителната му страна – започва смяна на политическите поколения, тона го зададоха ПП-ДБ, които първи издигнаха политически девствен кандидат. Такова беше очакването и на довелите ги на власт граждански протести. Първият опит за тази поколенческа смяна логично е в столицата, откъдето тръгнаха протестите и където гражданският потенциал е най-голям. Това стана възможно не заради отстъпчивостта на старите играчи, а заради патовите отношения, в които влязоха помежду си.
- Кое ще е важното в тази кампания за София – кой какъв е и как се представя или какво конкретно предлага за града?
- Конкретните проблеми на града и нюансите в решенията им са специализиран дебат, който по мои сметки следят до 10-15 процента от избирателите. Останалото е политическа и геополитическа надпревара, от която зависи не само и не толкова бъдещето на София, колкото на страната. Едва ли е случайно, че предизборната кампания
изпреварващо стартира с горещата тема за преместването на МОЧА
Устойчив маркер за разпознаване кой кой е от кандидатите.
- Когато журналистите стават политици, какво се случва? И с какво те са по-различни от лекари, адвокати, инженери, когато влязат в политиката?
- Разликата е, че лекарят лекува пациентите си, адвокатът защитава клиентите си, независимо какво мисли за тях, както инженерът проектира мостове, без да се интересува кой ще ги ползва, докато журналистиката е предварително скарана с политиката. Основна функция на журналистите е да критикуват политиците, защото иначе необезпокоявани се отдават на лоши практики. Така че можеш да станеш политик и да си останеш лекар, адвокат или инженер, но не и журналист, тъй като си минал от другата страна на невидимата фронтова линия между професионалните етики. Прилича на изневяра, но по някой път е по-добре, отколкото да си верен без любов. Дали случаят с Антон Хекимян е такъв, си заслужава да бъде попитан той самият.
CV
Роден е на 26 април 1958 г. в София в семейството на архитектите Лозан Лозанов и Олга Станева
Завършва “Философия” в Софийския университет
Работил е в сп. “Българско фото”, бил е редактор и заместник главен редактор на в. “Култура” и главен редактор на сп. “Егоист”
Доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет
Бил е член на Националния съвет за радио и телевизия (предшественика на Съвета за електронни медии), както и член и председател на СЕМ
В момента ръководи дирекция “Наука, култура и образование” в БТА
